Решение № 5415 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13636/2009 г.

Решение № 5415 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13636/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Костадин Киряков-пълномощник и на наследниците на Петър Христов Гърдов, заместен от тях при условията на чл. 227 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, подадена срещу решение № 1455 от 13.08.2009 г., постановено по адм. д. № 2178 по описа за 2008 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта на областния управител, постановена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ в обжалваната й част. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението като се сочат и трите основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени. Областният управител на Варненска област, чрез процесуалния си представител е изпратил писмено становище, в което моли касационната жалба да се отхвърли. Заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на съда е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, които сочат за ползвател на имота Христо Петров Гърдов, при условията на § 4а, ал. 1 и § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ. Калинка Бояджиева не е представила доказателства, които да сочат, че тя също е призната за ползвател върху имота. С ПНИ за Христо Гърдов е отреден имот съобразно неговите права - заплатени 600 кв. м. Останалата част от имота в съответствие с чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ е отредена за друг имот, за наследниците на бившия собственик. Границите на имота са определени с ПНИ, съобразени със заварените сгради. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, заместена от наследниците си по закон, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Христо Петров Гърдов е обжалвал заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център-Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", в частта й за имоти № 2469 и 4604. От писмените доказателства съдът е установил, че имот № 2469 от 600 кв. м е записан в регистъра на имотите на Петър Христов Гърдов въз основа на оценителен протокол № 1410 от 13.11.1995 г., а имот № 4604 е записан в регистъра на наследниците на Янул Димитров Янулов. Съдът служебно е събрал доказателства за наследниците на Янулов. Конституирал ги е ката заинтересовани страни, но те не са се явили и не са взели становище по подадената жалба. Тяхното право на собственост е установено от решение № 282 от 21.12.1994 г. на ПК - Варна, с което в частта му на т. 2 е възстановено правото на собственост при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ върху имот, представляващ нива от 1. 800 дка, в местността "Лафолу", попадаща в терен по § 4. Вписани са и частите от имотите, включени в нивата. За изясняване на спора по същество относно границите на имотите съдът е допуснал заключения на единична и тройна експертизи. От тях е приел за установено, че в новообразуван имот № 2469 има изградени две сгради, едната върху площ от 95 кв. м, отразена в плана, и нова с площ от около 95 кв. м, незавършена, неотразена в плана. Установил е, че границите на имота, определени с ПНИ не съвпадат с фактическото ползване на същия. Освен това през средата на имота преминава ограда от три реда бодлива тел, върху бетонови колове, която разделя ползването на имота между жалбоподателя и дъщеря му Калинка Петрова Христова. В новообразувания имот № 4604 няма постройки. Според заключенията имот № 2469 е в съответствие с изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като границите му са съобразени както с материалните права на ползвателя, а така също и със съществуващите в имота сгради. Въз основа на така установените факти, съдът е приел, че жалбата срещу ПНИ в обжалваната му част е неоснователна и недоказана, поради което я е отхвърлил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото безспорно е установено, че нивата от 1.800 кв. м, върху която е възстановено правото на собственост на наследниците на Янулов е включвала част от имот № 1469 по плана от 1987 г., който е идентичен с имоти № 2469 и 4604. С ПНИ за жалбоподателя е отреден имот съобразно правата, които има като ползвател според § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, платените от него 600 кв. м според оценителния протокол и съществувалата в имота сграда. В съответствие с чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м от имота е отредена са наследниците на бившия собственик, която е в повече от минимално допустима размер от 250 кв. м, в новообразуван имот № 4604. Твърдението в касационната жалба, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, защото имот № 4269 не е съобразен със съществуващите сгради, съоръжения и трайни насаждения е неоснователно. Изискването въведено с чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ за съобразяването на ПНИ със съществуващите сгради и съоръжения е относимо към тези ползватели, които са признати за такива при условията на § 4а, докато трайните насаждения са относими към ползвателите, признати за такива при условията на § 4б. Това личи и от употребения съюз "или" в посочения текст на правилника. Твърдението в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 28, ал. 8 ППЗСПЗЗ с ПНИ поради това, че в имота на жалбоподателя била поставена втора сграда с площ от около 110 кв. м е също неоснователно, защото не се отрича, че втората недовършена сграда е на неговата дъщеря Калинка Бояджиева. Твърденията за пречките за ползване на имота с оглед на новонастъпилият юридически факт не следва да се обсъждат. Неоснователно е и твърденията за необоснованост на решението. Съдът е изложил мотиви по всички наведени доводи в жалбата, като е събрал и всички относими към спора писмени доказателства, които е обсъдил ведно с двете заключения на вещите лица. Неоснователно е и последното твърдение за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила. Твърдението не е обосновано, поради което не може да бъде и проверено. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение