Решение № 14939 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12248/2010 г.

Решение № 14939 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12248/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалбата на Хакобян Софя, от женски пол, родена на хх.хх.хххх г. в гр. Ереван, Армения, гражданка на Армения, арменка по народност, против решение № 374 от 17.08.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което поради липса на основания по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците. Твърди, че решението е незаконосъобразно и моли за отмяната му. Развива подробни съображения в жалбата. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от надлежна страна, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните в преписката доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна. Производството пред Държавната агенция за бежанците е започнало по молба за закрила по реда на ЗУБ, № 1058 от 30.09.2008 г., подадена от жалбоподателката. Първоначално е бела разгледана в ускорено производство, н след обявяване нищожност на решението на интервюиращия орган, по молбата е образувано производство по общия ред и е установено обжалваното в настоящото производство решение. В интервю направено на арменски език, заявява бежанската си история, като се установява, че е напуснала страна си легално през 1996 г. и е пристигнала в Република България заедно с двамата си сина. Съпругът и третият й син са пристигнали в България преди това. Причината за търсене на закрила в България е разрешаване на здравословни проблеми на две от децата й и невъзможност за адекватно лечение в Армения. Със заявителката е проведено интервю от интервюиращ орган, събрани са изискуемите по ЗУБ доказателства за обстановката на страната по произход, представени и приети в административната преписка са становище относно обстановката в Армения. В писмено становище УП-3350 от 23.06.2010 г. главният експерт в РПЦ София дава становище за неоснователност на молбата за закрила и на двете, посочени в ЗУБ основания - хуманитарен статут и статут на бежанец. С обжалваното решение председателят на Държавната агенция за бежанците на жалбоподателката е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на основания, визирани в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е законосъобразно. Същото е постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените с чл. 75 от ЗУБ правомощия, решението е издадено в изискуемата форма и съдържание при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В решението са обсъдени всички относими за прилагане на нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ обстоятелства, даващи основание за предоставяне на закрила по реда на този закон. Административният орган е изпълнил задължението се да обсъди обстановката в страната на произход - Армения на базата на представените данни, съдържащи се в справката. Въз основа на събраните в административната преписка доказателства е направен обоснован извод, че обстановката в страната е не дава основание да се приеме, че гражданите на Армения са заплашени от преследване, създаващо реална опасност и заплаха за техния живот и сигурност, като преследването да се осъществява при признаците, посочени в чл. 8 от ЗУБ. Направен е извод за липса на груби нарушения на човешките права в Армения. В тази бивша съветска република е установен конституционен правопорядък, който не е нарушаван от конфликти - вътрешни и международни. В решението на председателя на ДАБ са обсъдени релевантните обстоятелства за спора. Изтъкнатите от заявителката причини да търси закрила по реда на ЗУБ в Република България са от личен характер, нямат отношение към обстановката в страната. Няма данни, от които да се направи извод за това, че чужденката и семейството й са били подложени на лична заплаха за своя живот и сигурност. Правилен е изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателката - същата не е бил преследвана, не е бил арестувана и не е била обект на репресии в държавата си по произход., като репресията да се основава на признаците раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. В страната не е налице вътрешен конфликт, което изключва приложение но чл. 9, т. 3 от ЗУБ, същото така не се представят никакви твърдения и данни, че в страната по произход жалбоподателката би била изправена пред опасност от смъртно наказание или екзекуция, унизително или нечовешко отнасяне каквито са основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, т. 1 и 2 от ЗУБ. Предвид изложеното, решението на административния орган е съобразено изцяло с материалния закон. Жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение