Решение № 11312 от 9.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6835/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Костадинова от гр.Ботевград, подадена чрез адв.М. Христов, срещу решение 341 от 21.04.2021 г., постановено по адм. дело 450/2020 г. от Административен съд София област. С него е отхвърлена жалбата на касаторката против решение 23/04/1/0/01366/3/01/04/02 с изх. 01-6500/6548 от 21.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано пълното изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по договор 23/04/1/0/01366 от 11.03.2016 г. по заявка за плащане 23/04/1/0/01366/3/01 от 14.02.2017 г. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се и разноски. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт С. Гачев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение в сила, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна срещу акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл.211, ал.1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София област е било образувано след връщане на делото за ново разглеждане с решение 5044 от 28.04.2020 г. по адм. дело 9075/2019 г. на Върховния административен съд по жалба на П. Костадинова против решение 23/04/1/0/01366/3/01/04/02 с изх. 01-6500/6548 от 21.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано пълното изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по договор 23/04/1/0/01366 от 11.03.2016 г. по заявка за плащане 23/04/1/0/01366/3/01 от 14.02.2017 г. за следните дейности и активи: Активна фреза Massano RSL 165" - 1 бр., Платформа за прибиране на мрежа Аеdes РЕ 2000" - 3 бр., Мотокарна уредба Аеdes NP1500" - 3 бр., Вентилаторна пръскачка Zupan ZМ 600 WCRA-0" - 2 бр., Косачка SALF ТР 90/200-390" - 2 бр., Ремарке Bernardi В 63" - 1 бр., Машина с отклоняваща секция Kalderoni FPS 80" - 2 бр., Тороразпръскващо ремарке за оборска тор Terrmacch А 45" - 2 бр., Комбайн за бране на плодове Frumaco Tecmofruit СF 105" - 1 бр., Шредер Tehnos МU 200 LW" - 2 бр., Трактор с кабина Antonio Kararo Mach 4"- 2 бр., Електрическа ножица за резитба Zanon Tiger ZТ 40" - 5 бр., Бизнес план". С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган изпълнителният директор на ДФЗ съгласно чл.42, ал.1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. във вр. чл.20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, при спазена форма и изложени подробни мотиви по отношение фактическия състав по чл.43, ал.3 от приложимата наредба. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да откаже финансиране на процесното заявление за подпомагане с оспорената заповед, административният орган се позовал на чл.43, ал.3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. вр. с чл.9, ал.2, т.3 от договор 23/04/1/0/01366 от 11.03.2016 г., сключен между земеделския производител и ДФЗ. Преди да постанови оспорения административен акт, административният орган провел предвидените в чл.47, ал.1, 2 и 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. проверки, в резултат на които установил индикатори за изкуствено създадени условия. Съобразен бил Регламент /ЕЕС/ 1306/2013, предназначен за постигане на подпомагане, насочено към насърчаване на конкурентоспособността и балансирано развитие в областта на селското стопанство, както и националната стратегия на ПРСР 2014 - 2020 г. за мярка 4 Инвестиции в материални активи", вкл. и подмярка 4. 1 Инвестиции в земеделски стопанства". Според съда, в конкретния случай били налице и обективни и субективни елементи в поведението на жалбоподателя по смисъла на решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г. относно тълкуването на чл.4, §8 от Регламент (ЕО) 65/2011. От обективна страна съдът е преценил, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, не можела да бъде постигната, тъй като безспорно било установено, че целта била получаване на облага в противоречие с целите на схемата на подпомагане. В този аспект съдът е обсъдил правните, икономически и лични връзки между земеделските производители оспорващата П. Костадинова и Ц. Цеков, участващи в сходни проекти, съставляващи етапи на едно производството. Това поведение било изцяло и пълно анализирано и от административния орган. Установените по несъмнен начин факти, всеки със своето място" и значение в цялостната фактическа обстановка, сочели на наличието на връзки между двамата земеделски производители, верига от съвпадения от лично, икономическо, правно и географско естество, целящи създаване на условия за финансиране над определените лимити, за дейности по програмата, съставляващи етапи в един производствен цикъл. Поради това правилно и законосъобразно органът на основание чл.43, ал.3 от Наредбата отказал финансиране поради наличие на изкуствено създадени условия, необходими за получаване на финансиране, в противоречие с целите на подмярката и критериите за финансиране. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото се установява, че П. Костадинова е ползвател по договор 23/04/1/0/01366 от 11.03.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г., съфинансирана от ЕЗФРСР, сключен с ДФЗ на основание чл.43, ал.3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР 2014г.-2020г./Наредба 9/21.03.2015 г./.Съгласно чл.3, ал.1 от договора първоначално одобрената финансова помощ е в размер на 1 415 479,68лв., представляваща 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за изпълнението на одобрен проект 23/04/1/0/01366: Създаване на биологична вишнева градина и закупуване на техника и транспортни средства за отглеждането й. На 20.04.2016 г. бенефициентът Костадинова е подала заявка за междинно плащане с 23/04/1/0/01366/2/01. При извършените проверки от РА за съответствие с критериите за финансиране са установени обстоятелства, според които определеният лимит на пределни разходи за интензивна биологична вишнева градина е значително завишен. В хода на разглеждане на приложените към заявката документи са извършени допълнителни проверки /вкл. административни/ от ДФЗ, и са установени допълнителни факти и обстоятелства: 1.идентичен адрес на офиса на П. Костадинова с този на земеделския производител Ц. Цеков, който е одобрен доставчик на посадъчен материал по договор 23/04/1/01366 за позиция Създаване на трайно насаждение Вишни 400 дка.; 2. по кредита на сметката на П. Костадинова постъпват парични суми за усвояване на кредит 000LD-S000809, съгл. договор за банков кредит от 04.09.2015 г, сключен между ПИБ АД и земеделския производител П. Костадинова на стойност 2 193 300 лв., а по банковата сметка на Костадинова е постъпила сума в размер на 12000 лв. от Ц. Цеков; 3. банковият кредит на Костадинова е обезпечен с банков кредит, договор 000CL-S-000025/06.07.2009 г., отпуснат на Ц. Цеков; 4. установен е паричен превод между Цеков и Костадинова преди последната да извършва плащания по различни доставки на активи и услуги, което представлява индикатор за наличие на свързаност между двамата земеделски производители; 5. Ц. Цеков е бенефициент по договор с ДФЗ по мярка 121 с предмет Изграждане и оборудване на склад за съхранение на плодове с.Радотина, общ.Ботевград, а обектът на инвестиция на Костадинова е в същата община в с.Новачене - показател за установена етапност в изграждането на един затворен производствен цикъл, който не би могъл да бъде осъществен със средства от ПРСР само от Ц. Цеков, но поради лимит на общата допустима за финансиране субсидия, което е основание за използването на Костадинова като бенефициент на ДФЗ; 6. съдружие на Костадинова и Цветанов в Яблена Натура и партнърс ООД; 7. данни, че служители на земеделския производител Костадинова са и служители на земеделския производител Цеков. При тези данни административният орган е направил извод за установени изкуствени условия от П. Костадинова и наличие на обективен фактор, от който може да се счете, че е констатирана форма на умишлена координация между бенефициерите Костадинова и Цеков и съгласувани действия за постигане на цел несъответна на целите на финансиране. В оспорения акт е посочено, че привидното неразкриване на връзките между двамата земеделски производители дава възможност всеки един от тях да получи близка до максималната помощ, чрез разделяне на общ проект на отделни проекти. Този факт, съчетан със завишените разходи по създаване на биологична вишнева градина водел до неправомерно усвояване на европейски средства от оспорващата. На 14.02.2017 г. Костадинова е подала заявка за окончателно плащане с 23/04/1/0/01366/3/01. По заявката е извършена проверка на място, при която е установено, че в стопанството й са намерени и други машини и е присъствало лице, видяно и при проверка на стопанството на Цеков, като не става ясно чия собственост са активите и каква е причината същите да са в стопанството. Установено е назначаване на работа от страна на Костадинова на лица, работили при земеделския производител Цеков. С писмо с изх. 01-6500/6538 от 04.10.2017 г. Костадинова е уведомена, че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ срещу нея се открива производство по налагане на финансова корекция поради неспазването на разпоредбите на чл.9, ал.2, т.3 от договора, както и на чл.43, ал.3 от Наредба 9/21.03.2015г., като финансовата корекция следва да бъде определена в размер на 542 579,68 лв. дадена е възможност на бенефициента за възражения в 14-невен срок. На 21.12.2017 г. е издадено решение 23/04/1/0/01366/3/01/04/02, изх.01-6500/6548 на ИД на ДФЗ, с което от административния орган е прието, че са налице от обективна и субективна страна изкуствено създадени условия за финансиране на инвестицията, които предвид установените данни за бенефициентите Костадинова и Цеков са в противоречи с условията на подмярка 4.1. от ПРСР 2014-2020г., вследствие на което общият размер на финансовата корекция е 542 579,68лв., а пълното изплащане на финансовата помощ по процесния договор е отказано. При тези данни на първо място следва да се отбележи, че настоящото производство представлява втора касация, след като с решение 5044 от 28.04.2020 г. по адм. дело 9075/2019 г. на Върховния административен съд е било отменено решение 575 от 22.04.2019 г. по адм. дело445/2018 г. на Административен съд София област и делото е върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане в изпълнение на дадените с мотивите на решението указания АССО с оглед установяване на релевантните факти е събрал всички допустими и относими доказателства, в т.ч.: изискал е цялата административна преписка по издаване на оспорения акт; изискал е всички доказателства, свързани с инициираните съдебни производства от бенефициента по оспорване актовете на ДФЗ, издадени в хода на административното производство; назначил е съдебно-икономическа експертиза, от която е установил, че едно от обезпеченията по договор за банков кредит 000LD-S-000809 от 04.09.2015 г., сключен между П. Костадинова и "ПИБ" съставляват средства по договор за кредитна линия 000CL-S-000025/06.07.2009 г., отпусната на земеделския производител Ц. Цеков за обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя, съдлъжниците и на трети лица, посочени от кредитополучателя, по представени от банката кредити, овърдрафти, банкови гаранции и акредитиви, общо в размер на 3 100 000 евро. По този начин съдът е изпълнил всички дадени с решението на Върховния административен съд указания. Въз основа на така събраните доказателства е установил, че изложените в оспорения акт обстоятелства за наличие от обективна и субективна страна на изкуствено създадени условия са налице, доколкото са доказани посочените от органа обвързаности между земеделските производители Ц. Цеков и П. Костадинова. Неоснователно е възражението в касационната жалба относно приложимостта на ЗУСЕСИФ в производството по издаване на оспорения акт. Решение 23/04/1/0/01366/3/01/04/02, с изх. 01-6500/6548 от 21.12.2017 г., на изпълнителния директор на ДФЗ, е издадено на основание чл.20а, ал.2 ЗПЗП, чл.43, ал.3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. по подмярка 4. 1. Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г., чл.9, ал.2, т.3 от договор 23/04/1/0/01366 от 11.03.2016 г. и чл.70, ал.1, т.10 във вр. с чл.72, ал.1 и ал.2 и чл.73, ал.1 и ал.3 ЗУСЕСИФ във вр. с чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Действително по аргумент от §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, този закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал.1, а именно ПРСР, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая такова е предвидено в относимата Наредба 9, която е издадена на основание чл.9а от ЗПЗП /според §2 от ПЗР на Наредба 9, а не на основание ЗУСЕСИФ/. В Наредба 9 има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта. В случая именно този ред е бил спазен. Позоваването на чл.70, ал.1, т.10 във вр. с чл.72, ал.1 и ал.2 и чл.73, ал.1 и ЗУСЕСИФ, макар и да означава смесване на процедурата по ЗУСЕСИФ с приложимия в случая ред за налагане на корекцията по ЗПЗП и Наредба 9, не опорочава оспорения акт, тъй като същият съдържа обстойна обосновка, преценка и привеждане на релевантните факти към действително приложимото право, като същият е издаден и на основание разпоредбите на Наредбата. Противно на твърденията на касатора, обжалваното решение съдържа подробни мотиви, като пространно е изложена фактическата обстановка и е разискана изцяло относимата правна уредба. Правилно съдът е приел, че посочените в оспорения акт обстоятелства сочат на наличието на връзки между двамата земеделски производители от лично, икономическо и правно естество, които връзки могат да бъдат определени като етапи от един производствен цикъл. За доказването на посочените обстоятелства съдът е събрал в съответствие с указанията, дадени от Върховния административен съд с неговото отменително решение доказателства, като правилно е разпределил и доказателствената тежест, доколкото всички извършени от органа проверки, вкл. и административни и на място съдържат сведенията, послужили като фактическо основание за издаване на акта. Съгласно чл.43, ал.3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката. Според чл.11, ал. 1 от Наредба 9/21.03.2015 г., не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство. Съгласно §1, т.13 от ДР на Наредба 9/21.03.2015 г., изкуствено създадено условие е всяко условие по смисъла на чл.60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. Според посочения текст от Регламента без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Целта е дадена в чл.2 от Наредбата и тя е повишаване конкурентоспособността на земеделието в Република България чрез: 1. преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата; 2. насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал; 3. опазване на компонентите на околната среда; 4. спазване стандартите на Европейския съюз (ЕС) и подобряване на условията земеделските стопанства; 5. насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани.