Решение № 5315 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1846/2016 г.

Решение № 5315 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1846/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП, срещу Допълнително решение № 7967 от 16.12.2015 г., постановено по административно дело № 3118/2014 г. по описа на Административен съд - С. град. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено оспореното решение, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване на ново допълнително решение при спазване на разпоредбите на чл. 173, ал. 2 от АПК. Ответникът по касационната жалба - "БГ Лайн" ЕООД гр. С., не взима становище по същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд - С. град /АССГ/ е отхвърлил молбата на ДД "ОДОП" С. при ЦУ на НАП за допълване на Решение № 4239 от 18.06.2015 г. по адм. дело № 3118/2014 г. по описа на АССГ, с която е поискано на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и да бъдат дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да отхвърли молбата на директора на дирекция "ОДОП" - С., съдът е отчел, че с решението, чието допълване е поискано, е прогласен за нищожен ревизионен акт № 2041300419/10.09.2013 г. Според решаващия съд разпоредбата на чл. 160 от ДОПК изрично регламентира правомощията на съда при оспорване на ревизионни актове, поради което в случая не намира субсидиарно приложение нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С решението, чието допълване е поискано, АССГ е прогласил нищожността на ревизионен акт № 2041300419/10.09.2013 г., издаден от К. И. С. на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП С. - възложил ревизията и М. П. Б. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 2218/20.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. (Дирекция "ОДОП" - гр. С.) при ЦУ на НАП. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че правилно съдът е отхвърлил молбата на касатора за допълване на Решение № 4239 от 18.06.2015 г. по адм. дело № 3118/2014 г. по описа на АССГ, с искане да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Както правилно е посочил решаващият състав, правомощията на съда по съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специалния процесуален закон - ДОПК, който предвид изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК не предполага възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК изрично предвижда, че предписанието на ал. 3 (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона) не се прилага за ревизионните актове. Дори когато се прогласява нищожност на РА, последиците са свързани с неговата липса в правния мир, но съдът отново няма правомощие да върне преписката на органа издал акта, тъй като това не е предвидено в ДОПК. Предвид уредбата на този случай в ДОПК не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и практиката на ВАС по адм. дело № 1663/16 г., № 12561/2015 г., № 5013/2015 г., адм. дело № 7387/2009 г., адм. дело № 1170/2015 г., адм. дело № 5228/2015 г., адм. дело № 109/2015 г. и др. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. С оглед изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски. Такива не се присъждат и на ответната страна, тъй като няма данни да са направени и поискани такива. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,