Решение № 308 от 6.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 676/2012 г.

Решение № 308 от 6.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 676/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. К. против решение № 227/9.02.2012 г., постановено по гр. д. № 369/2012 г. от състав на Окръжен съд - Варна. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. Касационното обжалване е допуснато с определение № 465/4.10.2012 г. от състава на ВКС, поради противоречие по процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, с практиката на ВКС. Правният въпрос, във връзка с произнасянето по който е допуснато касационното обжалване е, като разноски по смисъла на чл. 293а от ГПК (отм.) следва ли да се считат всички разходи, сторени от съсобствениците, насочени към прекратяването на съсобствеността. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие на даденото от въззивният съд разрешение на правния въпрос с практиката на ВС - ППВС № 7/1973 г. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Разноски, по смисъла на чл. 293а от ГПК (отм.), са не само сторените в съдебното производство съдебни разноски - възнаграждения за вещи лица, държавни такси, възнаграждения на процесуални представители и др. п., но и тези разноски, направени от съсобствениците, насочени към прекратяване на съсобствеността, към нейното ликвидиране. Тези разноски /извън тези по чл. 64 и чл. 65 от ГПК (отм.), се разпределят между страните в делбеното производство, съобразно с определения им дял в собствеността. В този смисъл е и ППВС № 7/1973 г. По касационната жалба, ВКС приема следното: С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сумата от 6 380,62 лева е била заплатена от И. А. К. за изготвянето на инвестиционен проект, на база на който е бил изготвен разделителния протокол, одобрен от съда и въз основа на който е извършена делбата на съсобствения имот и прекратена съсобствеността върху делбения имот. Съдът е приел, че тези разноски не са от категорията разноски, посочени в разпоредбата на чл. 293а от ГПК (отм.), поради което страната следва да си ги понесе. Този извод на съда е неправилен. Разноските в горния размер, са направени от единия от съсобствениците на имота и са насочени изцяло към ликвидирането на съсобствеността, доколкото са за изготвянето на инвестиционен проект за разделянето на съсобствения имот. Разноските, направени от И. К. са в размер на 6 380,62 лева и следва да се понесат от страните в делбеното производство съобразно техния дял в съсобствеността - поравно. Постановеното решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се постанови по същество друго, с което Н. А. К. се осъди да заплати на И. А. К. сумата 3190,31 лева, на основание чл. 293а от ГПК (отм.). С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, Н. А. К. следва да понесе и направените пред въззивната и касационната инстанция съдебни и деловодни разноски общо в размер на 108,80 лева, направени само във връзка с направеното искане за присъждане на спорната сума. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия