Решение № 8984 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3542/2017 г.

Решение № 8984 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3542/2017 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. И. Т. против решение № 402 от 31.01.2017 г., постановено по адм. д. № 245/2016 г. по описа на Административен съд гр. Х.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Ф. И. Т. против заповед № 193/14.04.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) служебно правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради съкращаване на длъжността. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно правомощията на председателя на агенцията по чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и в предписаната от закона форма като същата съдържа всички задължителни реквизити по чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Правилно съдът приема, че цитираната норма е специална, а доводът на жалбоподателя за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за неосноветелен. В случая следва да се допълни, че в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. фактическото основание за издаване на административния акт е именно съкращаване на длъжността. Законосъобразни са и изводите на съда, че при постановяване на заповедта административният орган не допуска съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 7, т. 12 от устройствения правилник изпълнителният директор определя структурата на звената, утвърждава длъжностното разписание на агенцията и поименното разписание на длъжностите в агенцията. Доводът на касатора за нарушение на чл. 12, ал. 3 от устройствения правилник е неоснователно. От една страна оспорената заповед е издадена въз основа на утвърдено със заповед на органа по назначаването длъжностно разписание, която заповед е влязла в сила и представлява стабилен административен акт, като косвен съдебен контрол за законосъобразност на същата е недопустим. От друга страна видно от приложените по делото длъжностни разписания е, че същите са съгласувани с главния секретар, поради което цитираната норма не е нарушена. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Законосъобразен и обоснован е и изводът на съда, че спрямо служителя е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. По несъмнен начин по делото е установено, че Ф. Т. заема една от 11 бр. за длъжността "инспектор" в Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Х. Със заповед от 14.04.2016 г. органът по назначаването извършва структурни промени, като съкращава 5 щатни бройки за посочената длъжност и едновременно увеличава и съкращава длъжности в останалите областни управления. Въз основа на тази заповед е утвърдено длъжностно разписание в сила от 14.04.2016 г., което отразява разпоредените промени. Независимо, че длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, то са намалени бройките, определени да я изпълняват. При тези данни законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че е налице съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност. В случая е налице реално намаление на щатните бройки, предвидени за конкретната длъжност, като пет от бройките за длъжността "инспектор" са съкратени. При реално извършване на структурни промени въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, неподлежаща на съдебен контрол, е как и кои лица и на кои длъжности съобразно новосъздадената структура да бъдат съкратени. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя е законосъобразен. Доводът в касационната жалба за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като предходното длъжностно разписание е действало един ден, преди това въз основа, на което е издаден административния акт, е неоснователен. По делото е приложена заповед № РД-02-25/13.04.2016 г. на изпълнителния директор на агенцията, с която се извършват организационни и длъжностни промени, които не засягат областна администрация Х., а разпоредените промени са отразени именно в длъжностното разписание в сила от 13.04.2016 г. Фактът, че на следващия ден е издадена нова заповед за промяна в длъжностното разписание относно щатните бройки на областните отдели на агенцията не обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като в правомощията на органа по назначаването е да извършва структурни промени в рамките на нормативно определената структура и численост на дирекцията. Въпрос на свободна преценка на органа е да определи наименованието и съответната система от функции, задачи и задължения на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (Арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 от Закона за администрацията). В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния Устройствен правилник. Ето защо и доводът на касатора, че към момента на утвърждаване на длъжностното разписание в сила от 14.04.2014 г. не е налице промяна в устройствения правилник на агенцията не обосновава незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Правилно съдът приема, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на касатора е постановена и в съответствие с целта на закона, а именно при реално извършени структурни промени съществуващия обем работа да се извършва от по-малко на брой служители, което е в рамките на преценката по целесъобразност на органа по назначаването и не подлежи на съдебен контрол. Възражението в касационната жалба за нарушение на принципа на стабилитет на държавната служба, залегнал в чл. 18 ЗДСл. и на принципа на съразмерност съгласно чл. 6 АПК, са неоснователни, тъй като доказателства от жалбоподателя за нарушението им не са ангажирани. При постановяване на обжалваното решение съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност и прави обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди Ф. И. Т. да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,