Решение № 47 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11076/2015 г.

Решение № 47 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11076/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по касационна жалба на П. В. П., Н. В. Д., И. В. У. и В. В. П. чрез адвокат Б. Г. срещу решение № 470/15.07.2015 г., постановено по административно дело № 38/2015 г. по описа на Административен съд - П. Изложени са възражения, че се обжалват само мотивите на решението, в частта, извън установеното административно нарушение като не кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка. Развити са съображения за неизпълнение от страна на съда задължението за разкриване на обективната истина, с оглед непроизнасяне по всички направени в жалбата оплаквания, с което са допуснати нарушения на процесуалните правила и е постановено решение в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Касаторите считат гореизложените пороци на атакуваната част от решението за основание за отмяна, поради което искат същото като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено с произтичащите от това последици. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът - О. С., представлявана от кмета, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд отхвърля изцяло предявения, от касаторите в настоящото производство, иск против О. С., представлявана от кмета да бъде осъдена да заплати сумата от 16000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени щети, вследствие на неправомерно обработване на личните им данни, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до пълното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. При постановяване на съдебният акт е прието, че със заповед № 1445/17.10.2014 г. на кмета на О. С., издадена на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, с която са задължени осем физически лица да премахнат незабавно стопанска постройка находяща се в УПИ IV - 235, кв. 8 по плана на с. Г. В., общ. С. е нарушена разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД. С посочването на единен граждански номер на лицата, в съчетание с трите имена и адреса на лицата, О. С. като администратор на лични данни не е направила необходимото за тяхното правомерно обработване, като е допуснала трети лица, посочени като адресати на процесната заповед да узнаят личните данни на ищците. С оглед на горното, първоинстанционният съд намира, че е осъществен един от елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, който обаче е недостатъчен за уважаване на предявената претенция за обезвреда. Обоснован е извод, че за ангажиране отговорността на администратора на лични данни, лицата претендиращи вреди, следва да докажат не само неговите незаконосъобразни действия, респ. неправомерно обработване на лични данни от негова страна, а и причинени вследствие на същите вреди от имуществен или неимуществен характер, както и пряката и непосредствена причинна връзка между противоправните действия на администратора и настъпилите вреди. В заключение е прието, че по делото не се установява наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между противоправните действия на администратора и настъпилите вреди. Първоинстанционният съд намира за недоказани елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, поради което претенцията за обезщетяване е отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, обосноваващи законосъобразните му изводи като е изложил пълни и подробни правни съображения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Съдът е преценил обстоятелствено всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, с което е изпълнил процесуалните си задължения за всестранно изясняване на фактите по делото, поради което е неоснователен доводът в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя комулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Посоченият сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Решаващият съд обосновано приема, че не е налице доказване на причинени неимуществени вреди, както и не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между противоправните действия на администратора и сочените за настъпили вреди. Административният съд обсъжда свидетелските показания на И. Т. и след направеният им анализ, както и на съвкупния доказателствен материал, обективно приема, че не се установява причиняването на неимуществени вреди на ищците изразяващо се в стрес, негативни психически преживявания и влошаване на здравословното им състояние. Свидетелят е депозирал общи показания, които не установяват твърденията на ищците за претърпени неимуществени вреди, както и същите да са в резултат от неправомерно обработване на личните им данни от страна на администратора. Освен това не е налице конкретно доказана консултация с психолог, психиатър или лекар, респ. направени изследвания и предписана терапия установяващи твърденията на ищците. Предвид и на тези данни, които са обективни следва да се приемат за правилни изводите в оспореното съдебно решение, с които е преценено, че не е доказано наличието на претърпени от ищците неимуществени вреди в резултат на неправомерно обработване на личните данни. Настоящият състав намира за основателни възраженията на ответника по касация и представителят на Върховна административна прокуратура досежно неосъществяване и елемента - незаконосъобразни действия на администратора на лични данни от фактическия състав на чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД. В заповедта за премахване на опасната за живота и здравето на хората стопанска постройка и придружителното писмо, с което е изпратена са индивидуализирани адресатите на заповедта, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК, поради което не е налице допуснато от администратора на лични данни нарушение по смисъла на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД. Неоснователно е оплакването за непроизнасяне от страна на съда и налагане на глоба на администратора на лични данни на основание чл. 42 ЗЗЛД, доколкото горното е извън неговите правомощия. С оглед на гореизложеното, административният съд като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени щети, вследствие на неправомерно обработване на лични данни срещу Община - С. постановява решението си в съответствие с материалния закон. Пред касационната инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и съответно да обосновават отмяна на оспореното съдебно решение. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника и представените доказателства за реалното им извършване, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на О. С. направените по делото разноски за един адвокат в размер на 1200 лева (хиляда и двеста лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - Пето отделение,