Решение № 332 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2008 г.

Решение № 332 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Т. и Е. Г. В. срещу решение № 162 от 11.01.2007 г. (2008 г.) по гр. д. № 194/2007 г., на Окръжен съд - Силистра, с което се оставя в сила решение № 310 от 29.06.2007 г. по гр. д. № 977/2006 г. на Районен съд - Силистра и е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от Г. Г. Т. и Е. Г. В. срещу К. Т. П. и Д. Т. Ш. за разваляне на договор от 15.03.1994 г., нотариален акт № 1* том II, дело № 501/1994 г., на нотариус при СРС, за прехвърляне право на собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, до размера на притежаваните от ищците права за 1/2 идеални части, на основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ответниците по касационната жалба К. Т. П. и Д. Т. Ш. не са подали писмен отговор и не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверката на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания според чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност, взе предвид следното: Окръжният съд е приел, че приживе общите наследодатели К. Г. К. и съпругата му Е. Т. К., с договор от 15.03.1994 г., нотариален акт № 1* том II, дело № 501/1994 г., на нотариус при СРС са прехвърлили на сина си Т. К. Г. собственият си апартамент в с. А., област Р., ж. к. "Ю", вх. Б, ет. 3, ап. 9, заедно с прилежащите към жилището избено помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя срещу задължение да осигурява гледането и издръжката, включително да извърши погребение според местните обичаи на двамата прехвърлители, които са си запазили право на ползване до края на живота си. След смъртта на Е. Т. К., починала на 16.04.1994 г., нейният син Т. К. Г. е останал да живее в общо домакинство с баща си К, който всъщност помагал и се грижил за въпросите от битов характер, тъй като сина му злоупотребявал с алкохола. Няколко месеца след смъртта на бащата, починал и сина, чийто наследници са ответниците по иска К. Т. П. и Д. Т. Ш.. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че задълженията по договора от наследодателя на ответниците, макар и да не е изпълняван точно е съобразен със здравословното състояние и нуждата от непосредствени грижи за прехвърлителя и възможностите на приобретателя. Касационната жалба на Г. Г. Т. и Е. Г. В., чрез адвокат И срещу решението по гр. д. № 194/2007 г., на Окръжен съд - Силистра съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила с твърдения, че съдът не е преценил в правилно доказателства по делото и е направил погрешни правни изводи. Изложени са съображения, че има виновно неизпълнение на задълженията по договора, поради което решението е неправилно и се иска да бъде отменено като предявеният иск бъде уважен и се присъдят разноски по делото. Жалбата е основателна. Законосъобразно въззивният съд е приел, че страните по договора приживе са сключили валиден договор, оформен с нотариален акт № 106 от 1994 г., по силата на който наследодателят на ответниците Т се е задължил да полага грижи за прехвърлителите докато са живи, а неизпълнението на тези задължения е основание да се иска развалянето му както от кредиторите, така и от техните наследници. Неправилно обаче решаващият състав е установил фактическите обстоятелства във връзка с изпълнението на договора, с оглед на което е направил незаконосъобразни правни изводи. В нарушение на закона окръжният съд е приел, че неточното изпълнение на договорните задължения не е виновно поведение, което е основание за разваляне на сключения алеаторен договор. Според показанията на свидетелите по делото баща и син живеели в общо домакинство, но К. Г. К. се е грижил изцяло за своя син, който през последните месеци от живота си бил с влошено здравословно състояние като злоупотребявал с алкохол. Полагането на грижи от бащата за сина продължило години наред (свидетелите К. и П. ), който плащал и за разноските на жилището, а след смъртта му за неговото погребение се погрижила майката на ищците. В тази връзка, необосновано въззивният съд е приел, че задълженията по договора за прехвърляне право на собственост срещу насрещната престация да се полагат грижи и издръжка е задължение на родствениците на прехвърлителя. Тежестта за изпълнението на договорните задължения е на страните по него, което при задължение да се осигури нормален и спокоен живот с договора за гледане и издръжка обвързва и семейството на приобретателя, доколкото точното изпълнение на това задължение предполага подходяща семейната среда. Възможностите на приобретателя да изпълнява задълженията си в онзи обем, за който прехвърлителите са се съгласили да прехвърлят своя имот, следва да се преценяват с оглед добросъвестното изпълнение на уговореното и реално получените за издръжката грижи. Установените отношения на търпимост в резултат на грижите на бащата за домакинството, за което свидетелстват разпитаните по делото свидетели и приложените писмени бележки, и от друга страна - поведението на приобретателя, който е злоупотребявал с алкохол, не може да се приеме за точно изпълнение на задължението за гледане и издръжка и осигуряването на нормален и спокоен живот, според възможностите на длъжника. Обстоятелствата около смъртта на К. Г. К. потвърждават изводите за виновно неизпълнение на договорните задължения от длъжника, който е следвало да организира погребението. Като е приел неточното изпълнение за несъществено, с оглед възможностите на длъжника, което не е основание да се заличат последиците от сключения договор, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. След като длъжникът не престира в такава степен, която съответства адекватно на очакванията на кредитора във всеки един момент от действието на алеаторния договор, той следва да бъде развален и е без значение дали страните по този договор живеят в общо домакинство. Съпоставен с цялостното поведение на страните по договора, виновното неизпълнение на длъжника е съществено, с оглед на което сключения договор следва да се развали до размер на наследствената на ищците 1/2 идеална част. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение