Решение № 3953 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11422/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Перник, подадена чрез упълномощения представител адвокат М. Евтимова. Жалбата е против решение 154 от 06.10.2023г., постановено по адм. дело 196/2023г. на Административен съд Перник. С него е отменено решение 1251 от 08.06.2023г. на Общински съвет Перник за безвъзмездно предоставяне на нежилищни помещения за задоволяване на административните нужди на местни структури на политическите партии, издадено на основание чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл.31, ал.1 и ал.2 от Закона за политическите партии /ЗПП/ и чл.27б, ал.1 от Наредба 8 за общинското имущество на територията на Община Перник /Наредба 8; Наредбата/, с което е възложено и на кмета на Община Перник да сключи договор с ПП Българска социалистическа партия и да предостави следните помещения, находящи се в гр. Перник, ул. Радомир 1, вх.А, ет.2, стая 1 15 кв.м., стая 2 57 кв.м., стая 25 7 кв.м. и стая 25А 10,50 кв.м., с обща площ 89.50 кв.м., за срок до края на мандата на 49-то Народно събрание. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, при евентуалност за неправилност на обжалваното съдебно решение - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на обжалваното решение и прекратяване производството по делото, при евентуалност отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу оспореното решение на Общински съвет Перник. Претендира се и присъждане на разноски за касационното производство. Ответниците - кметът на Община Перник и ПП Българска социалистическа партия, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и не са налице касационните отменителни основания. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Перник е било образувано по жалбата кмета на Община Перник срещу решение 1251 от 08.06.2023г. на Общински съвет Перник за безвъзмездно предоставяне на нежилищни помещения за задоволяване на административните нужди на местни структури на политическите партии издадено на основание чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМА, чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗПП и чл.27б, ал.1 от Наредба 8, с което е и възложено на кмета на Община Перник да сключи договор с ПП Българска социалистическа партия и да ѝ предостави следните помещения, находящи се в гр.Перник, ул.Радомир 1, вх.А, ет.2, стая 1 15 кв.м., стая 2 57 кв.м., стая 25 7 кв.м. и стая 25А 10,50 кв.м., с обща площ 89.50 кв.м., за срок до края на мандата на 49-то Народно събрание. С обжалваното решение 154 от 06.10.2023г. по адм. дело 196/2023г. Административен съд - Перник е отменил решението на Общинския съвет. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, като за да стигне до този извод подробно е анализирал разпоредбите на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗПП, чл.14, ал.4 от ЗОС и чл. 27б, ал.1 от Наредба 8. Приел е, че оспореният акт е издаден и в изискуемата за това форма за валидност, но при издаването му са допуснати процесуални нарушения, които са от категорията на съществените и които представляват предпоставка за отмяна на същия на основание чл.146, т.3 от АПК, без да се налага обсъждане на въпроса за съответствието му с материалния закон и неговата цел. В тази връзка съдът е посочил, че изцяло е нарушена процедурата по чл.27б, ал.1 от Наредба 8. Приел е, че видно от представената административна преписка от страна на представителят на ПП Българска социалистическа партия е депозирано заявление, което е адресирано само и единствено до председателя на Общинския съвет, но не и до кмета на Община Перник, с което на практика е нарушено изискването на чл.27б, ал.2 от Наредба 8, тъй като същото предвижда отправяне на заявление, както до председателя на Общински съвет Перник, така и до кмета на Община Перник, като едното не изключва другото. Според съда в производството по издаване на акта са изключени правомощията на кмета, регламентирани в цитираната разпоредба от Наредба 8, което поставя същия в положение, в което са нарушение неговите права и същият е лишен всъщност от възможността да реализира своите правомощия. Не е спазен и редът за обсъждане на проектите за решения в постоянните комисии, което според съда е още едно процесуално нарушение. Така Административен съд - Перник е стигнал до извод, че оспореното пред него решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора за недопустимост на обжалваното решение, защото съдът се е произнесъл по жалба на лице кметът на Община Перник, за което не е налице правен интерес от оспорването. Настоящия съдебен състав намира, че оспорването от страна на кмета на общината е процесуално допустимо. Общинският съвет е орган на местно самоуправление, а кметът на общината е сред изброените в чл.19, ал.3 от Закона за администрацията териториален орган на изпълнителна власт, поради което законодателят е създал механизъм за взаимен контрол върху издаваните от тези органи на власт актове. Кметът разполага с изрично законово правомощие да обжалва решения като процесното /чл.45, ал.5 от ЗМСМА/, без да доказва правния си интерес. Решенията на общинския съвет по принцип могат да бъдат оспорени по реда на чл.45 от ЗМСМА от посочените в правната норма правни субекти, които са областният управител и кметът на общината, както и от прокурора, без същите да обосновават правен интерес. Тъй като кметът на общината има за задължение да изпълнява решенията на общинския съвет, е създаден и механизмът на чл.45, ал.5 от ЗМСМА за оспорване на актове на общинския съвет от страна на кмета пред административния съд. Издателят на решението по чл.21, ал.1 от ЗМСМА и обстоятелството, че то е взето при изпълнение на управленски функции, е достатъчно, за да е налице годен за оспорване акт на общинския съвет от страна на кмета на общината. В този смисъл е и Тълкувателно решение 5/10.12.2008г. по тълкувателно дело 20/2007г. на ОС на ВАС, което по аналогия намира приложение и в настоящия случай. Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател, че съдът се е произнесъл и е отменил решение, което не подлежи на обжалване, тъй като не представлява крайния акт, който финализира процедурата. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било решение на Общински съвет Перник за безвъзмездно предоставяне на нежилищни помещения за задоволяване на административните нужди на местни структури на политическите партии, с което е възложено на кмета на Община Перник да сключи договор с ПП Българска социалистическа партия и да предостави изброените в него имоти, за срок до края на мандата на 49-то Народно събрание. От очертания предмет на оспорване може да се направи извод, че това е решение по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, с което е взето решение за разпореждане с общинско имущество и са определени конкретните правомощия на кмета на общината. Същото е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като с него се съдържа изрично волеизявление на административен орган, с което се създават права за ПП Българска социалистическа партия. Административният орган с решението си извършва самото разпореждане с общинските имоти, което разпореждане подлежи на съдебен контрол. За кметът единствено е предвидено да сключи договора. Изложеното обосновава, че обжалваното решение не е недопустимо. Обжалваното решение е и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяната му. В съдебното производство, първоинстанционният съд, в рамките на служебното си задължение, е описал и приел съответната фактическа обстановка и е извел законосъобразни правни изводи. При постановяването на решението си Административен съд Перник се е съобразил с доказателствата по делото, противно на твърдяното от касационния жалбоподател. Правилен е изводът, направен от първоинстанционния съд, че атакуваният административен акт е част от едно производство, развиващо се по чл.27б, ал.1 от Наредба 8, което изначално е издадено от компетентен административен орган, но същият не се е съобразил с разписаният от самият него нормативен ред. Съгласно чл.27б, ал.1 от Наредба 8 исканията за предоставяне на помещения по ал.1 се отправят до кмета на Общината и до председателя на Общинския съвет, проектите за решения се подготвят от кмета и се внасят за разглеждане в Общинския съвет с мотивиран доклад. От данните по преписката безспорно се установява, че със заявление вх. ОС-318 от 06.06.2023г., представителят на политическа партия Българска социалистическа партия е адресирал само до председателя на общинския съвет. В случая не е изпълнено нормативното изискване искането за предоставяне на помещенията да се отправи и до кмета на общината. Следва да се прецени, че когато искането бъде отправено и до кмета, същият разполага със собствена преценка какъв проект на решение да внесе. Той може да внесе проект на решение за предоставяне, както и проект на решение помещенията да не се предоставят. Именно в тази връзка би могло да се стигне до постановяване на административен акт с различно съдържание от процесното, което от своя страна определя извършеното процесуално нарушение (игнорирането на кмета), като съществено. Твърдението на касационния жалбоподател, че кметът отказва да започне процедура по описания по-горе ред, не следва да се обсъжда, а и не променя изводите, че същият е нарушен. Твърденият отказ на кмета не е предмет на разглеждане в настоящето съдебно производство и е недопустимо съдът да се произнася по него. Защитата срещу един такъв отказ следва да се осъществи в друго съдебно производство. Правилно Административен съд Перник е приел и, че е нарушен и Правилникът за организацията и дейността на Общински съвет Перник, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация и по конкретно чл.79 и следващите, където се предвижда, че председателят на Общински съвет разпределя проектите на решения между постоянните комисии в тридневен срок от постъпването им, където следва да се обсъдят. От доказателствата по делото не се установява проект на решение, със съдържание на процесното, да е преминало през обсъждане в постоянните комисии. С касационната жалба се твърди, че заявление вх. ОС-318 от 06.06.2023г., е разпределено от председателя на Общински съвет Перник на 07.06.2023г. за разглеждане в две постоянни комисии Общинска собственост, концесии, приватизация и следприватизационен контрол и Регионална политика, местно самоуправление, жалби на гражданите и местно самоуправление. В тази връзка следва да се съобрази, че разпределянето на искането за предоставяне на помещения не е равносилно на разглеждането му. За да е спазена процедурата, регламентирана в Правилника, следва да е налице разглеждане. Доказателства в тази връзка не се съдържат в преписката. Сред представените - с допълнителна молба от 27.10.2023г. от Общински съвет Перник пред административния съд доказателства от издателя на оспорения акт, е налично становище от постоянната комисия Общинска собственост, концесии, приватизация и следприватизационен контрол към Общински съвет Перник, от заседание проведено на 11.05.2023г. С представеното становище няма как да се обоснове, че постоянната комисия е разгледала процесното заявлението/проектът за решение, тъй като самото заявление е подадено на 06.06.2023г. Представеното пред съда становище е от 11.05.2023г., тоест преди заявлението да е било подадено. В тази връзка правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че е налице още едно процесуално нарушение по приемането на процесното решение на Общински съвет Перник. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,