Решение № 1260 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5982/2009 г.

Решение № 1260 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5982/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на УВива" ЕООД - гр. Сливен срещу Решение № 237/27.02.2009 г., постановено по адм. дело № 1360/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 200800035/16.06.2008 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с Решение № РД-10-239/14.08.2008 г. на директора на дирекция "обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас за установени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди през 2003 г., 2004 г. и 2005 г. по фактури, издадени от "свипром" ООД, "стар Принт" ООД и "Агрошарк" ЕООД, както и за определени данъчни задължения по ЗКПО (отм.), вследствие увеличен финансов резултат по фактурите, издадени от посочените доставчици - чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът е възприел понятието "монтаж", което е вписано в процесните фактури тъй като се касае за сглобяване и подреждане на елементите на осветителните тела, а не означава закрепване на постамент, стена или носач. Според касатора касае се за рутинна дейност за монтаж, а отсъствието на достатъчен персонал за извършване на услугата не предполага, че тя не е извършена, поради което е следвало да се приеме, че сделката е финализирана. Твърди се в касационната жалба, че неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), тъй като вещото лице е установило плащания по "ДДС-сметка". Обжалва се решението и в частта по ЗКПО (отм.), макар да няма конкретни оплаквания в тази част, но като се имат предвид оплакванията в частта по ЗДДС (отм.) и обстоятелството, че финансовият резултат е увеличен с доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, то следа да се приеме, че оплакванията по ЗДДС (отм.) се отнасят и до тези по ЗКПО (отм.). Представено е писмено становище от адв. Минко Стефанов, в което се съдържа и искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като по делото не е установено реално извършване на процесните доставки, поради което плащането по "ДДС-сметка" не е достатъчно за придобиване правото на приспадане на данъчен кредит. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата в частта по ЗДДС (отм.) за посочените по-горе данъчни периоди, първоинстанционният съд е приел, че относно доставчикът "стар Принт" ООД по време на ревизионното производство не е намерен на декларирания данъчен адрес и не са събрани доказателства за доставката. За доставчика "свипром" ООД е констатирано от съда, че не са представени приемателно-предавателни протоколи, експедиционни бележки и други документи, които да удостоверят вида и броя на сглобените осветителни тела. Същите изводи са направени и за доставчика "агро Шарк" ЕООД, поради което е прието, че констатациите на ревизиращия орган са законосъобразни, тъй като не са представени доказателства за реалността на процесните доставки. В частта по ЗКПО (отм.) Съдът е приел, че законосъобразно с ревизионния акт е увеличен финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) по същите фактури, по които не е признато право на приспадане на данъчен кредит. Мотивите на съда в тази част са свързани с неустановяване реалността на доставките, предвид дефиницията, която се съдържа за понятието "документална обоснованост" в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (отм.). Обжалваното решение е правилно постановено. По ЗДДС (отм.). Няма спор по делото относно доставчика "Старт принт" ООД, който е фактурирал на касатора транспортни услуги, че в ревизионното производство този доставчик не е намерен на декларирания от него данъчен адрес. В съдебното производство са представени фактурите с предмет на доставки "транспортни услуги", както и банкови извлечения за платен данък по "ДДС-сметка", ведомости за заплати за месеците декември 2003 г. и август 2004 г., както и амортизационен план. Тези доказателства обаче са недостатъчни, за да може да се изгради категоричен извод за осъществени реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Поделото няма представени доказателства по какъв начин са извършени тези транспортни услуги - договори, пътни листове, товарителници и др. Наличието на фактури с отразен предмет "транспортни услуги" в никакъв случай не доказва, че такива реално са осъществени. Плащането по "ДДС-сметка" също не води до изводи за реалност на доставката. В този смисъл не може да се приложи и изключението, предвидено в чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), тъй като е предпоставено от наличието на извършена доставка, каквато в процесния случай не е налице. За доставчиците "Свипром" ООД и "Агро Шарк" ЕООД фактурите са с отразен в тях предмет на стопанската операция "монтаж на осветителни тела" законосъобразни са изводите на съда, че не са ангажирани годни доказателства за реалността на доставките. Отново, както и при първия доставчик доказателствата, представени в хода и на ревизионното и в съдебното производство са фактури, ведомости за заплати за определени месеци, счетоводни справки и банкови извлечения за платен данък по "ДДС-сметка", но те не установяват реалността на доставката. Сглобяването на осветителните тела по твърдение на касатора не представлява сложен процес, но въпреки това следва да се установи по какъв начин и от кой е извършено. Освен това не е установено с никакви доказателства по делото предаването на отделните части от осветителните тела на доставчиците за извършване на сглобяването им, както и предаването на готовите осветителни тела на касатора. В тази връзка липсват каквито и да било доказателства за реално осъществяване на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), поради което съдът е направил законосъобразни изводи за недължимост на правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са и констатациите в ревизионния акт. И тук, както и за първия доставчик следва да се отбележи, че не може да се приложи и изключението, предвидено в чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), тъй като за да се приложи то, следва да е налице извършена реална доставка, а убедителни доказателства за това не са ангажирани. Относно съдебно-счетоводната експертиза, същата е установила факти, неотносими към спора. Освен това вещото лице е направило правни изводи, които не са от неговата компетентност и правомощие. Обстоятелството, че за друг ревизиран данъчен период с друг ревизионен акт по подобни доставки не е коригиран ДДС на касатора, не може да доведе до други изводи, изложени от първоинстанционният съд, тъй като за всяка доставка следва да се установяват относимите за нея факти и обстоятелства относно всички, предвидени в ЗДДС (отм.) предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Затова, макар в обжалваното решение съдът да не е обсъдил съдебно-счетоводната експертиза, след като последната не установила относими за спора обстоятелства, а вещото лице се е произнасяло по правни въпроси, съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението в тази обжалвана част е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По ЗКПО (отм.). Правилно първоинстанционният съд е приел, че след като не е доказана реалността на процесните доставки, законосъобразно органите по приходите са увеличили финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). В тази връзка съдът правилно се е позовал на дефиницията, която се съдържа за понятието "документална обоснованост" в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (отм.). Неустановяването на реалност на доставките води до документална необоснованост, тъй като осчетоводяването на доставките не е достатъчно, а следва да има категорични доказателства за осъществяване на отразените в процесните фактури стопански операции. Не отговарят на истината доводите в касационната жалба, че са представени доказателства за монтаж на осветителните тела, тъй като единствените представени документи, поискани от ревизията са издадените фактури, счетоводни справки и банкови извлечения, за които вече се посочи, че са недостатъчни, за да се приеме, че доставките на услуги са осъществени съгласно чл. 6 ЗДДС (отм.). Неоснователно се възразява от касатора, че след като е налице заплащане на данъка, това означава, че услугата е предоставена. Начисляването и заплащането на данъка по "ДДС-сметка" и издаването на фактура не са достатъчни, за да се приеме, че доставката е осъществена и в процесния случай именно това не е доказано от касатора с всички допустими по ДОПК доказателствени средства. В тази връзка следва да се посочи, че макар в ДОПК да не съществува аналогична на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) разпоредба (с изключение на чл. 124, ал. 2 ДОПК, но тя касае само ревизиите по чл. 122, ал. 1 ДОПК, каквато настоящата не е, то доказателствената тежест отново пада върху ревизирания субект, тъй като органите по приходите са твърдели отрицателни факти и по общите правила на доказването, доказателствената тежест е върху този, който твърди положителните факти, а в случая това е бил касатора. С оглед изложеното по-горе и в тази обжалвана част решението е правилно и не са налице отменителни основания, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,