Решение № 590 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1598/2013 г.

Решение № 590 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1598/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано е по подадена касационна жалба от "КМД" ЕООД, със седалище от гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. М. Иванова, против решение № 656 от 14.12.2012 по адм. дело № 544/2012 г., по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е бил отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Община Велинград за обезщетение и присъждане на сумата 9250 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди 2250 лв. и пропуснати ползи в размер на 7000 лв., причинени от сключването на нищожен договор за възлагане на обществена поръчка, както и от издаването на решение № 1929/17.12.2008 г. на кмета на Община Велинград за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка и от решение № 159/16.02.2009 г. за определяне на изпълнител на поръчката, които КЗК със свое решение № 452/12.05.2009 г. е обявила за нищожни, като решението на последната е било потвърдено от Върховния административен съд, четвърто отделение, с Решение № 2779/02.03.2010 г., постановено по адм. дело № 8216/2009 г. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и уважаване на исковата претенция, ведно с разноски. Ответната страна - Община Велинград, не е взела отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил исковата претенция изцяло. Съображенията за това са били, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като не е установено да е налице две от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: не е била доказана пряка и непосредствена причинна връзка между прогласените за нищожни решения на кмета на общината, посочени по-горе и твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди и наличие на действие или бездействие на административния орган, отменено по съдебен ред. Постановеното съдебно решени е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените в касационните жалби касационни основания. Решението е обосновано, съдът е обсъдил подробно доводите и съображенията на страните и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Допълнително, настоящата инстанция намира, че следва да се посочи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В настоящия случай не е налице елемента причинна връзка между прогласената нищожност на решенията на кмета на Община Велинград и търсената обезвреда - претърпени имуществени вреди и твърдените пропуснати. Това е така, защото с решение № 452 от 12.05.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, /оставено в сила с посоченото по-горе решение на ВАС/ постановено по преписка № КЗК-209/210/212/2009 г., са били обявени за нищожни Решение № 1929 от 17.12.2008 г. на Кмета на Община Велинград за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет: "Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на община Велинград, поддържане чистотата на всички територии за обществено ползване, включително и нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване, почистване на тротоарите и улиците, които не са от четвъртокласна пътна мрежа, от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране" и решение № 159 от 16.02.2009 г. на Кмета на Община Велинград за класиране на участниците и обявяване на изпълнител на обществената поръчка, открита с Решение № 1929 от 17.12.2008 г. на възложителя. като са били дадени указания за нейното продължаване, т. е. отново е налице фактическата обстановка като изложената по решение № 1549/06. 10. 2008 г. на кмета на Велинград, с което е открита процедура за обществена поръчка, със същия предмет. Следователно не е налице причинна връзка, нито доказани вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, които да са причинени от отменените и обявени за нищожни административни актове на кмета на община Велинград, защото не е доказано по делото, че именно "КМД" ЕООД, със седалище Пловдив, е следвало да бъде определен за изпълнител таза поръчка. В тази насока, изложените доводи и развити съображения в касационната жалба в смисъл, че в хода на процедурата за възлагането на обществената поръчка, касаторът е предложил най-изгодната ценова оферта, са неотносими към настоящия казус. Това е така, защото липсват каквито и да са доказателства, кого точно и с какви мотиви е щял да бъде определен за изпълнител на обществената поръчка, открита с решение № 1549/2008 г. на кмета на община Велинград, административният орган. Не на последно място следва да се посочи, че административният съд законосъобразно е изтълкувал и приложил разпоредбите на чл. 122 от ЗОП във връзка с чл. 203 и сл. АПК, поради което постановеното решение не страда от пороците, изброени в чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,