Решение № 8035 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3668/2009 г.

Решение № 8035 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3668/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на ректора на Медицинския университет - Пловдив, подадена от процесуалния му представител, против решение № 3 от 5.01.2009 г., постановено по адм. д. № 1807 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пловдив. С обжалваното решение е отменена заповед на касационния жалбоподател в настоящото производство № Р-943 от 13.08.2008 г., с която е прекратен търг за отдаване под наем на терен, представляващ част от имот, публична държавна собственост. Делото е върнато като преписка на административния орган за решаване на спора по същество при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, като се релевира довод за допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно не е приложил чл. 46, ал. 2 ЗНА . За обжалваната заповед на ректора се твърди, че е нормативен подзаконов административен акт, с която се регламентира завършването на един търг, който финал се отнасял до неограничен брой лица. Същевременно се твърди, че в закона съществува празнота, защото не е предвидена хипотезата за прекратяването на търга, поради което законосъобразно е приложен чл. 57, ал. 3 ППЗДС . Основание за това твърдение давала нормата на чл. 46, ал. 2 ЗНА , която уреждала именно такива обществени отношения. По подробно изложените съображения в касационната жалба и изпратените писмени бележки се моли, решението да се отмени, и вместо него постанови друго, с което се остави в сила оспорената заповед. Ответната страна и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на съдебния акт. Счита, че съдът правилно е приел за незаконосъобразна заповедта, която е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК . Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба подадена от адвокат-пълномощника на "Паск" ЕООД, гр. Пловдив, против заповед № Р-943 от 13.08.2008 г. на ректора на Медицинския университет - Пловдив. С оспорената заповед ректорът на основание чл. 57, ал. 3 ППЗДС е прекратил тъга за отдаване под наем на терен, представляващ част от публична държавна собственост с предназначение: "Поставяне на нови автомати за топли напитки в сградите, описани в заповедта, стопанисвани от Медицинския университет". От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че със заповед № Р-448 от 17.04.2008 г. ректорът е обявил търг с тайно наддаване за отдаване под наем на части от терени в сградите, стопанисвани от университета. Със заповедта са били утвърдени условията за участие в търга и съпровождащата го документация. Комисията е разгледала постъпилите предложения, като две от тях е класирала на първо и второ място. Със заповед № Р-742 от 6.06.2008 г. на основание предложението на комисията, провела търга, ректорът е класирал на първо място "България Вендинг Сървиз" ООД, гр. София, а на второ място - "Паск" ЕООД, подало жалбата. Дружеството, класирано на първо място е уведомило ректора с писмо с рег. № 2506 от 28.07.2008 г., че се отказва от по-нататъшно участие в търга. В изпълнение на условията за провеждането на търга "Паск" ЕООД е изпратило нотариална покана до ректора за сключването на договор за наем, като дружество - класирано на второ място. Нотариалната покана е връчена на 29.08.2008 г. Вместо покана за сключване на договора за наем, според условията за провеждането на търга, утвърдени със заповедта, ректорът е издал обжалваната заповед, с която е прекратил провеждането на търга. Съдът е приел, че заповедта не съответства на изискването на чл. 59 АПК . Тя няма мотиви. В нея е посочено само правното основание за издаването й, поради което съдът е приел, че тя е незаконосъобразна. Неизлагането на фактическите основания за издаването на заповедта е преценено не само като невъзможност за упражняване правото на защита от адресатите на заповедта, но и невъзможност да се извърши съдебен контрол върху нея. На основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК съдът я е отменил, като при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на административния орган за решаване на спора по същество. Постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че в условията за провеждането на търга изрично е предвидено, в случай на не внасянето на наемната цена за един месец от класирания на първо място участник, за наемател се определя участникът, класиран на второ място, който също трябва да плати наемната цена за един месец. Ако и той не плати в срок, се насрочва нов търг. Тези условия, определени от самия ректор и утвърдени със заповедта за провеждането на търга, са станали част от самата заповед, а тя като необжалвана е влязла във формална законна сила. Спазването й е задължително както от участниците в търга, така и от автора й. Безспорно е, че самият ректор не я е спазил. При влязла в сила заповед, с която са класирани участниците в търга и е определен участника, класиран на първо място, ректорът е следвало, след изричния отказ от спечелилия участник да продължи участието си, да покани следващия - класиран на второ място, да внесе наемната цена и сключи договор. Вместо това, той е издал заповед, с която е прекратил търга, като по този начин е отменил предходно издадената си заповед № Р-742 от 6.06.2008 г. без спазването на процедурата и материалния закон, предвидени в глава седма на АПК. Заповедта, с която е прекратен търга е незаконосъобразна, защото не отговаря на изискването за форма, предвидено в чл. 59 АПК . Та няма мотиви, поради което в никакъв случай не може да се разбере какви са фактите и обстоятелствата, от които ректорът черпи правото си да издаде заповедта и то на посоченото правно основание чл. 57, ал. 3 ППЗДС, при влязла в сила заповед, с която е обявено класирането на участниците в конкурса. В касационната жалба направеното позоваване на чл. 46, ал. 2 ЗНА е абсолютно неоснователно и лишено от разум. Обжалваната заповед на ректора по правната си същност е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, а направеното твърдение, че е подзаконов административен акт не следва да се обсъжда, защото е дълбоко погрешно. Законодателят в чл. 57, ал. 3 ППЗДС е предвидил две възможности за избор от административният орган, провеждащ търга. Изборът на една от тях принадлежи на него. След като той е избрал втората алтернативна възможност - да определи за купувач участника, предложил следващата по размер цена, което е направил в тръжните условия, не може да прекратява търга, преди да изпълни задължението си да покани участника, класиран на второ място. В случай, че поканеният и класиран на второ място участник не внесе в срок наемната цена, тогава се насрочва нов търг. Правилни са изводите на съда, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и правилно е отменена. Тя е издадена и в противоречие с принципите, установени в АПК. От данните по делото се установява, че преди влизането в сила на незаконосъобразната заповед, обжалвана пред съд, е издадена друга, с която е наредено провеждането на същия търг. Тази заповед и действия на ректора не са предмет на настоящото производство. Отделен е въпросът за това дали те са законосъобразни и правната същност на възникналите от тях последици. Решението на съда като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение