Решение № 4153 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2014 г.

Решение № 4153 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2014 г., V о., докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Галина Маринова Димова от гр. София, против Решение № 3974/16.06.2014 г., постановено по а. д. № 2714/2014 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Димова против частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Писмо № 03.07-12/27.02.2014 г. на държавен експерт в Дирекция "Правителствена информационна служба" на Министерския съвет (МС) на Република България (РБ), постановено по заявление на жалбоподателката със същия номер от 03.02.2014 г. Недоволна, Димова обжалва решението. Счита същото за неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Исканата и отказана от МС информация относно нетните възнаграждения на висши държавни служители не представлявала защитени лични данни за последните и не засягала неприкосновеността на личния им живот. Тя давала възможност на заявителя да си състави лично мнение за начина на разходване на средствата от държавния бюджет. В случаи, когато исканата информация съдържа едновременно обществена информация и лични данни, доминиращата практика на Върховния административен съд (ВАС) била, че не следва да се прилага чл. 2, ал. 4 ЗДОИ. Съгласие от страна на засегнатите лица не се търсела, предвид обстоятелството, че те самите са задължени субекти по смисъла на закона (чл. 35, ал. 5 ЗДОИ). Моли отмяна на решението и решаване на спора по същество, като се задължи ответника да й предостави исканата от нея информация. В подкрепа на жалбата се цитира практика на ВАС. Ответната страна - държавен експерт Тоширова в ДПИС на МС на РБ, в представено писмено становище по касационната жалба счита същата за неоснователна. Моли оставяне в сила на решението на АССГ. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на ВАС, за да се произнесе по касационната жалба на Димова, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. То не се оспорва от касаторката. Предмет на жалбата й са правните изводи на съда. Съществено за правилното решаване на делото е и обстоятелството, че с оспорения административен акт (абзаци от 1 до 5 вкл.), задълженият субект е дал отговор на въпросите по какъв начин се образува индивидуалната работна заплата на различните категории лица за които се иска информация. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Основният спорен въпрос по делото е дали информацията, касаеща нетното възнаграждение на членовете на МС на РБ, съставлява обществена информация или това са лични данни за тези лица. Настоящата касационна инстанция споделя правните изводи на АССГ, изложени в обжалваното решение. Въпреки обстоятелството, че лицата за които се иска справка за получаваните нетни възнаграждения са публични личности, исканата информация безспорно касае един от специфичните признаци по § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), чрез които може да бъде идентифицирано лицето. Още повече, че в случая исканата информация е неразривно свързана с идентификация на лицето, предвид невъзможността да се предостави тя, без посочването и на името му. ВАС споделя и аргумента на държавния експерт Тоширова, залегнал в обжалваното нейно писмо, че справката за нетното възнаграждение задължително обхваща и правата, ползвани от лицата по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното застраховане. Тези ползвани права, неминуемо ще доведат до разкриване и на други лични данни, защитени от ЗЗЛД - здравословно състояние, социален статус по смисъла на КСО и др., които безспорно също са лични данни, защитени от закона. Твърдението в касационната жалба, че исканата от Димова информация "е свързана единствено с получени възнаграждения за изпълнението на служебни задължения...и по никакъв начин не засяга неприкосновеността на личния живот на съответните служители" според ВАС се явява неправилно и необосновано. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, "Обществена информация ... е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти". Т.е. за да се постигне целта на закона, е необходимо информацията да даде посочената възможност на заявителя, да си състави той собствено мнение относно дейността на лицата, за които се търси тя в случая - министър-председател, заместник министър-председатели, министри и др. Сама по себе си информацията за получавано възнаграждение не може да предостави тази възможност, без да е неразривно свързана с друга такава - относно естеството на задълженията и качеството на тяхното изпълнение. Такава обаче не се иска от Димова, поради което ВАС счита, че информацията за получавано нетно възнаграждение от страна на посочените в заявлението й лица, поради невъзможността да предостави възможност на заявителката да постигне посочената законова цел, не е и обществена. В обжалвания отговор на държавен експерт Тоширова коректно е насочена Димова към нормативните актове, определящи заплатата на фигуриращите в заявлението й длъжностни лица. Всички детайли от възнаграждението, касаещи допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, са неразривно свързани с други лични данни (продължителност на трудовия стаж например), които също са защитени от ЗЗЛД и нямат отношение към целта на ЗДОИ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от него. "Начина на разходване средствата от държавния бюджет", което само по себе си безспорно е обществена информация, в случая е извършено на основание посочените в отговора нормативни актове, поради което не може да промени изложения по-горе извод. Не води до други изводи и цитираната практика на ВАС. Ако възнаграждението и допълнително гласуваните средства за материално стимулиране на управителите и контрольорите на общински дружества се решава за всяко лице поотделно и конкретните данни за тях действително могат да дадат възможност за изграждане на лична преценка на заявителя за начина на разходване на общинските средства, в случая както се каза, възнагражденията на лицата е определено с нормативни актове, предхождащи техния мандат, не зависи от волята на който и да е колективен или едноличен орган и не може да спомогне за постигане на декларираната цел. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение