Решение № 636 от 19.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5407/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Московска от гр. София, чрез адв. К. Караиванов срещу решение 1678 от 15.03.2023г., постановено по адм. дело 4485/2022г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед СОА22 - РД15 -1727/29.04.2022г., издадена от кмета на Столична община, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл.106,ал.1,т.2 от Закона за държавния служител. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба, оспорва изводите на административният съд за наличието на предпоставките по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. за издаване на заповедта. Излага съображения, че с извършеното съкращаване на длъжността се затруднява изпълнението на задължението на ДЛЗД по чл.39, пар.1, б."а" от ОРЗД за съблюдаване спазването на Регламента и другите нормативни изисквания за защита на данните. Иска се отмяна на оспореното решение, отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - кмет на Столична община, чрез процесуален представител юрк. Златанова, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящият състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съставът на Административен съд София - град е приел, че оспорената пред него заповед, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката на длъжност" главен юрисконсулт" в СИ "Служител по сигурността на информацията" при Столична община е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.106, ал. 1 ЗДСл. Спазена е предписаната в чл.108, ал.1 от ЗДСл. писмена форма и изискванията за съдържание. Осъществени са материално - правните предпоставки, предвидени в нормата на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл., за постановяване на оспорената заповед, тъй като с приемане на ново длъжностно разписание в сила от 01.05.2022г. в СИ "Служител по сигурността на информацията" съществуващата 1 бр. за длъжността "главен юрисконсулт" е заличена (отбелязано 0бр.), а длъжностите "главен експерт" от 3 щ. бр. са увеличени на 4 щ. бройки. При сравнение на длъжностните характеристики на жалбоподателката и новоутвърдената такава за длъжността "главен експерт - защита на личните данни и киберсигурност", както и заключенията на приетите по делото СИЕ и допълнителна такава, съдът е установил, че е налице съвпадение и идентичност на част от преките задължения за двете длъжности, което според съдът не сочи на извод за липсата на реално съкращаване на длъжността на Московска. Доводите на жалбоподателката, че съкращаването на длъжността ще доведе до неизпълнение на целите на Регламент (ЕС) 2016/679, съдът е отхвърлил като ирелевантни към предмета на спора. Прието е й спазване на изискването на чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, промените в длъжностното разписание са извършени въз основа на мотивиран писмен доклад и преценката за наличие на условията по чл.14, ал.2 е част от оперативната самостоятелност на орган по назначаването, като съдебния контрол се ограничава до това, дали органа е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове - чл.169 АПК. Предвид горното, съдът е стигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения акт и наличие на предпоставките на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че И. Московска към датата на издаване на заповедта е заемала длъжността "главен юрисконсулт " в СИ "Служител по сигурността на информацията" при Столична община. Съгласно длъжностно разписание на Столична община в сила от 01.01.2022г. числеността на служителите в СИ" Служител по сигурността на информацията" е общо 9 щ. бр. , 1бр. от които е за длъжността "главен юрисконсулт", заемана от жалбоподателката до издаване на заповедта. Считано от 01.05.2022г. е в сила ново длъжностно разписание на Столична община, съгласно което в СИ "Служител по сигурността на информацията, длъжността "главен юрисконсулт" не съществува от 1 щ.бр. е отразена 0 бр., а длъжността "главен експерт" от 3 щ.бр. е увеличена на 4 щ.бр. При съпоставка на двете длъжностни разписания е видно, че длъжността "главен юрисконсулт" в СИ "Служител по сигурността на информацията" при Столична община, заемана от жалбоподателката, обективно не съществува и е премахната, поради което е налице реално съкращаване на длъжността, като тази длъжност е трансформирана с увеличение на щатните бройки за длъжността "главен експерт" от 3 на 4. Една щатна длъжност "главен юрисконсулт", реално е съкратена и това е заеманата от жалбоподателката. Фактическата обстановка подробно е описана и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изводите му се споделят изцяло, като съответни на доказателствата по делото и материалния закон. Правилно е прието от съда, че заеманата от касаторката длъжност обективно не съществува и липсва аналогична длъжност като наименование, съвкупност от функции, задължения и изисквания за заемането й, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Изпълнени са предпоставките на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Съгласно цитираната разпоредба, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията, "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, ЗОВСРБ, на ЗИНЗС или на ЗДСл., въз основа на определени изисквания, критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява с система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В тази връзка правилно е приел, административният съд, че длъжността е съкратена по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл., защото е прието за установено, че длъжността не съществува вече в длъжностното разписание на съответната администрация/като нормативно установена позиция/ и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Обстоятелството, че част от функциите и задълженията на заеманата от жалбоподателката длъжност са запазени и преминали към други длъжности и по - конкретно длъжността "главен експерт" (защита на личните данни и киберсигурност), които съответстват на структурната промяна, не може да обуслови извод за липсата на реално съкращаване на длъжността. На първо място длъжността, заемана от касаторката не съществува като нормативно установено позиция по приетото длъжностно разписание и не е запазена като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, към момента на заемането й. Предвид изложеното, обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че административният орган е действал в рамките на оперативната си самостоятелност, която му дава правомощия да премахне отделни длъжности, да създаде нови или да направи промени в числеността на щатните бройки с цел да подобри изпълнението на отделни дейности и функции на ведомството. За органа по назначаването няма законово задължение да предлага преназначаване на друга длъжност при съкращаване на длъжността. Спазена е и целта на закона от административния орган - да реорганизира дейността на звеното СИ "Служител по сигурността на информацията" в съответствие с нуждите на структурата и разполагаемата численост на същото, като не е нарушен и принципа на съразмерност по чл.6 АПК. Неоснователни са наведените в касационната жалба твърдения за допуснати от страна на АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила - недопускане на допълнителна СИЕ, която да установи, че голямата част от издаваните документи от ДЛЗЛ са били изготвяни или съгласувани за законосъобразност само от касаторката като "главен юрисконсулт" и след съкращаването на длъжността й с тези функции е натоварена допълнително дирекция "Правни дейности". Установяване на това обстоятелство с исканата експертиза правилно е отхвърлено от първоинстанционният съд, поради наличието на допълнително заключение на СИЕ със същата задача и на следващо място, това обстоятелство е неотносимо към предмета на спора, а той е единствено реалното съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, което е безспорно установено по делото. Преценката на кои длъжности да възложи изпълнението на функциите на закритата длъжност "главен юрисконсулт" е предоставена в оперативна самостоятелност на органа по назначаването и не подлежи на съдебен контрол. Органа е компетентен да прецени и организира администрацията, чрез трансформиране на длъжности или прехвърляне на задължения с цел по - адекватно изпълнение на функциите на административната структура и по - добро изпълнение на целите на тази структура или звено и др. Не се споделят и оплакванията за допуснати нарушения на разпоредбата на чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Този довод е бил наведен и в първоначалната жалба като съдът е изложил подробни мотиви за липсата на допуснато нарушение на цитираната разпоредба, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Промяната в длъжностното разписание е извършена въз основа на писмен мотивиран доклад на длъжностното лице по защита на данните, обосноваващ оптимизиране на структурата на звеното чрез трансформиране на длъжността "главен юрисконсулт" в "главен експерт", както и целта на оптимизирането - адекватно изпълнение на функциите на административната структура или звено и по - добро изпълнение на тези цели с оглед включването на трудови функции, които да извършват наблюдение относно сигурността на обработване на лични данни и осигуряване на процес на редовно изпитване, преценяване и оценка ефективността на техническите и организационните мерки и др. Изложените в касационната жалба множество доводи, че извършеното съкращаване на длъжността на касаторката е в противоречие с целта на специалните нормативни актове за защита на личните данни и по - конкретно с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 са неоснователни и неотносими към предмета на правния спор, който е налице ли е реално съкращаване на длъжността на касаторката и предпоставките по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл., отговора на който въпрос е положителен. Както беше посочено по- горе в решението, преценката на кои длъжности да възложи изпълнението на функции от съкратената длъжност е само на органа по назначаването, а също така негова е отговорността, след трансформацията на длъжността, кои лица извън служителите на звено СИ "Служител по сигурността на информацията" ще имат достъп до съответните документи и кои звена ще бъдат натоварени със съгласувателните процедури, както и относно спазване на изискванията на Регламента. Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта, АССГ е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила. Ответната страна не е претендирала разноски в производството, поради което такива не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,