Решение № 152 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6503/2015 г.

Решение № 152 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6503/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет-Враца /ОбС - Враца/, подадена чрез процесуалния представител адвокат Мария Генова, срещу решение № 146/21.04.2015 г. по адм. дело № 93/2015 г. на Административен съд - Враца, Първи състав /АС - Враца/. С последното съдът е отменил решение № 938 на ОбС - Враца, взето по протокол № 77/17.02.2015 г. от негово заседание, проведено на същата дата, с което е потвърдено върнатото за ново обсъждане, решение № 927, взето по протокол № 76/27.01.2015 г. Релевирани са оплаквания за неправилност на атакуваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Претендира се отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да се отхвърли оспорването на областния управител, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - областния управител на област с административен център Враца, чрез процесуалния си представител Диана Янкова-Качева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По изложени подробни съображения относно правилността на постановеното решение претендира то да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С решението си АС-Враца, на основание чл. 172, ал. 2 АПК отменя обжалваното решение на Общински съвет-Враца, прието повторно след връщането му за ново обсъждане от областния управител на област с административен център Враца. В развилото се съдебно административно производство решаващият състав е установил всички релевантни за спора факти, касаещи УПИ III-5 и УПИ IV-5 в кв. 1, ж. к. "Дъбника", зона трета в гр. Враца, представляващи незастроени имоти - частна общинска собственост, включени в План за приватизация и следприватизационен контрол за 2015 г. и Списък на обектите, включени в програмата за приватизация. С оглед приетите писмени доказателства, включително приобщените по делото актове за частна общинска собственост, обосновано съдът приема, че имотите са нежилищни и не са включени в имуществото на общински търговски дружества, но доколкото са незастроени и не е установено използването им за стопански цели - не попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 2, т. 6 ЗПСК. Независимо, че и двата имота попадат в зона за комплексно обществено обслужване, с оглед текста на горепосочената разпоредба, съдът приема, че от значение е не отреждането, а използването им за стопански цели, а оттам и че след такова не е установено, то специалният ЗПСК е неприложим към разпореждането с тези имоти, и атакуваното решение на ОбС - Враца, като прието в противоречие с приложимия материален закон, следва да бъде отменено. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218 АПК не се установяват нарушения, съставляващи основания за касационна отмяна на решението. Неоснователно е и неконкретизираното оплакване на касатора за допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото липсва спор, че имотите са незастроени. Наред с това, правилен е направеният от съда извод, че само по себе си обстоятелството, че се намират в зона за комплексно обслужване, не означава, че те попадат в кръга на имотите, визирани в чл. 1, ал. 2, т. 6 ЗПСК, доколкото не отреждането, а използването им за стопански цели е възприетият от законодателя критерий за приложимостта на посочената разпоредба. Текстът на нормата включва три кумулативно дадени предпоставки - имотите да са общински нежилищни, да не са включени в имуществото на общински търговски дружества, и да се използват за стопански цели, последната от които не е установена от касатора в настоящото производство, като фактическо основание за издаването на атакувания акт на ОбС - Враца. Действително, както вече беше отбелязано по-горе, от приложените актове за частна общинска собственост се установява, че имотите са общински нежилищни и не са включени в имуществото на общински търговски дружества, но липсват данни за използването им за стопански цели, респективно - недоказано е твърдението на издателя на акта, че могат да бъдат обекти на приватизация при условията на ЗПСК. В този смисъл, неоснователно е и оплакването на касатора за противоречие на съдебното решение с приложимия материален закон. Отреждането на имотите, включително възможността върху тях да се построят обекти със стопанско предназначение е без правно значение за дължимата от съда преценка относно приложимостта на ЗПСК, в хипотезата на чл. 1, ал. 2, т. 6 от същия закон. По изложените съображения, настоящият състав приема, че атакуваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски. Предвид това и липсата на искане в същия смисъл, предявено от процесуалния представител на ответната страна, съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение