Решение № 539 от 8.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1730/2013 г.

Решение № 539 от 8.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1730/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Осъденият М. Р. Б. е отправил до ВКС (глава тридесет и трета от НПК) по реда за възобновяване на наказателните дела искане (макар и да го е нарекъл "жалба") за проверка по този ред на осъждането му от първоинстанционния Плевенски районен съд и второинстанционния Плевенски окръжен съд. Осъдителната присъда № 2 от 9.I.2013 г. по нохд 2755/2012, е за грабежа на 15 лв. от Б. Б., извършен от М. Б. на 21.Х.2012 г.: престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, наказано от ПРС с минималното по закон лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор. Присъдата е потвърдена с решение № 84 от 12.IV.2013 г. по внохд 77/13, издадено след обжалването й от името на Б., и с този съдебен акт е сложен край на развитието на наказателното производство, тъй като законът не предвижда (чл. 346 НПК) преминаването му и в касационна инстанция. Пред ВКС като инстанция извънредна (извън реда пред първата и втората съдебни инстанции) осъденият по-скоро потвърждава намерение да оспорва своето осъждане - само твърди, че правото му на защита е било ограничено и че наложеното му наказание е високо, а молбата му към съда е само за намаляването по размер на лишаването от свобода. В съдебното заседание пред ВКС искането на осъдения е поддържано от служебен защитник, който на свой ред го конкретизира само по отношение на процесуалното нарушение - че "[д] елото е разгледано от незаконен състав". Прокурорът пред ВКС е за отхвърлянето като неоснователно на искането за възобновяване на делото. ВКС намери, че трябва да остави в сила осъждането на искателя. Липсват както претендираните, така и други основания за възобновяване на делото. Претендираните основания поначало няма как да доведат единствено до намаляването на наложеното наказание-ако е било нарушено правото на защита на подсъдимия, отстраняването на нарушението би трябвало да се извърши след ново разглеждане на делото в инстанцията, където е било допуснато. Конкретизирано пред ВКС обаче, претендираното процесуално нарушение е същото като претендираното пред окръжния съд, а във връзка с него последният е отговорил на жалбоподателя напълно законосъобразно (делото в първата инстанция наистина е започнало с участието на едни и е завършило с други съдебни заседатели, но промяната е в съгласие с правото за неизменност на съдебния състав - чл. 258 НПК, след като в първото съдебно заседание е било извършено само отлагане на делото). Що се отнася до размера на наложеното наказание, то, както вече се спомена, е минималното по закон и би могло да бъде под 3 г. л. св. единствено при условията на чл. 55 НК. За това обаче нито е казано нещо от - или от името на - осъдения, нито пък би могло да се каже според ВКС - потвърдената в ПОС присъда е шестата спрямо Б., и той, ако не е било непълнолетието му по време на издаване на две от предишните присъди, щеше да отговаря при условията на опасен рецидив по чл. 29, б. "б" НК, след като вече е търпял общо близо година лишаване от свобода, при това за 4 грабежа. Ръководен от всичко изложено и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I н. о.