Решение № 1416 от 15.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4886/2007 г.

Решение № 1416 от 15.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4886/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по молбата на Д. Т. С. от гр. К. за отмяна на влязлото в сила решение от 7.02.2006 г. по гр. д. № 470/2005 г. на К. районен съд, с което е осъден да заплати на "К" А., гр. С. сумата 605 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от липса на материални ценности - 1бр. фургон, причинена от отчетническата му дейност, ведно със законната лихва от 28.03.2005 г. до окончателното изплащане, сумата 633,10 лв., представляваща мораторна лихва върху горното вземане за времето от 17.10.97 г. до 28.03.2005 г. и направените по делото разноски. Молителят сочи като основание за отмяна на влязлото в сила решение разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК, позовавайки се на ново обстоятелство от съществено значение за делото - установеното в хода на прокурорска преписка № 3579/2006 г. местонахождение на процесния фургон. Представя постановлението от 15.03.2007 г. на Районна прокуратура - гр. К. за отказ да се образува наказателно производство, протокол от 13.04.2007 г., жалба и удостоверение на ЧСИ. Ответникът по молбата за отмяна - "К" А. не е взел становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, в настоящият състав на IV г. о., като прецени доводите на молителя въз основа на данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна - ответник по предявените от дружеството искове. Решението, с което същите са уважени не е обжалвано и е влязло в сила на 2.03.2006 г. Молбата за отмяна е подадена на 28.05.2007 г., т. е. след изтичане на една година от влизане в сила на решението. Дори и да се приеме, че същата е в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) с оглед поддържаното основание за узнаване на новото обстоятелство - местонахождението на фургона, то молбата е неоснователна, поради следните съображения: Основанието за ангажиране отговорността на молителя е причиняване на вредата поради неизпълние задълженията му като отчетник в дружеството - управител на клон Б., в което качество му е било възложено събирането, разходването и отчитането на парични и материални ценности. Фактът, че не е налице вреда, изразяваща се в липсата на фургона, е подлежал на доказване в исковото производство с всички допустими и относими доказателства, което настоящият молител, ответник по исковете, не е успял да осъществи с ангажираните от него такива. Затова и извършената проверка по прокурорската преписка, образувана по жалба на молителя след влизане в сила на осъдителното решение, не може да обоснове ново обстоятелство по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), което да не е могло да бъде известно на молителя при решаването на делото, тъй като проверката по преписката е осъществена въз основа на доказателства, които молителят е могъл да ангажира в исковото производство. Представените в настоящето производство писмени доказателства не представляват и нови такива от съществено значение за делото, по смисъла на закона, тъй като хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) предпоставя същите да са новооткрити, т. е. такива, които не са представени от страната по време висящността на делото пред инстанциите по същество поради обективна невъзможност. Данните по делото са, че фактът за наличност на фургона не е бил доказан в исковото производство, поради което и представеният протокол от 13.04.2007 г. не представлява такова ново доказателство, което да обоснове исканата отмяна. Поради изложените съображения не е налице релевираното от молителя основание за отмяна на влязлото в сила решение, с оглед на което и молбата му, като неоснователна, следва да се остави без уважение. Поради изложеното и на основание чл. 234 ГПК (отм.), настоящият състав на Върховния касационен съд на Република България, IV г. о.