Решение № 11754 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16405/2011 г.

Решение № 11754 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16405/2011 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков "Даг Комерс" ООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Проф. Асен Златаров" № 7, чрез повереника си адв. Г. Найденова, оспорва Решение № 1185 от 07.09.2011 г. на Бургаския административен съд по адм. д. № 2665 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 020801295/04.03.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-86/17.04.2009 г., в частта му, с която за данъчен период м. 12.2007 г. е установено задължение за ДДС в размер на 7 916,30 лв. Оплакванията са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на съответната част от РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Отхвърлителното решение е мотивирано с фактически установявания за придобити от ДЗЛ стоки - хотелско оборудване по облагаеми доставки с обща стойност 71 246.67 лева, по които е упражнено право на данъчен кредит в размер 14 249.33 лева и то през 2007 г., когато дружеството е изградило 28 обекта /студия/ в сграда "Студиен хотел" в к. к. "Слънчев бряг" и е продало 15 от тях в състояние на пална обзаведеност. При пропорционално изчисляване на изписаните стоки за обзавеждане на продадените имоти по стойност към общото количество закупено обзавеждане е определена сумата 39 581.43 лева, възприета като данъчна основа; към нея е отнесена данъчната ставка за ДДС от 20 % и е установено задължение в размер 7 916.30 лева за данъчен период м. 12.2007 г. БАС сочи като нормативен източник на задължението на "Даг Комерс" ООД разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Решението е правилно. Без да е доказано извършването на насрещна престация от приобретателите на обзаведените недвижими имоти за придобитото хотелско оборудване, актът на разпореждане на касатора с движимите вещи носи белезите на безвъзмездна доставка по смисъла на § 1, т. 8 от ДРЗДДС. По общото правило на чл. 2 от ЗДДС тази доставка не би била обект на облагане без фикцията на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. С разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС се фингира като възмездна доставка безвъзмездното прехвърляне на собствеността върху стока в полза на трето лице, ако при производството, вноса или придобиването и е ползван данъчен кредит. Обсъжданата доставка е облагаема при действието на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, представлява данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и е с данъчна основа, определена по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС. Съразмерното отнасяне на общата стойност на хотелското оборудване към броя на продадените студия и апартаменти е единственото възможно при липсата на аналитично отчитане на стоките и материалните запаси. Начисляването на данъка в последния данъчен период от календарната година е правилен подход при неустановеността на момента на извършване на безвъзмездните доставки. Обсъждането от инстанцията по същество на предпоставките на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е съобразено със задължителните указания на ВАС по отменителното Решение № 15 932/27.12.2010 г. по адм. д. № 7401/2010 г. и по хипотеза изключва прилагането на института на корекция на данъчен кредит по чл. 79 от ЗДДС за конкретната облагаема доставка. При този изход на спора на касатора не се следват разноски, а ответникът по касация не е поискал присъждане на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение