Решение № 9597 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2017 г.

Решение № 9597 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. Ч., срещу решение № 167/25.04.2017 г., постановено по адм. дело № 26/2017 г. по описа на Административен съд Д., с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените от него искове или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Д., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Д. се е развило по исковата молба на С. Ч. против ОД на МВР П., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетяване за претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконни действия и бездействия на служители на ответника, изразяващи се в отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство и отказ за извършване на справка от картона му на водач на моторно превозно средство. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове като неоснователни, като е приел, че не се установява от доказателствата по делото наличието на първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е надлежно мотивирано. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е приета в обжалваното решение недоказаност на твърденията на ищеца, чиято е доказателствената тежест, за осъществени от служители на ответника незаконосъобразни действия и бездействия, от които, като пряка и непосредствена последица да са произтекли подлежащи на обезщетяване имуществени и неимуществени вреди. Не е налице твърдяното в исковата молба неаконосъобразно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на касационния жалбоподател. Същото не е иззето при налагане на допустима от закона принудителна административна мярка, а е доброволно върнато от ищеца в изпълнение на задължението му по чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата. Ако ищецът е считал, че към този момент не са му били отнети всички контролни точки, каквито са твърденията в исковата молба, то не е следвало да връща свидетелството си за управление. Не се установяват от доказателствата по делото и твърденията за незаконна административна дейност, изразяваща се в неиздаване на справки от картона му на водач. Издаването на справка е административна услуга, която се извършва от служители на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, действала към момента на връщане на свидетелството за управление от ищеца, информация за броя на наличните контролни точки се предоставя след подаване на заявление от водача на МПС и след заплащане на държавна такса. В исковата молба не се твърди, не се и установява по делото ищецът да е подал заявление и извършването на услугата да му е отказано. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение