Решение № 5456 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10748/2016 г.

Решение № 5456 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10748/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 140 от 06.07.2016 г., постановено по административно дело № 10/2016 г., Административен съд - К. е: 1) признал за неистински документ удостоверение № 261-17/15.10.2009 г. от "Адвал" АД С. в частта относно записването "Съгласно ПМС № 244 от 28.12.1999 г. раздел III чл. 3 - Трета категория труд"; 2) отменил решение № 2153-09-28/21.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - К., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д. Х. К. против разпореждане № 6503242882/31.08.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - К., с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО; 3) разпоредил изпращане на преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - К., за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на съдебното решение; 4) осъдил ТП на НОИ - К. да заплати на Д. Х. К. направените по делото разноски в размер на 602.34 лева. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - К.. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира отмяна на оспорения съдебен акт, в частта, с която е отменено решение № 2153-09-28/21.12.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - К., както и потвърденото с него разпореждане № 6503242882/31.08.2015 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - К., и признат за първа категория труд, при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО положеният от К. стаж на длъжностите "машинист", "шлосер" и "монтьор", за периодите 01.10.2003 г. - 23.08.2005 г., 17.08.2006 г. - 17.08.2007 г., и 26.09.2007 г. - 07.01.2008 г., във фирма "Адвал" АД, и признат за неистински документ удостоверение УП-3 261-17/15.10.2009 г., издадено от "Адвал" АД гр. С. Ответникът по касация - Д. Х. К. от гр. Б. действащ лично и чрез пълномощника си адв. Божкова, оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно. Претендира и присъждане на разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличие на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Производството пред Административен съд - К. е образувано по жалба на Д. К. срещу решение № 2153-09-28 от 21.12.2015 г., издадено от директора на ТП на НОИ - К., с което е отхвърлена като неоснователна подадената по административен ред жалба от К. против разпореждане № 6503242882/31.08.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - К., с което на заявителя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Пенсионният орган е приел за установено, че към датата на заявлението му К. е на възраст 50 години и 29 дни към датата на заявлението и придобит осигурителен стаж от първа категория труд 2 години, 11 месеца и 22 дни, от втора категория труд 8 години, 3 месеца и 12 дни, от трета категория труд 9 години, 5 месеца и 18 дни, потвърден стаж от Испания 1 г., 7 месеца и 7 дни, или превърнат към трета категория труд общо 26 години, 4 месеца и 20 дни. В разпореждането е прието, че заявителят няма необходимата възраст от 52 години и 8 месеца, няма необходимия осигурителен стаж от първа категория труд - 10 години, и няма 100 точки сбор от възраст и осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд. Поради горното и на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, чл. 6 и чл. 50 от Регламент на съвета /ЕО/ № 883/2004 г. и чл. 40 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета, органът е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.. В решението, с което не е уважил депозираната от Д. К. жалба срещу това разпореждане, директорът на ТП на НОИ - К. е приел, че липсват безспорни писмени доказателства, че работата на К. в "Бобов дол транспорт" АД покрива изискването да бъде работник от "технологичен автомобилен транспорт" при открит рудник "Х. Б." по смисъла на т. 66а от ПКТП (отм.), т. к. в представените удостоверение от осигурителя и трудова книжка не е направена заверка на категорията, в която попада труда. По отношение работата за периодите 01.10.2003 г. - 23.08.2005 г. на длъжност "машинист", 17.08.2006 г. - 17.08.2007 г. на длъжност "шлосер", и 26.09.2007 г. - 07.01.2008 г. на длъжност "шлосер-монтьор" в "Адвал" АД, органът е приел, че в удостоверението от осигурителя липсват обстоятелства, въз основа на които трудът на К. да бъде зачетен по чл. 104, ал. 3 от КСО, което е обусловило отхвърлянето на жалбата на Д. К. срещу разпореждането. За да отмени процесното решение № 2153-09-28 от 21.12.2015 г. на касатора, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО и в изискуемата форма, но издадено в нарушение на административнопроцесуалните правила и в нарушение на материалния закон. За да постанови това решение съдът е приел, че осигурителният стаж на жалбоподателя през периодите 01.10.2003 г. - 23.08.2005 г. на длъжност "машинист", 17.08.2006 г. - 17.08.2007 г. на длъжност "шлосер", и 26.09.2007 г. - 07.01.2008 г. на длъжност "шлосер - монтьор" в "Адвал" АД, следва да бъде преобразуван по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, както претендира К.. При формиране на изводите си съдът се е позовал на заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, подкрепено от показанията на разпитан по делото свидетел, от които се установява, че през спорните периоди трудовите функции на К. през по-голямата част от установеното работно време са изпълнявани под земята. Съдът е посочил, че критерият за преобразуване на труда по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали заеманата длъжност е била включена в щатното разписание на предприятието, и затова определящите обстоятелства за приложимостта на тази разпоредба са характерът и труда и специфичните условия, при които е полаган, а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността. В съответствие с това тълкуване на разпоредбата първоинстанционният съд е изследвал дали трудът, полаган от Д. К. на длъжностите 01.10.2003 г. - 23.08.2005 г. на длъжност "машинист", 17.08.2006 г. - 17.08.2007 г. на длъжност "шлосер", и 26.09.2007 г. - 07.01.2008 г. на длъжност "шлосер- монтьор" в "Адвал" АД през спорните периоди е полаган под земята. Фирмата се е занимавала с пробив на тунели с голяма дължина (от 1,600 км до 6км). От 2003 г. до 2008 г. К. е участвал в изграждането на тунелите, като дейността се е осъществявала изцяло под земята. Бил е вътре в тунелите, където са се правели инсталациите (водни и вентилационни). Занимавал се и с поддръжка на машините и инсталациите в тунелите. Машините били подемни, багери и др. тежкотоварни. Работата е свързана с опасности и вредности - използван е взрив, имало е прах, пушеци и др. Работело се е на 12-часов работен ден с 3 дни почивка. Вещото лице е установило, че К. е работил по прокарване на тунели в Испания и Германия от името на фирмата на длъжностите "машинист", "шлосер" и "монтьор". И трите длъжности в тази фирма в процесните периоди са били на работник, зает в тунелното строителство. Установило се е, че работата на Д. К. е била до забоя на тунела, където като машинист е управлявал съответните машини, а когато е бил шлосер, се е занимавал с тяхната поддръжка, ремонт и с устройването на тръбните инсталации за промишлена и отпадна вода, вентилация и др. подобни. К. е работил при тежки минно-технически условия, тунелите са с голямо сечение - височина около 11 м, ширина около 15 м, дължина на тунела в единия от случаите от 6 км. Заключението на вещото лице е, че мястото на работа на длъжностите "машинист" и "шлосер" е под земята, машините, които е управлявал К., се намират на забоя на тунела, което се отнася и за съоръженията, инсталациите и машините, които е поддържал като шлосер. Тунелите са с много по-голямо сечение от обикновените минни галерии, имат само един вх...д, няма преминаваща въздушна струя, поради което за проветряване на прокараното пространство се устройва вентилация чрез тръбни инсталации и мощни вентилатори. Въпреки това въздухът е силно замърсен и съдържа различни вредности за човешкото здраве. Работата в тези неблагоприятни условия е и тежка физическа при устройването на инсталации и други дейности по закрепването на тунела. Вещото лице е посочило, че "Адвал" АД сега е "Е. А. И."АД, като според документите на дружеството К. не е осигуряван за първа категория труд. Това е причината за записване на труда от трета категория в издаденото от осигурителя удостоверение. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че при посещенията си в офиса на дружеството в гр. С. документацията за работата на К. е неясна, т. к. не пише на коя машина същият е бил машинист, не е ясно какво точно е работил, няма графици, нарядни листове, изготвени са еднотипни длъжностни характеристики, от които не може да се разбере характера и спецификата на работата. Налице са само документи за изплащаните пари. Правилна е преценката на Кюстендилския административен съд, че административният орган не е изследвал естеството на трудовите функции на Д. К. на заеманите от него длъжности през спорните периоди, както и условията, при които същите са изпълнявали, каквото е условието, предвидено в чл. 104, ал. 3 от КСО, за да бъде превърнат осигурителният му стаж към трета категория при съотношението, посочено в тази разпоредба. Като безкритично без проверка е приел, че в удостоверение УП-3 № 261-17/15.10.2009 г. на осигурителя "Адвал" АД липсват обстоятелства, въз основа на които трудът на К. да бъде зачетен по чл. 104, ал. 3 от КСО, което е обусловило отхвърлянето на жалбата на Д. К. срещу разпореждането, директорът на ТП на НОИ - К. е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 от АПК, което задължава административния орган да издаде акта си след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, а се е ограничил единствено до заключението, че не са представени доказателства от осигурителя, въз основа на които трудът на К. да бъде зачетен по чл. 104, ал. 3 от КСО. Както многократно е приемал в свои решения Върховният административен съд, за преценката дали е налице основание за приложение на разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО е необходимо да се установи дали съответния труд е полаган под земята, като е без значение дали заеманата длъжност е била включена в щатното разписание на предприятието. Изводите на първоинстанционния съд в същия смисъл са правилни и се споделят от настоящия състав. В чл. 104, ал. 1 от КСО е предвидено, че Министерският съвет определя кой труд към коя категория се преизчислява съобразно характера и особените условия на труд, а по законовата делегация от тази разпоредба е приета Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). С тази наредба не се регламентира начина, по който при пенсиониране се извършва превръщане на осигурителния стаж към трета категория. Такава регламентация, при това изчерпателна, се съдържа в разпоредбите на чл. 104, ал. 2-8 от КСО. В посочените разпоредби от кодекса превръщането на осигурителния стаж е регламентирано по два основни способа - първият е според категорията на осигурителния стаж - в ал. 2 като критерий за начина на превръщане (съотношението, пропорцията) е използвана категорията на осигурителния стаж, като е определено как се превръща стажа от първа и втора категория към стаж от трета категория. В останалите алинеи като критерий за съотношението на превръщането са посочени или определени видове длъжности, или описателни елементи на условията, при които е полаган определен труд, или като критерий е използвана комбинация от двете. В чл. 104, ал. 3 от КСО е използван последния от посочените способи, т. е. като критерий за съотношението, при което се превръща труда на изброените в разпоредбата категории лица (работници и служители) към трета категория са взети предвид специфичните условия, при които е полагат труда (".... заети на работа под земята в тунелното строителство ..."). Следователно, критерият за това дали определен осигурителен стаж е такъв по чл. 104, ал. 3 от КСО не е категорията на осигурителния стаж, така както е определена в НКТП (респективно - Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, отменен, в сила до 31.12.1999 г.), а специфичните условия, при които е полаган труда от посочените в разпоредбата работници и служители. Съдът е приложил правилно закона при обосновани изводи от фактическа страна. Решаващият съдебен състав обосновано е приел, че относимите факти и обстоятелства се установяват с представените от жалбоподателя писмени доказателства по делото, с изготвената съдебно-техническа експертиза и събраните гласни доказателства. Основателно е отбелязано, че непълнотата на предадените от осигурителя документи в архива на ТП на НОИ - К. и непълното отразяване на всички изискуеми данни в трудовата книжка на К. не могат да се явяват основание да не му бъде признат действителен трудов и осигурителен стаж за процесния период за първа категория труд предвид неоспоримите други доказателства. Обоснован е извода на съда, че внасяните от осигурителя осигуровки за трета категория са неправилни, не било взето предвид приложението на чл. 104, ал. 3 от КСО, и не вида на стажа, за който са внесени осигуровките, а характера и условията на труда и заеманите длъжности от К., определят начина на превръщането на стажа. В този смисъл е доказано оспорването на съдържанието на удостоверението от осигурителя в частта за посочената категория труд като недостоверно. Установено е мястото на извършваната работа, работа под земята в тунелното строителство, характера на длъжността, и е изведен правилния извод относно категоризирането на спорния осигурителен стаж като такъв от първа категория. При установеното от заключението на експертизата, че трудът на жалбоподателя, полаган през спорните периоди на длъжностите "машинист", "шлосер" и "монтьор", е полаган под земята в тунелното строителство, съдът е извел верен правен извод за нарушение на материалния закон с последица - отмяна на акта като незаконосъобразен. Предвид изложените съображения се налага извода, че при издаването на оспорения пред съда административен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, което е довело до несъответствие на акта с материалния закон. Поради това правилно първоинстанционният съд е признал за неистински документ удостоверение № 261-17/15.10.2009 г. от "Адвал" АД С. в частта относно записването "съгласно ПМС № 244 от 28.12.1999 г. раздел III чл. 3 - Трета категория", отменил решението на директора на ТП на НОИ, потвърдило разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът по касация претендира разноски, но не са представени доказателства за направени такива за касационното производство, а с обжалваното съдебно решение са присъдени всички доказани разноски пред Административен съд - К., поради което, независимо от изхода на спора и своевременно направеното искане, не следва да бъдат присъждани разноски в полза на Д. Х. К. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,