Решение № 14678 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10019/2019 г.
ВАСIII отделение26.11.2020 г.докладчик Панайот Генков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1448/11.07.2019 г., постановено по адм. дело № 930/2019 г. на Административен съд – В. в обжалваната му част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14678 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10019/2019 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Сухорукова от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. К., срещу решение № 1448/11.07.2019 г., постановено по адм. дело № 930/2019 г. от Административен съд – В., в частта, в която е отхвърлен иска й срещу Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) за обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № В-24-СИР-33/24.11.2017 г., издадено от началника на РДНСК-Североизточен район, за разликата от 1480 лева до пълния претендиран размер от 1760 лева. Изложени са доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено в оспорената част, като се постанови друго по същество на спора, с което да се уважи предявения иск за имуществени вреди в пълен размер. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Ответната страна – Дирекция за национален строителен контрол, в представен по делото отговор на жалбата, чрез процесуалния си представител Т. К., излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд – В. се е развило по исковата молба на П. Сухорукова, срещу ДНСК за присъждане на обезщетение в размер на 1760 лева, представляващо обезвреда за причинените й имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване наказателно постановление № В-24-СИР-33/24.11.2017 г., издадено от началника на РДНСК - СИР, отменено като незаконосъобразно с Решение № 1252/19.09.2018 г. по нахд № 3224/2018 г. по описа на Районен съд – Б. С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират относими към предмета на спора доказателства, които са събрани. Със събирането, анализирането и обсъждането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от П. Сухорукова иск като основателен и доказан. За да постанови този резултат е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Установил е, че с Решение № 260/19.02.2018 г. по нахд № 5714/2017 г. на Районен съд – В. е отменено издаденото срещу ищцата наказателно постановление № В-24-СИР-33/24.11.2017 г. на началника на РДНСК - СИР. Посоченото решение на районния съд е обезсилено с Решение № 1413/02.07.2018 г. по кнахд № 1064/2018 г. на Административен съд – В. и делото е препратено по подсъдност на Районен съд – Б. С. съдебно Решение № 1252/19.09.2018 г. по нахд № 3224/2019 г. по описа на Районен съд – Б., е било отменено като незаконосъобразно процесното наказателно постановление, издадено от началника на РДНСК - СИР, като решението на районния съд е оставено в сила с решение № 41/11.01.2019 г. по кнахд № 3004/2018 г. на Административен съд – Б. С. установил също, че в производствата по посочените четири дела ищцата е била представлявана от адвокат, на когото на основание сключените договори за правна защита и съдействие е заплатила възнаграждение за процесуално представителство и защита общо в размер на 1760 лева. Съдът излагайки подробни мотиви и позовавайки се на приетото в мотивите на ТР № 1/2017 г. на ВАС по т. дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС е приел, че размера на уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения в касационните производства пред Административен съд – В. и Административен съд – Б. е необосновано висок и същият не отговаря на сложността на извършената от адвоката работа в касационните инстанции. Изложил е аргумент, че предвид естеството на вложение труд от адвоката в касационните инстанции във връзка с разпоредбата на чл. 220 от АПК е било оправдано да му се заплати възнаграждение в минимално предвидения размер по чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въз основа на това съдът е намалил размера на претендираните суми за касационните инстанции от 440 лева на 300 лева и е присъдил сума в размер на 1480 лева, като е отхвърлил като неоснователна претенцията за разликата над присъдения размер до пълния претендиран за сумата от 1760 лева. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. В останалата част решението не е обжалвано, влязло е в законна сила, поради което не е предмет на настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Правилен е извода на съда в обжалваното решение, че в случая е установено наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявеният иск за причинени имуществени вреди. Доводите на касационната жалбоподателка за необоснованост на решението в обжалваната му част и несъответствието му с материалния закон са неоснователни. По делото не се спори, че така уговореното адвокатско възнаграждение е било реално заплатено от касаторката. Възражението на П. Сухорукова за неправилно прилагане нормата на чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. е неоснователно. Настоящата касационна инстанция на Върховния административен съд намира, че административният съд правилно е преценил, че размерът на исковата претенция е прекомерен, поради което искът е уважен до размера от 300 лв. за всяко съдебно производство. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, а определеният адвокатски хонорар следва да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед липсата на фактическата и правна сложност на делото, справедливият размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди е определен правилно, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В обжалваната част на съдебното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на ВАС. Н. на касационната жалбоподателка с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Настоящата касационна инстанция споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд, поради което не следва да ги преповтаря в своето решение. С оглед изложеното, Върховния административен съд счита, че решението в атакуваната му част е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от процеса на касационната жалбоподателка разноски не се дължат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1448/11.07.2019 г., постановено по адм. дело № 930/2019 г. на Административен съд – В. в обжалваната му част. Решението не подлежи на обжалване.