Решение № 11454 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4673/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници, подадена чрез юрк. Л. Тодорова, против решение 143 от 07.02.2023 г. по адм. дело 428/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което по жалба на Гарван КВ ООД е отменено решение с рег. 32-32680 от 29.01.2021 г. на директора на ТД Северна морска (сега ТД Митница Варна) при Агенция Митници към MRN 16BG002002Н0000426 от 05.01.2016 г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че не е налице пряко и непосредствено неблагоприятно засягане на правната сфера на дружеството, тъй като в диспозитива на обжалваното решение на директора на ТД Северна морска (сега ТД Митница Варна) изрично е посочено, че митническото задължение се счита за погасено. С решение peг. 32-32680 от 29.01.2021 г. на директора на ТД Северна морска (сега ТД Митница Варна), задълженията за мито и ДДС не са взети под отчет и същите не подлежат на досъбиране. Касаторът счита за неоснователен извода на съда, че дружеството не е било надлежно уведомено за започваща процедура по определяне на нова митническа стойност на стоки 1 и 9 от процесната митническа декларация. С писмо 32-294532 от 09.10.2020 г. от дружеството са изискани за нуждите на повторна проверка съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката по цитираната митническа декларация. Представен е отговор 32-312450 от 26.10.2020 г. от управителя на дружеството, ведно с обяснения и декларации. Твърди се, че доводите на съда за липсата на мотиви и обосновано становище въз основа, на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. б и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 (МКС), са неоснователни. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че процедурата по оспорване на митническата стойност е проведена, без да са допуснати процесуални нарушения от страна на митническите органи, предвид дадената възможност на дружеството да представи допълнителни документи, които да докажат по безспорен начин коректността на декларираната митническа стойност. Твърди, че заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза (ССЕ) е неотносимо към определянето на новата митническа стойност на процесните стоки, тъй като експертът установява единствено какво е отразено в счетоводството на дружеството, а не реалната митническа стойност. Съдът неправилно е приел, че цената на процесната стока съответства на договорената и декларираната с митническата декларация цена. Твърди, че решението е неправилно и в частта за разноските, тъй като съдът не е уважил направеното оплакване за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното решение. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Гарван КВ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Желязкова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки и в съдебно заседание. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, обсъди касационните основания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение с рег. 32-32680 от 29.01.2021 г. към MRN 16BG002002Н0000426 от 05.01.2016 г. на директора на ТД Северна морска (сега ТД Митница Варна) при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 74, § 2, б. б и чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140, чл. 141 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, във вр. с чл. 77, § 1, вр. с чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 103 от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), чл. 59 АПК е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки по цитираната митническа декларация и е определена нова митническа стойност за внасяните от Гарван КВ ООД за стоки с 1 и 9 по същата декларация, като са определени за довнасяне държавни вземания - мито в размер на 4 888.87 лв. и ДДС в размер на 10 880.32 лв., ведно с лихва за забава. В диспозитивната част на решението е посочено, че на основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вр. с чл. 54, ал. 1 ЗДДС за дата на възникване на задължението е определена 05.01.2016 г., поради и което на основание чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради изтеклия 3 годишен срок от датата на възникване на задължението длъжникът не се уведомява за митническото задължение; като на основание чл. 104, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 56 ЗДДС, митническите органи не вземат под отчет размера на възникналите вносни мита и ДДС, за които съгласно чл. 103 от Регламент (ЕС) 952/2013 длъжникът не се уведомява. Посочено е, че на основание чл. 124 § 1, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническото задължение се счита за погасено. За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът е приел, че за дружеството съществува правен интерес да оспори акта на определената нова митническа стойност. В тази насока са съобразени дадените указания в определение 10304 от 12.10.2021 г. по адм. дело 9098/2021 г. по описа на ВАС, с което е отменено протоколно определение 1107 от 11.05.2021 г. по адм. дело 428/2021 г. по описа на Административен съд Варна и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът е изложил съображения, че административният орган е нарушил задълженията си по чл. 22, § 6 и § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013, тъй като дружеството не е било надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и в тази връзка не е изискана обосновка на договорната стойност. Съдът е посочил, че с писмо рег. 32-312450 от 09.10.2020 г. митническите органи са изискали от вносителя допълнителни документи, обосноваващи достоверността на декларираната стока и дружеството е изпълнило дадените му указания, изпращайки в отговор писмо 32-312450 от 26.10.2020 г. ведно със съответните приложения, но съдът е приел, че изпратеното писмо от административния орган не изпълнява в цялост изискванията на посочените разпоредби. Според съда, правомощието на административния орган да извърши уведомяването е било преклудирано на основание чл. 103, §1 от Регламент 952/2013 г., вр. чл. 104, §2 от Регламент 952/2013 г., вр. чл. 56 ЗДДС, тъй като и съгласно практиката на СЕС по съединени дела С-124/08 и С-125/08 и дело С- 427/14 по отменения, но с идентично съдържание чл. 221, § 3, чл. 233 и чл. 78 от Регламент 2913/92/отм/, при погасено по давност митническо задължение, оспореното решение е издадено извън рамките на 3-годишния срок по чл.103, §1 от Регламент 952/2013 от възникване на митническото задължение, отново при нарушаване на процесуалните правила, тъй като правомощието му за издаване на акта е преклудирано, най-малкото защото е изтекъл срокът за установяване на митническото задължение и давността не е спирана на предвидените в Регламента основания. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че митническите органи не са обосновали в достатъчна степен съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента по отношение на достоверността на декларираната от вносителя Гарван КВ ООД договорна стойност на процесните стоки. По отношение на стока 1 - Работни ръкавици - 93600 чифта, класирана в код по ТАРИК 6116108000, първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е дал подробно описание на стоките, използвани за сравнение. Според съда, е необосновано решението на органа, в частта, с която е определил размера на новата митническа стойност на 0.59 лв. за чифт, тъй като не е извършен детайлен анализ на стоките от използваната за база митническа декларация. Прието е, че липсва и обосновка, че използваната за сравнение стока по MRN 15BG002002H0125904 от 27.11.2015 г. има характеристиките на сходна стока на стока 1 от процесната митническа декларация. Според съда допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че самите митнически органи са посочили, че не разполагат с мостри от стоките. По отношение на стока 9 - Гащеризон с ботуши - 296 броя, класирана в код по ТАРИК 6402919000, съдът е приел, че в оспореното решение най-общо е посочено, че не са налице предпоставки за приложение на който и да е от вторичните методи, посочени в § 2 на чл.74 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което новата митническа стойност да е определена по реда на следващия параграф - § 3. Според съда, от изложените мотиви не става ясно защо митническата стойност за стока 9 е определена в размер на 27.89 лв./брой. В скоби е посочено, че тази цена е формирана като от продажната цена на сходни стоки в размер на 49.50 лв./брой са направени съответните приспадания, но според съда не става ясно кои стоки са използвани от административния орган за определяне на новата митническа стойност, в какво количество и кога са внесени, както и с какви документи са внесени стоките, които са използвани за базови при определяне на новата митническа стойност. Съдът е обсъдил представената в хода на съдебното производство Служебна бележка рег. 32-346114 от 01.11.2021 г. с приложена към нея справка от МИСЗА, за периода от 05.06.2015 г. до 05.01.2016 г., видно от която пред митническите органи са декларирани множество митнически декларации от различни вносители относно стоки с произход Китай с код по ТАРИК 6402919000, но е приел, че в мотивите на оспорения административен акт липсва анализ на тези данни, което от своя страна се явява пречка както за дружеството-вносител, така и за съда, да разбере какви са мотивите на органа да определи точно този размер на новата митническа стойност на стока 9. Съдът е приел, че поради липсата на конкретни мотиови, не може да осъществи контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което е достатъчно основание за отмяната му. С оглед изложеното, съдът е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 и чл. 141 във връзка с чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не е приел декларираната договорна стойност на стоките по процесната митническа декларация и е определил нова стойност, директорът на ТД Северна Морска към Агенция Митници е постановил незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са релевираните в жалбата доводи за недопустимост на обжалването решение поради липса на правен интерес у оспорващия. По този въпрос има произнасяне на Върховния административен съд (ВАС), който с определение 10304 от 12.10.2021 г. по адм. дело 9098/2021 г. по описа на ВАС е отменил протоколно определение 1107 от 11.05.2021 г. по адм. дело 428/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което производството по делото е било прекратено, поради липсата на правен интерес и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, в резултат на което е постановено оспореното решение по същество. На осн. чл. 236, вр. чл. 224 АПК, указанията по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспореното митническо решение. Правилно съдът е формулирал спора между страните, концентриран върху въпроса налице ли са основанията за определяне на митническа стойност на стоки под 1 от процесната декларация по реда на чл. 74, § 2, б. б и на стоки под 9 от процесната декларация по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Настоящият касационен състав споделя изводите на съда, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила в хода на проведеното митническо производство, представляващо самостоятелно основание за отмяна на акта. Действително до дружеството е изпратено писмо рег. 32-312450 от 09.10.2020 г. (л. 11 от адм. преписка), но със същото са изискан документи във връзка с декларираната от дружеството митническа стойност. В писмото е посочено, че допълнителната проверка по митническата декларация се налага поради съмнение относно декларираната стойност на стоките, но не са изложени никакви конкретни съображения въз основа на какви обстоятелства и факти са възникнали тези съмнения, което е довело до ограничаване на правото на защита на дружеството. Обосновано първоинстанционният съд е приел и че митническият орган не е мотивирал приложението на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламента, поради което незаконосъобразно е определил нова митническа стойност на процесните стоки. В тази връзка съдът обосновано е съобразил, че съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 при последователно прилагане на методите, визирани в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане е предвидена възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Правилно съдът е приел, че съмненията, свързани с конкретната доставка, не са обосновани от страна на митническия орган. Според т. 44 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft, допустима е практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки - метод, който фигурира в член 30 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение че митническите органи не оспорват, нито по друг начин поставят под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки. Във връзка с определянето на митническа стойност на стоките под 1 по процесния внос въз основа на договорната стойност на сходни стоки, митническият орган е съобразил данните по три митнически декларации, без да изложи мотиви защо приема именно митническата стойност по една от тези три декларации, а именно по MRN 15BG002002H0125904 от 27.11.2015 г. Съгласно постоянната практика на СЕС, методите за определяне на митническата стойност, предвидени в членове 29 31 от Митническия кодекс (отм.) , съответстващи на чл. 70 и чл. 74 от сега действащия митнически кодекс, се намират в отношение на субсидиарност помежду си. Само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на даден метод, следва да се приложи този, който непосредствено го следва в установената от тези разпоредби поредност. Митническите органи са длъжни да посочат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита причините, поради които не са приложили предвидените в членове 70 и 74, § 2, б. а от Регламент 952/2013 г. методи за определяне на митническата стойност, преди да направят извод, че се прилага следващия метод (в случая този по чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013 г. договорна стойност на сходни стоки), както и да посочат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва решението. Държавите членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи (виж решението на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16, т. 43, т. 44, т. 45, т. 46 и т. 47). В случая, както правилно е приел административният съд, посочените изисквания за мотивираност на решението на митническия орган не са изпълнени. Само констатацията, че разпоредбите на чл. 70 и чл. 74, § 2, буква а от Регламент (ЕС) 952/2013 не могат да бъдат приложени, не е достатъчна, за да обоснове извод за това, че ся ясни причините, поради които митническият орган преминава към метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. б за определяне на митническата стойност. Пред административния съд е представена служебна справка от информационната система МИСЗА, без данните в нея да са анализирани от административния орган и въз основа на нея не може да се санира порока за немотивираност в решението на директора на ТД Северна морска при Агенция Митници. Първоинстанционния съд правилно е приел, че няма как от изложените в акта статистически данни за количества и цени на стоките по митническите декларации, послужили за база за определяне на новите митнически стойности на процесните стоки, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки - липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище. Правилен е и изводът на съда за липса на мотиви в решението на митническия орган за определяне на митническата стойност на декларираните под 9 стоки по метода, посочен в чл. 73, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Прилагането на § 3 от чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В конкретния случай формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност на процесната стока по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013. При издаване на решението си директорът на ТД Северна морска при Агенция Митници и в тази си част е допуснал нарушение на материалния закон, поради неспазване на последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74, вр. чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая е предоставена допълнителна информация дружеството е представило фактура 15R8926 от 19.11.2015 г., опаковъчен лист от 19.11.2015 г., коносамент 143582275156 от 23.11.2015 г., проформа фактура 259217 от 22.12.2015 г., фактура 1511 от 04.01.2016 г., декларация за липса на застраховка, пълномощно към фирма Ес-Пи Консулт ООД, платежни документи за заплащане на цената на стоките, въз основа на които документи следва да се приеме, че в действителност е извършено плащане по фактурата, което съвпада с декларираната стойност на процесния внос. Това обстоятелство е потвърдено и от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ. Настоящият състав намира за неоснователно оплакването на касатора, че заключението по ССЕ е неотносимо към настоящият спор, тъй като същото кореспондира със събраните по делото доказателства и от него се установява размерът на спорното плащане. Предвид тези данни следва да се приеме, че декларираната от дружеството стойност на стоките по процесния внос е реално заплатената договорена стойност на същите. Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническият орган, чиято е доказателствента тежест в процеса, не е успял да докаже и обоснове възникналите у него основателни съмнения относно декларираната стойност на стоките. Неоснователно е оплакването на касатора, че решението е неправилно и в частта за разноските. Съдът е обсъдил направеното от административния орган оплакване за прекомерност на адвокатското възнаграждение и правилно е приел, че същото не е прекомерно. Настоящият състав намира, че присъдените разноски, съобразно материалния интерес на спора са в по-малък размер от посочените в Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че отменяйки като незаконосъобразен обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 2 400 лв., съобразно представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение. С оглед материалния интерес на спора и фактическата и правна сложност на делото е неоснователно оплакването на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната страна, тъй като същото надхвърля в малък размер, дължимото минимално адвокатски възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 т. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение