Решение № 3601 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11312/2012 г.

Решение № 3601 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11312/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане/АСП/ - гр. София представляван от юрк. Лазарова против решение № 3985/11.07.2012 г. постановено по адм. дело № 4070/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, а също и за необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се неговата отмяна. Касационният ответник - Светослава Георгиева Асенова представлявана от адв. Сергиева оспорва касационната жалба. С изложена писмена защита се моли същата да се остави без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като се запозна с фактите по делото, счита настоящата касационна жалба за подадена в срок и от страна с правен интерес и като такава за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение Административен съд София - град отменя заповед № РД-01-367/23.03.2012 г. и заповед № ЧР-2 29/29.03.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. на Светослава Георгиева Асенова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат, решаващият съд приема в мотивите си, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и при издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, но оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на материалния закон. Решението е правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдът установява правнорелевантните за съдебно административния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 от АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. В касационната жалба относно поддържаните отменителни основания за обжалваното решение касаторът излага доводи за неправилно приложение на материалния закон от решаващия състав на административния съд поради приетата от него незаконосъобразност на административния акт. Съдът постановява правилни и законосъобразни решения, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно е оплакването, изтъкнато от касатора в жалбата, че при постановяване на оспорваното решение решаващият съд не е извършил анализ и оценка на посочените от него доказателства въз основа на които се доказват цитираните в заповедта дисциплинарни нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от събраните по делото доказателства не се доказва извършването на посоченото в т. 1 от заповедта нарушение. Видно от приложеното по делото удостоверение за избор на общински съветник рег. № 12/30.10.2007 г. издадено от ОИК, Светослава Асенова е избрана за общински съветник с листата на Коалиция "Бъдеще за Радомир" на изборите, произведени на 28.10.2007 г. Представеното по административната преписка удостоверение е входирано в деловодството на Агенцията за социално подпомагане на 26.11.2007 г. Това означава, че удостоверението е представено на административния орган непосредствено след проведените избори за общински съветници. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице писмено доказателство за уведомяване на органа по назначаването, че лицето е избрано за общински съветник. Обосновани са изводите на Административен съд София - град, че не е налице нарушение описано в т. 2 от заповедта, въз основа на което да се приеме, че следва да бъде реализирана дисциплинарна отговорност на ответницата по делото. Според отразеното в т. 2 на осем дати през 2011 г. Светослава Асенова е присъствала на заседания на Общинския съвет гр. Радомир, без да е подавала молба за ползване на неплатен годишен отпуск по чл. 34, ал. 3 от ЗМСМА. Видно от представените по делото доказателства, е че със заповед № ЧР- 7456/11.04.2011 г., издадена от изпълнителния директор на АСП, на ответницата е разрешен 14-дневен платен отпуск, считано от 11.04.20011 г., поради което със заповед № ЧР-5-62/08.04.2001 г. на изпълнителния директор на АСП е определено лице, което да я замества за периода 11.04.2011 г. - 02.05.2011 г. Следователно съдът правилно е установил, че за посочените в т. 2 от заповедта дати - 18.04.2011 г. и 29.04.2011 г., след като е доказано, че служителката не е изпълнявала служебните си задължения и е ползвала платен годишен отпуск, липсва нарушение което да обоснове ангажирането на дисциплинарната и отговорност. По отношение на останалите дати описани в т. 2 съдът счита, че те са определени произволно, като дисциплинарно наказващият орган не се е съобразил с обстоятелството каква е била продължителността на сесиите на Общинския съвет - гр. Радомир и заседанията на комисиите, в които е взела участие Светослава Асенова. За да се установи действителното присъствие на лицето на сесиите на Общинския съвет или на заседания на комисиите на Общинския съвет- гр. Радомир, трябва да са налице надлежни писмени доказателства за това. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че изготвената справка не е такъв писмен документ, тъй като в нея не е записано кои са присъствалите на посочените сесии и следователно няма такъв удостоверителен характер. На следващо място, правилен е изводът на съда, че не е налице дисциплинарно нарушение което да ангажира дисциплинарна отговорност на служителката описана в т. 3 от заповедта. В нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА изрично се предвижда, че за изпълнение на задълженията си общинският съветник получава възнаграждение, чиито размер се определя с решение на Общинския съвет. След като ЗМСМА предвижда за изпълнение на задълженията общинските съветници да получават възнаграждения, то те се явяват законосъобразно изплатени и се получават независимо и едновременно с възнагражденията по трудово и служебно правоотношение. В конкретния случай съдът правилно е приел, че за м. 04.2011 г. ответницата е ползвала законоустановен отпуск и възнаграждението по служебно правоотношение е дължимо, а по отношение на м. 06.2011 г. липсва представено доказателство за отсъствие от работа на ответницата, поради което получаването на възнаграждение не може да се оспорва. Настоящият съдебен състав счита за правилен извода на съда, че дисциплинарно наказващият орган не е доказал извършването на дисциплинарно нарушение от страна на Светослава Асенова, поради което заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение"се явява незаконосъобразна. Неоснователни са и доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се неизследване на събраните по делото доказателства и формално възпроизвеждане на оспорената заповед. Съдът е извършил задълбочен анализ на всички доказателства, като ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Законосъобразно съдът е приел, че в оспорения административен акт е изложена общата констатация, че е налице виновно неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/, без да е налице конкретизация в какво точно се изразява "виновното неизпълнение" на служебните задължения. В административната преписка не са представени доказателства, от които да е видно, че ответницата не е изпълнявала служебните си задължения, да е пропуснала срокове или да е забавила работата си. В административното производство административният орган е този, който следва да установи пред съда, че издавайки административният акт, правилно е приложил закона. Правилно и обосновано съдът е приел, че по делото, основанието за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 5 от ЗДСл. не обосновано и достатъчно мотивирано, доколкото не става ясно от съдържанието на оспорения административен акт в какво се изразява неизпълнението на служебни задължения и как с поведението си ответницата е уронила престижа на службата пред трети лица. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,