Решение № 12465 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7062/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на Община Севлиево, чрез проц. представители адв.Н. Шопов и адв. М. Янков, против решение 604/26 април 2024 г., постановено по адм. д. 224/2023 г. по описа на Административен съд Габрово. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Р. И. и К. Й. И., и двамата от [населено място], община Севлиево, против заповед 912 от 08 септември 2023 година на зам. кмета на Община Севлиево, с която на основание чл. 225а, ал.1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ и констативен акт 3 от 17 август 2023 г., на оспорващия Д. Р. И. е наредено в тримесечен срок от връчване заповедта да премахне незаконно изградена част от Лятна кухня с размери 4,90/3,10 м., която е изпълнена в отклонение от издадените строителни книжа, находяща се в УПИ XIV - 416, кв. 5 по плана на [населено място], описана в Констативен акт 3 от 17 август 2023 г. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. основното и допълнителното заключения на вещото лице по назначените и приети, неоспорени СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който са описани строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт 3 от 17 август 2023 г., с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на жалбоподателя като извършител на строежа. Предмет на заповедта за премахване е незаконен строеж част от лятна кухня - с размери 4.90/3.10 м., извършен при съществено отклонение от издадените строителни книжа, постройката се намира на по-малко от изискващите се 3 метра от границата със съседния имот, находяща се в УПИ XIV - 416, кв. 5 по плана на [населено място], описана в Констативен акт 3 от 17 август 2023 г. Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ е, че технически не е възможно частично разрушаване на посочената в процесната заповед част от постройката. Изграждането на лятната кухня е cтанало едновременно с основната жилищна сграда, като е налице конструктивна връзка между тях /свързаност на основите, носещите, стени и плочата/ и премахването на приетата за незаконна част от лятната кухня е технически невъзможно, тъй като ще се компрометират носещите способности на цялата лятна кухня, а при механизирано извършване на събарянето е възможно да бъдат нанесени щети и на основното застрояване - на жилищната сграда. Предвид тези установявания правилни са изводите на първоинстанционният съд, че процесната заповед е с невъзможен предмет на разпореденото премахване. В производството по чл.225а ЗУТ се обследва незаконният строеж в неговата цялост и при установяване на някое от основанията визирани в ал. 2 на чл. 225 ЗУТ се разпорежда премахването му. В случая разпореденото премахване на частта от лятната кухня конструктивно и функционално свързана с жилищната сграда, обосновава нарушение на чл. 6, ал. 1 и 2 АПК, тъй като се засягат права и законни интереси на жалбоподателите в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издаден акта и не е налице пропорционалност на разпореденото премахване на незаконния строеж и последиците от това. Допуснато нарушение на принципа за съразмерност е от категорията на съществените и води до отмяна на заповедта само на това основание. Евентуалното премахване на процесната част от лятната кухня ще компрометира конструктивната здравина на цялата жилищна сграда, за която няма данни да е незаконен строеж и да подлежи на премахване. Следователно, изпълнението на заповедта, дори да се приеме, че е незаконен строеж би причинило вреди, несъразмерни с преследваната от специалния ЗУТ цел, по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и във връзка със своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева, доказани по своя размер. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав