Решение № 7706 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13998/2018 г.

Решение № 7706 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13998/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главен директор на главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуален представител, срещу Решение № 128 от 16.10.2018 г., постановено по административно дело № 276/2018 г. на Административен съд Л., с което е отменена заповед №Л-3261/25.07.2018 г. на ВПД Главен директор на ГДИН, за налагане дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година на П. Х.-Началник сектор II-ра категория към затвора Л.. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Ответната страна П. Х. чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд Л. е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, на П. Х. - Началник сектор II-ра категория към затвора Л., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година на осн. чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС вр. чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за неизпълнение на вменени с Раздел V-Преки задължения, т. 1 и т. 2 от длъжностна характеристика за длъжността "Началник сектор III-I категория" в затворническо общежитие III-I категория към Затвор III-I категория. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Решението е правилно. Споделя се изводите на Административен съд Л., че наказаното лице не е извършило вмененото му нарушение. Не се установява от представените по делото доказателства Хинков да е извършил нарушение на определните в раздел V-Преки задължения: т. 1 "Осъществява нормативно разписаните правомощия по отношение лишените от свобода, настанени в затворническо общежитие" и т. 4 "Организира и следи за прилагането на установените стандарти и ефективните практики в основните дейности по третирането на лишените от свобода" от длъжностна характеристика връчена на лицето на 06.12.2017 г., изразено според ДНО в назначаване на работа с отделни заповеди от 15.06.2018 г. на лишения от свобода Иванов едновременно на две различни места да изпълнява възложените му задачи в рамките само на два дни от преместването му в затворническото общежитие- без да е изминал необходимия период на адаптация. Правилно първостепенния съд е счел, че съобразно приложимите материалноправни разпоредби липсват задължения за началниците на затворнически общежития от открит тип/ЗООТ/ да определят период на адаптация на преместените лишени от свобода, преди включването им в трудова дейност, съвместима с определения им режим за изтърпяване на наказанието. Такова задължение не е разписано както в разпоредбите на чл. 153 и чл. 154 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНС/, така и в раздел V "Преки задължения" от процесната длъжностна характеристика на наказания служител. Следователно с действията по извеждане на лишения от свобода Б. И. на външен неохраняем обект, служителя, в качеството му на началник ЗООТ не е осъществил състава на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР -неизпълнение на служебни задължения, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Не се установява от приетите по делото доказателства П. Х. да е бил запознат със Заповед №ЛС-04-1374/29.08.2014 г. на министъра на правосъдието за да може да се приеме, че за служителя са възникнали задължения за нейното спазване, а тезата на касатора, че цитираната заповед е нормативен акт не намира опора в АПК. Независимо от горното следва да се отбележи, че в случая поведението на наказания служител по извеждане на лишения от свобода е изцяло съобразено с чл. 72, чл. 80 и чл. 172 от ЗИНС, и с данните в становище рег. № 2318/06.06.2018 г. на инспектор М. П. относно преместване на затворника Б. И. в заведение от по-лек тип, по отношение в първоначалната оценка на рисковете от рецидив и вреди, профил за криминогенни нужди и последваща оценка на промените в целия профил на затворника, което становище е в позитивен аспект. В този смисъл възприетия извод от ДНО в оспорената заповед за създаване от Хинков на възможност за осъдено лице да наруши режима на определеното му наказание, несъответства на събраните доказателства в хода на дисциплинарното разследване. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на АС-Л. кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция следва Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"-С. да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение