Решение № 14206 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6101/2010 г.

Решение № 14206 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6101/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Николай Ташев-пълномощник на Съби Шидеров Събев, Васил Шидеров Събев и Петър Събев Шидеров и тримата от гр. Варна, срещу решение № 2231 от 23.12.2009 г., постановено по адм. Д. № 2442 по описа за 2008 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалба срещу заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата", в обжалваната й част за имоти с пл. № 2381, № 2382 и 2383 по плана на новообразуваните имоти. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевира нарушение на материалния закон. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ, тъй като безспорно е било установено, че за касаторите може да се обособи самостоятелен имот. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени. От ответната страна-областния управител на Варненска област, по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, е постъпил писмен отговор, подаден от процесуалния му представител, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Противопоставени са твърдения, с които се опровергават тези, в касационната жалба. По изложените съображения в него и в изпратените писмени бележки се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Писмен отговор, по реда на чл. 163, ал. 2 АПК е постъпил и от адвокат Боян Жеков-пълномощник на Иван Кочов Шотов - заинтересована страна. В него също се съдържа твърдение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Становището се поддържа и в съдебното заседание. По изложените съображения се моли, касационната жалба да не се уважава, като се претендира присъждане на направените разноски. Останалите заинтересовани страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът всестранно е изяснил фактическата обстановка по спора, от която е приел за установено, че от имотите на ползвателите не може да се образува самостоятелен имот за жалбоподателите, защото се нарушава изискването на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ - няма възможност за достъп до път. Счита, че съдът е постановил законосъобразно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при условията на субективно съединяване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба, подадена от наследниците на Василка Събева Шидерова срещу заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център-Варна. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за селищно образувание "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата", землището на кв. "Виница", община Варна. Жалбата е била срещу имоти с № 2381, № 2382 и 2383 по ПНИ. Правото си на активна легитимация жалбоподателите са доказали с решение № 488 от 7.04.1998 г. на бившата ПК-Варна, с което на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Василка Събева Шидерова, в стари реални граници върху лозе от 1. 250 дка, пета категория. В решението е описана местността, бившия номер на имота, включително и площите включени в него, представляващи части от описаните имоти и част от път. Това решение е било променено частично с решение № 1656 от 1.07.2009 г. на ОСЗ-Варна, относно бившия номер на имота, който е 7886 от КП от 1956 г., идентичен с имот № 3412 по комбинирания кадастрален план и местността, която е "Кокодива". От приложените писмени доказателства съдът е приел за установено, че собственик на имот № 1381 е Красимира Илиева Калайджива, който е получила по дарение от родителите си с площ от 600/800 идеални кв. м, ведно с построената в него постройка с площ от 20 кв. м, при описаните граници в нотариален акт № 32, дело 13 738/95 г. Този имот е придобит от бащата на надарената Илия Тодоров Петров на основание § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, според представения нотариален акт № 38, д. № 14222 от 1994 г. Надарената Красимира Илиева Калайджиева го е продала на Иван Кочов Шотов, като имота е с № 2381, с площ 600 идеални кв. м. Имотът по скица е 757 кв. м. Последният е бил конституиран като заинтересована страна. Имот № 2382 в регистъра на имотите е бил записан за собствен на Васил Якимов Василев, според оценителен протокол № 646 от 17.09.1993 г., от който е прието за установено, че стойността на 600 кв. м е заплатена. В имота има построена сграда. Имот № 2383 е собственост на Вичо Димитров Тонев, придобит по давностно владение, според н. а. № 75, д. № 34435 от 1979 г., като целият имот е с площ от 800 кв. м, със съседи, описани в нотариалния акт. Наследниците на Вичо Тонев са продали този имот на "Балтик" ЕООД, представлявано от Еди Аванесян, ведно с построената в него вилна сграда. За изясняване на възможността за образуване на самостоятелен имот за собствениците по земеделската реституция, съдът е допуснал основно и допълнително заключение на вещо лице, което подробно е обсъдил ведно с останалите доказателства. Съдът е приел, че от разликите на двата бивши ползвателски имота съответно № 2381 и 2382 може да се образува нов имот с размери 265 кв. м, но той няма излаз на улица, а съответно и лице, защото границите и на трите имота са съобразени със съществуващите постройки в тях. Съдът е установил компетентността на органа, издал обжалваната заповед, спазването на нормите на чл. 28 ППЗСПЗЗ при изработването на ПНИ в обжалваната му част, включително и спазването на целта на закона, като е приел, че заповедта е изцяло законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Фактическата обстановка е установена изцяло, като са събрани всички относими към спора писмени доказателства, които са обсъдени ведно с приетите без оспорване заключения на вещото лице. По делото е безспорно установено, че дори и да се отнемат разликите от двата имота, предоставени за ползване, върху които е придобито правото на собственост, новообразуваният имот няма да отговаря на изискването на чл. 28, ал 7 във връзка с ал. 5 ППЗСПЗЗ, защото имотът, който би се получил с площ от 265 кв. м няма да има излаз на улица, което е недопустимо. Съдът е установил по безспорен начин, че и двата имота № 2381 и 2382 предмет на жалбата съответстват на нормите на чл. 28, ал. 4, 5, 8 и 9 ППЗСПЗЗ. Имот № 2383 не е ползвателски, а придобит по давност, според представеното доказателство, поради което правилни са изводите на съда, че ПНИ по отношение на него само повтаря границите, съответни на придобитите права според титула за собственост. Направените твърдения в касационната жалба, че представените доказателства за собственост на имотите на заинтересованите страни са "мними", са неоснователни. Представените нотариални актове са официални свидетелстващи писмени документи, които обвързват съда с доказателствената си сила. Съдът е длъжен да ги зачете, което е и торил. Същите писмени доказателства са били задължителни и за административния орган, като правата на собствениците са съобразени от изпълнителя, изработил ПНИ. Неоснователно е и следващото твърдение в касационната жалба, че правата на собствениците по земеделската реституция са установени и изключват правото на собственост на заинтересованите страни. С § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ законодателят е дал предимство на правото на собственост на ползвателите, пред възстановеното право на собственост на реституираните собственици. Придобитото право на ползване, трансформирано в право на собственост изключва реалното възстановяване на правото на собственост на собствениците по земеделската реституция. Този извод важи за двата имота с № 2381 и 2382. Що се отнася до имот с № 2383 правото на собственост върху него е придобито преди влизането в сила на ЗСПЗЗ, на самостоятелно правно основание, поради което ако жалбоподателите имат претенции върху този имот могат да установят правата си по общия исков ред. Такива са и правните изводи на административния съд, които са правилни. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание за неговата отмяна, поради което решението като законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от адвокат Жеков-пълномощник на Иван Кочов Шотов за присъждане на разноските пред касационната инстанция ще следва да се остави без уважение. Пред касационната инстанция не са представени доказателства, сочещи на сторените от страната разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение