Решение № 63 от 25.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3079/2016 г.

Решение № 63 от 25.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3079/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Х. срещу решение № 156 от 08.04.16 г. по гр. д. № 61/2016 г. на Плевенския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд неправилно е определил квотите, при които е допуснал делба на земеделските земи, останали в наследство от М. М. Д. Счита, че при доброволната делба, в която наследодателят е участвал през 2005 г., всички поставени в негов дял имоти са станали съпружеска имуществена общност, а евентуално - че СИО е възникнала върху 1/3 ид. част от тези имоти, а не върху 1/6 ид. част, колкото е приел въззивният съд. Ответниците в производството С. М. М., З. М. М. и М. М. М. не изразяват становище по жалбата. С определение № 611 от 19.12.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за необходимото съответствие между квотата, която съпругът придобива при делбата чрез заплащане, и квотата, върху която възниква СИО. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно приетото в т. 3 на ППВС № 5/1972 г. / в определението по чл. 288 ГПК съставът на ВКС неточно се е позовал на т. 2 от ППВС № 5/198.72 г./, когато през време на брака по реда на чл. 288 ГПК (отм.) се възложи неподеляемо жилище на единия съпруг, не възниква СИО върху частта от възложеното жилище, която съпругът-наследник има право по наследство или дарение. В мотивите на постановлението е разяснено, че в този случай СИО възниква само върху онази част от делбения имот, която е придобита чрез заплащане на семейни средства за уравнение на дяловете на останалите съделители. Това разрешение намира изцяло приложение към спора по настоящото дело, а въззивният съд не се е съобразил изцяло с него, което е дало основание за допускане на касационното обжалване. По съществото на касационната жалба: С атакуваното въззивно решение състав на Плевенския окръжен съд е отменил решение № 170 от 17.11.2015 г. по гр. д. № 310/15 г. на Районен съд Левски и е допуснал делба на описаните поземлени имоти между страните по делото при квоти 15/48 ид. части за Д. Р. Х. и по 11/48 ид. част за С. М. М., З. М. М. и М. М. М. Предмет на съдебна делба са земеделските земи, останали в наследство от М. М. Д., починал на 18.05.2014 г. Ищцата Д. Р. Х. е преживяла съпруга, а ответниците С., З. и М. М. - негови деца. Земеделските земи, предмет на делбата, са част от възстановените земи в полза на бащата на М. - М. Й. Д. След смъртта на М. Д. през 2003 г. той е наследен от съпругата си С. М. Д. и синовете си П. М. Д. и М. М. Д. С договор за доброволна делба от 26.10.2005 г. тези наследници са разпределили помежду си наследствените имоти, като М. М. Д. е получил в дял процесните земи, а за уравнение на дяловете, заедно със своя брат, който получил в дял останалите наследствени имоти, заплатили на съделителката С. М. Д. сумата от 200 лв. Към момента на сключване на договора за делба М. М. Д. бил в брак с ищцата и жалбоподател по настоящото дело Д. Р. Х. При тези данни въззивният съд е приел, че след смъртта на М. Д. неговите наследници С., П. и М. са придобили по наследство по 1/3 ид. част от възстановените земеделски земи на своя наследодател. С доброволната делба от 2005 г. братята П. и М. са придобили на възмездно основание квотата на своята майка С. - общо 1/3 или по 1/6 за всеки от тях. Върху придобитата от М. 1/6 ид. част е възникнала съпружеска имуществена общност между него и съпругата му Д. Х., тъй като тя е придобита на възмездно основание по време на техния брак. Останалите 5/6 ид. части от получените при делбата земи са лично имущество на М. Д. по смисъла на чл. 20, ал. 1, пр. 1 СК от 1985 г. (отм.). Оттук след смъртта на М. Д. неговата преживяла съпруга Д. Х. получава половината от прекратената имуществена общност, т. е. 1/2 от 1/6 ид. част или 1/12 ид. част от земеделските земи, поставени в дял на М. при делбата от 2005 г. Останалата 1/12 ид. част от прекратената СИО се наследява от всичките четирима наследници по равно съобразно наследствените им права, като всеки получава по 1/48 ид. част. Другите 5/6 ид. части от процесните имоти се делят между всички съделители по равно, като всеки от тях получава по ь от тази квота или по 10/48 ид. части. С оглед на това всяко от трите деца получава по 11/48 ид. части от наследството на М., а преживялата съпруга - 15/48 ид. части. Решението е неправилно като резултат. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че имотите, получени от общия наследодател М. Д. при делбата от 2005 г., не са се включили изцяло в съпружеската имуществена общност между наследодателя и съпругата му Д. Х. Този извод съответства на приетото в т. 3 на ППВС № 5/1972 г. Затова и оплакването на жалбоподателката срещу този извод на въззивния съд е неоснователно. Не съответства на т. 3 на ППВС № 5/1972 г. другият извод на въззивния съд - че е възникнала съпружеска имуществена общност върху 1/6 ид. част от получените от наследодателя М. Д. при делбата от 2005 г. земеделски земи. В действителност СИО възниква върху 1/3 ид. част от тези земи и в тази част оплакванията в касационната жалба са основателни. При доброволната делба от 2005 г. получените от М. Д. земеделски земи условно се делят на 3 части: 1/3 ид. част е наследствената квота на М. Д.; 1/3 ид. част е наследствената квота на неговия брат П., която М. придобива без парично уравнение, тъй като срещу нея той отстъпва собствената си идеална част в земите, които П. получава при делбата и 1/3 ид. част е делът на майката С., за която тя получава парично уравнение и тъй като то е по време на брака между М. и Д., върху тази част възниква СИО. С други думи - при делбата от 2005 г. М. заплаща парично уравнение за 1/3 ид. част от земите, които получава в свой дял, тъй като квотата на неговата майка С. в тези земи е 1/3. Оттук след смъртта на М. Д. неговата преживяла съпруга Д. Х. получава в свой дял половината от прекратената съпружеска имуществена общност - 1/2 от 1/3, т. е. 1/6 ид. част или 4/24 ид. части, както и 1/4 от другата 1/6 на прекратената СИО, т. е. 1/24 ид. част. Останалите 2/3 от тези земи са наследствено имущество и се поделят по равно между четиримата наследници на М., като те получават по 2/12 или 4/24 ид. части. Така Д. Р. Х. получава общо 9/24 ид. части / 4/24 + 1/24 + 4/24/, а С., З. и М. - по 5/24 ид. части / 1/24 + 4/24 /. При тези квоти следва да се допусне делбата. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,