Решение № 13779 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15391/2014 г.

Решение № 13779 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15391/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сатар Хейдари Джума Хан, гражданин на Афганистан, чрез адв. Мария Генинска, срещу Решение № 5864 от 07.10.2014 г., постановено по адм. д. № 5846 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град (АССГ), 15 състав. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 3096 от 17.04.2014 г., издадено от заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). С последното на Сатар Хейдари Джума Хан е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение в противоречие с чл. 75, ал. 2 ЗУБ, тъй като не са преценени всички факти, свързани с държавата по произход на касатора. Поддържа се, че е допуснато нарушение на принципа за забрана за връщане на лицето на територията на Афганистан предвид обстановката в тази страна. Като се обосновава наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут, се иска отмяната на решението, предмет на контрол, и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от адвокат, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът - заместник - председателят на ДАБ не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на заместник - председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган при условията на делегация, в предвидената от закона форма, при спазване на особените процесуални изисквания и при правилно приложение на материалния закон. Направил е извод, че представените от кандидата за закрила факти и обстоятелства не представляват основание за предоставяне на бежански статут по чл. 8 ЗУБ. При преценка наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут, съставът на АССГ е съобразил предпоставките по чл. 9 ЗУБ и решенията на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. и от 30.01.2014 г. по дело С-285/2012 г. Приел е, че при произнасянето по молбата за статут административният орган е преценил всички относими факти, свързани с държавата по произход на кандидата за закрила при съобразяване на приложената в преписката справка относно положението в тази страна. Съдът е изложил изрични мотиви в насока, че в Афганистан е налице обща ситуация на несигурност, но това не дава основание да се приеме, че степента на безогледно насилие в страната е достигнала ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарен статут на база общата обстановка. По тези мотиви е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Обосновани на представените и приети по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното пред него административно решение, респективно относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на настоящия касатор. Съдът е направил анализ на представените по делото доказателства, обсъдил е изнесеното от кандидата за закрила по време на проведените интервюта, неговата бежанска история и е съобразил данните относно ситуацията в държавата му на произход. В резултат, след преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, при отчитане твърденията на лицето и казаното по време на проведените интервюта, е направил фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. В този смисъл наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Правилна и в съответствие с данните от представената бежанска история е преценката, направена в обжалваното решение за липсата на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ на кандидата за закрила. Споделя се от настоящия състав посоченото от съда, че по време на интервютата лицето не сочи нито един конкретен факт за реално осъществено спрямо него преследване. Наред с това, не са налице други данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Установено е с оглед изнесеното от лицето по време на проведените интервюта, че причините за напускане на Афганистан по времето, когато той все още е бил непълнолетен, са от икономически и битов характер. Законът за убежището и бежанците определя кръга от причини, при наличието на които се предоставя статут, като в обхвата му не са включени такива от икономически и битов характер. Заявеното в жалбата до първоинстанционния съд твърдение за наличието на заплаха за живота на лицето, сигурността му и свободата му е неконкретно и е извън контекста на казаното по време на интервютата и приобщените доказателства. Правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу решението на административния орган и в частта на отказа за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Не са налице доказателства молителят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи, срещу живота и личността му като гражданско лице, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е направил извод, че към момента липсват основания да се приеме, че степента на безогледно насилие в Афганистан е достигнала ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарен статут на база общата обстановка. Съдът е съобразил относимата практика на Съда на Европейския съюз, изразена в подробно разгледаните от него решения и правилно предвид разказаната бежанска история, и обстановката в страна по произход е счел, че не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на лицето по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Ето защо обжалваното съдебно решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,