Решение № 151 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 634/2010 г.

Решение № 151 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 634/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. от [населено място] срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 10.12.2009 г. по гр. д. № 3136/2009 г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това М. Д. М. е осъден да преустанови неоснователните си действия, представляващи премахване на съществуваща ограда по имотните граници между имот пл. № 1192 и имот пл. № 719 в [населено място], с които пречи на Б. С. Б. да упражнява правото си на собственост върху имот № 1192. С определение № 982/19.10.2010 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса дали всяко въздействие върху имота може да бъде предмет на предвидената в чл. 109 ЗС петиторна защита. Касаторът поддържа, че неправилно съдът е приел, че изграждането на ограда без да има промяна на регулационния план представлява действие, което да обоснове приложението на чл. 109 ЗС, като свързва необходимостта от поставяне на нова ограда с нова регулация и промяна на имотните граници. Моли обжалваното решение да бъде отменено, предявеният срещу него иск бъде отхвърлен и му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба Б. С. Б. изразява становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: Б. С. Б. е предявил срещу М. Д. М. по реда на чл. 109 ЗС иск за преустановяване на действията по премахване на съществуваща ограда по имотните граници между имот № * и имот № * в [населено място], с които се твърди, че пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имот № *. В обжалваното решение е прието, че действията на М. Д. М. по премахване на съществуващата между двата съседни имота ограда без да е налице промяна в кадастралния план и нови граници между имотите представляват действия, с които се нарушава владението и пълноценното ползуване на имота от страна на Б. С. Б. и които създават ограничение, смущение и заплашват правото на последния. В производството по чл. 288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса дали всяко въздействие върху имота може да бъде предмет на предвидената в чл. 109 ЗС петиторна защита. В решение № 942/7.11.2008 г. по гр. д. № 3426/2007 г. на I ГО на ВКС е прието, че с иска по чл. 109 ЗС собственикът цели да защити правото си на собственост срещу неоснователно въздействие и посегателство върху обекта на тази собственост и с оглед на тази дефинитивност на претенцията не всяко въздействие върху имота може да бъде предмет на предвидената петиторна защита, а само онова въздействие, което е неоснователно, т. е. противоречи на установения правен режим на ползуване на имотите и по този начин накърнява чуждите права, предмет на защита, както и че искът е относим към фактическото действие, надхвърлящо ограниченията на собствеността. В решение № 1302/18.07.2003 г. по гр. д. № 1132/2002 г. на IV ГО на ВКС е прието, че искът по чл. 109 ЗС може да бъде уважен само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие или състояние. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС, след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от С. градски съд по поставения въпрос, на основание чл. 291, т. 1 ГПК приема за правилно становището, изразено в решение № 942/7.11.2008 г. по гр. д. № 3426/2007 г. на I ГО на ВКС и решение № 1302/18.07.2003 г. по гр. д. № 1132/2002 г. на IV ГО на ВКС като съображенията за това са следните: Не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на предявен по реда на чл. 109 ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което се създават пречки за установения правен режим на ползуване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем. Действията, които нямат подобни последици, не биха могли да обосноват приложимостта на разпоредбата на чл. 109 ЗС. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл. 109 ЗС/. Неправилно въззивният съд е приел, че за основателността на предявения по реда на чл. 109 иск от съществено значение е обстоятелството, че съществуващата между двата имота ограда е била премахната без да е налице промяна в кадастралния план и нови граници между имотите. За да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 109 ЗС, по делото следва да бъде установено, че чрез извършеното от ответника действие се засяга имота, собственост на предявилото иска лице и чрез това въздействие върху имота, за което следва да бъде установено че е и неоснователно, са създадени пречки за упражняване на това право на собственост в пълен обем. В случая обаче се твърди, че М. Д. пречи на Б. С. да упражнява правото си на собственост върху имот пл. № * чрез действия по премахване на съществуващата между този и съседния имот пл. № 719 ограда като е установено, че след тези действия, извършени преди няколко години, между двата имота е поставена нова ограда от телена мрежа, фургони и ламарина. Новата ограда е поставена на същото място, т. е. на границата между двата имота по кадастралния план, т. е. не е установено да е извършено навлизане в имота на ищеца, нито самото премахване на старата ограда и поставянето на нова да му е попречило да упражнява правото си на собственост върху имот пл. № *, което той има правото да упражнява в очертаните от кадастралния план граници, за които, както вече беше отбелязано, не е установено да са променяни, нито оградата да е поставена на различно място. Законът не установява забрана за премахване на старата ограда и за поставяне на нова на същото място, поради което не може да се приеме, че извършеното от М. Д. действие е неоснователно. Не е установено също така старата ограда да е била поставена от Б. С., в който случай премахването й би представлявало действие по увреждане, нито по какъв начин премахването на оградата е засегнало правата му. И след като по делото не е установено М. Д. да е извършил такова въздействие върху имота на Б. С., посредством което правото на собственост на последния да е било накърнено, да е възпрепятствувана възможността за осъществяване на установения режим на ползуване или ползуването да е било ограничено, неправилно е прието, че действията по премахване на старата ограда заплашват и смущават правото на собственост на Б. С.. По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен като на М. Д. бъде присъдена сумата 855 лв., представляваща направените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение