Решение № 1220 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5051/2007 г.

Решение № 1220 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5051/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Подадена е касационна жалба от К. Г., Б. П., двамата от с. И., Т. Л. и Н. Г., двете от гр. С., срещу въззивното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 4234/2006 г. Ответниците по жалбата, ищци по делото, Л. С. П. и други, със съдебен адрес в гр. С., считат жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. При касационната проверка се установи следното: Софийският градски съд с обжалваното въззивно решение е уважил предявеният от ищците иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и признал за установено спрямо ответниците по иска, сега жалбоподатели, че наследниците на Г. М., починал през 1928 г., при образуване на ТКЗС през 1950 г. са били собственици на земеделски имоти в землището на с. И., посочени конкретно и изброени в 45 пункта. Въззивният съд е констатирал, че между страните няма спор, че земите са принадлежали на Г. М. в момента на смъртта му през 1928 г., след което са придобити от неговите наследници. Приел е за нищожен договорът от 23.09.1948 г. за продажба на наследство, оформен като писмен документ с нотариална заверка на подписите, сключен между преживялата съпруга на наследодателя Л. синът му С. Г., праводател на ответниците по иска. Посочил е, продажбата на наследство е разпореждане с наследствено имущество, включващо вещи, права и задължения, а с договора от 1948 г. Петкова е прехвърлила на С. Г. наследствените си права върху родово определени недвижими вещи, което разпореждане изисква нотариална форма. С оглед на тази констатация, въззивният съд е счел за нищожен, на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, договорът за доброволна делба от 28.1.1950 г. на недвижимите имоти, останали в наследство от Г. М., тъй-като при делбата не е участвувала наследницата Л. Изводите и решението на въззивния съд са неправилни - несъобразени с материалния закон и необосновани. В исковата молба от 6.4.1993 г. ищците са заявили като основание за нищожност на договора от 1948 г., неговата редакция, т. е. начина на излагане на съдържанието на договора, като продажба на наследствени права само върху недвижимите имоти на наследодателя. Това твърдение е възприето и от решаващия съд, но то не съответства на установените факти. В договора от 1948 г. изрично е записано, че Л. П. продава на С. Г. правата си върху наследството, оставено й от покойния й съпруг и обхващащо само недвижимите имоти на наследодателя в землището на с. И. за сумата 20 000 лв. В чл. 212, ал. 1 ЗЗД е предвидено право на всеки наследник да продаде наследството си изцяло, без да посочи неговите предмети. В случая е налице такова разпореждане, тъй-като предмет на сделката е наследството на П., останало от покойния й съпруг. Обстоятелството, че договорът съдържа пояснение, че наследството се състои само от недвижими имоти, не променя неговото естество на договор за продажба на наследство. Несъстоятелно е становището на въззивния съд, че в случая имаме продажба на родово определени недвижими вещи, за което се изисква нотариален акт. Съгласно чл. 484, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) нотариалният акт трябва да съдържа точно описание на недвижимия имот, с посочване на границите и местонахождението му. В случая няма индивидуализация на недвижимите имоти и не може да се счита, че са прехвърлени отделни предмети, включени в наследството. В резултат на констатацията за нищожност на договора от 1948 г., въззивният съд неправилно е счел за нищожна делбата от 1950 г., поради неучастие на сънаследницата Л. П. След като валидно се е разпоредила с наследствените си права в полза на С. Г., тя вече не е участник в наследствената съсобственост и няма основание да участва при делбата на тази съсобственост. Освен това съображение, доброволната делба от 1950 г. е действителна и е породила правни последици, защото съответства на закона. Делбата е извършена между наследниците на Г. М. (Г.) - синът С. Г., дъщерите му А. Г. С., К. Г. А., Г. Г. В. и Г., П. и Г. В. М., като наследници на починалата през 1948 г. Германа Г. М., дъщеря на общия наследодател. Всеки от така посочените наследници е получил в реален дял конкретно описани имоти и е удостоверил с подписа си, че подялбата е доброволна, без принуждение и по негова воля. Всеки от съделителите е признал и правата на съделителя С като притежател на наследствените права на Л. П. Договорът от 28.1.1950 г. по своята правна същност представлява договор за спогодба. Съгласно чл. 365 ЗЗД, с договора за спогодба страните си правят взаимни отстъпки, при което могат да създават, да изменят или погасяват и правоотношения, които не са предмет на конкретния спор. Съделителите по договора от 1950 г., които са праводатели на страните по делото, са удостоверили по надлежния ред волеизявленията си относно лицата, които са съсобственици по наследство, изразили са волята си - признанието, че притежател на наследствените права на Л. П. е С. Г. Предявявайки иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ищците фактически искат да дерогират волеизявленията на праводателите им, направени преди повече от петдесет години, независимо, че те имат силата на закон - чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. Следва да бъде отменено въззивното решение и предявеният иск се отхвърли досежно имотите по т. 1 до т. 35, вкл., от исковата молба. Тези имоти са получени в дял при делбата от 1950 г. и са станали индивидуална собственост на С. Г., наследодател на ответниците по иска, сега касатори, и следва да бъдат възстановени само на тях по реда на ЗСПЗЗ. За останалите имоти, описани в исковата молба - т. 36 до т. 45, искът е недопустим. Както е видно от договора за доброволна делба от 1950 г. и както признават самите ищци, тези имоти са получени в дял като изключителна собственост от наследодателите на ищците. При това положение тя нямат правен интерес да установяват, че имотите не са принадлежали на преките им наследодатели, а са били обща собственост на всички наследници на Г. М., т. е. да искат съдебно отричане на собствените им права. Върховният касационен съд