Решение № 3553 от 22.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10513/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие , чрез юрк. Г.Кочев, за отмяна на Решение 1492/10.08.2023 г. постановено по адм.д. 558/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В молбата се сочи, че са налице основанията за отмяна, предвидени в чл. 239, т. 1 АПК, тъй като срещу Решение 1492/10.08.2023 г. постановено по адм.д. 558/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие своевременно на 28.08.2023 г., в законноопределения срок, е подал касационна жалба, в която поради допусната техническа грешка е изписан грешен номер на дело и решение / за номер на решение е посочен номера на делото 558, а за номер на делото е посочен 1933/2022 г./. Касационната жалба е била депозирана и изпратена на ВАС по адм.д. 1933/2022 г. с касатор Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие , по което дело вече е била депозирана на 19.04.2023 г. касационна жалба. АС-Пловдив не е констатирал допусната техническа грешка, независимо че в касационната жалба е посочено коректно уведомителното писмо, предмет на разглеждане по адм.д. 558/2023 г. Моли Решение 1492/10.08.2023 г. постановено по адм.д. 558/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив да се отмени и делото да се върне на съда от етапа на администриране на подадената касационна жалба. Претендира и направените по делото разноски и на основание чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по молбата Л. Георгиев от гр.Асеновград, чрез адв. П.Генов, в писмен отговор и в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на молбата за отмяна. Моли молбата за отмяна да се остави без уважение, като претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, срещу съдебен акт който може да бъде предмет на искането за отмяна, предвид чл.237, ал.1 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно. С Решение 1492/10.08.2023 г. постановено по адм.д. 558/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, съдът е отменилУведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2020 с изх. 02-160-6500/215 от 10.02.2023 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , в частта му с която на Л. Георгиев по заявление за подпомагане с УИН: 16/130520/05592 за Кампания 2020, подадено от Георгиев, УРН [номер], е отказано изплащането на субсидия (наложено е намаление): както следва: по СЕПП в размер на 0,41 лв.; по ЗДП в размер на 23,68лв., по СПП в размер на 26,69 лв. и по СП (основна) в размер на 2861,64 лв., като преписката е изпратена на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по подадено Заявление за подпомагане от Л. Георгиев с УИН: 16/130520/05592 за кампания 2020г. при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. По делото не е постъпила касационна жалба и решението е влязло в сила на 12.09.2023 г., видно от разпореждане 5667 от 12.09.2023 г. за издаване на изпълнителен лист. При тези данни настоящият състав приема следното: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В съдебната практика константно се приема, че основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Отменително основание са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Сочените от молителя обстоятелства за отмяна допусната техническа грешка в подадената касационна жалба /вписан друг номер на решение и дело/ не покриват изискванията за осъществяване на хипотезата на чл.239, т.1 АПК. С оглед изложеното, на основание чл. 244, ал. 1 АПК, молбата за отмяна, подадена от Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие , като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение е в минималния размер, съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд