Решение № 88 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2010 г.

Решение № 88 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 34336/11.05.2010 г. на П. П. Р. -А. Е. [ЕГН] от [населено място], ж. к. "Л. ", бл. 540, вх. А, ет. 14, ап. 70 за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1159/1.11.2007 г., постановено от ВКС, III г. о. по гр. д. № 16/2005 г., с което в производство по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) е оставено в сила решение на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, постановено по гр. д. № 597/2002 г. в обжалваната му част, с която са отхвърлени исковете на молителката за неплатено трудово възнаграждение за периода 5.09.1995 г. - 8.04.1998 г. и за присъждане на мораторна лихва върху неплатеното трудово възнаграждение. Позовава се на ново писмено доказателство, а именно влязлото в сила на 11.2.2010 г. въззивно решение № 4596/28.10.2009 г., постановено от СГС, ГО, II Д въззивен състав по гр. д. № 3082/2008 г., което счита, че е от съществено значение за изхода на спора, тъй като с него е установено обстоятелството, че за периода 12.05.1994 г. до 8.04.1998 г., обхващаш и процесния период тя е била в единствено трудово правоотношение с работодателя "И. "-Ц. управление, на длъжност "отговорен счетоводител" на обект "Р. на Д. " с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 800/550+250/ щатски долара, платими в германски марки, а трудовият договор е бил прекратен на 3.04.1998 г. С посоченото въззивно решение е оставено в сила решение от 2.07.2008 г. на СРС, II ГО, 72-ри състав, постановено по гр. д. № 1114/2000 г., като е прието, че е доказано наличието на предпоставките за заплащане на претендираното във валута обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за процесния период на основание чл. 224, ал. 1 КТ. Прилага 6 бр. съдебни решения. За ответника по молбата [фирма], [населено място], кв. "Г. ", [улица], представлявано от изпълнителен директор инж. Р. К. чрез адвокат Д. Т. молбата за отмяна е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор. Молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е подадена от заинтересована страна в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е молба да се снабди своевременно. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК има предвид непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото-писмени доказателства или факти от действителността, годни да обосноват формиране на други правни изводи, различни от възприетите с атакуваното решение. Конкретният случай не е такъв. Съдебното решение № 4596/28.10.2009 г. на СГС, ГО, II "Д" въззивен състав, постановено по гр. д. № 3082/2008 г., на което е основана молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не установява нови обстоятелства от съществено значение за делото. Обстоятелството, че за периода 12.05.1994 г. - 8.04.1998 г. молителката е била трудово правоотношение с работодател "И. " - Ц. управление и е работила на обект "Р. на Д. " на длъжността "отговорен счетоводител" е установен по безспорен начин и с решението на САС, ГК, 4-ти с-в по гр. д. № 597/2002 г., което е оставено в сила атакуваното с молбата за отмяна решение на ВКС, V г. о. по гр. д. № 16/2005 г. Обстоятелството, че за процесния период 12.05.1994 г. - 8.04.1998 г. основното й трудово възнаграждение е било в размер на 800/550+250/ щатски долара, платими в германски марки също не е ново и е установено и с атакуваното с молбата за отмяна решение на ВКС, V г. о. С молбата за отмяна се твърди, че САС неправилно е приел в решение от 23.03.2004 г., оставено в сила с решение № 1159/1.11.2007 г. на ВКС по гр. д. № 16/2005 г., че предявеният от нея иск е недоказан по размер поради противоречие в размера на трудовото възнаграждение за процесния период. Действително, правилно САС е посочил, че доказателствената тежест по предявения осъдителен иск е на ищцата, която е следвало да проведе пълно доказване на твърдяните факти в съдебното производство. Касае се до оплакване за неправилност на решението, което не е относимо към извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения молбата следва да се остави без уважение, тъй като е неоснователна. С оглед изхода на делото в настоящото производство молителката следва да заплати на ответника по молбата направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 885.00 лв. - заплатен хонорар на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие-серия А, № 0889437/1.03.2011 г. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение