Решение № 196 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 411/2010 г.

Решение № 196 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 411/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Д. Г. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител - адвокат Л., молба с вх. № 17390 от 9.06.2009 г. за отмяна на решение № 146 от 25.11.2008 г. по гр. д. № 3453 по описа за 2007 г. на Районен съд Пловдив, с което е уважен иск с правно основание чл. 79 от СК (отм.), като е осъден да заплаща на майка си - Тона Д. И. от [населено място] издръжка в размер на 600 лв. месечно, считано от 8.10.2006 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, като за разликата до пълния му предявен размер от 1 700 лв. искът е отхвърлен. Посоченото в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е мотивирано с твърдение за това, че молителят е бил лишен от възможност за участие в делото, тъй като неправилно е бил призоваван по реда на чл. 50 от ГПК (отм.), при положение, че постоянният му адрес не е бил неизвестен. Твърди, че неговият брат, който е бил пълномощник на ответника/негова майка/ в производството по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е знаел адреса му в САЩ, а отделно- е поддържал връзка с него-чрез тъщата му. В подкрепа на твърденията си представя платежни нареждания и вноски бележки за периода 13.12.2006 г. - 6.04.09 г., писмо от 21.04.08 г. от брат му- Господин Г. Г. до майката на съпругата му/ в уверение на това, че е знаел адреса й/ и препис от писмо от 8.09.08 г. от електронната му поща/, твърдейки, че тя е била известна на брат му и е било възможно да ползва и този способ за призоваване. Срещу подадената молба не е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК. В хода на производството - на 27.06.2009 г. ответницата Тона Д. И. е починала и тъй като нейни наследници са двамата й сина, но Д. Г. Г. е молител в настоящето производство, на нейно място-като ответник е конституиран другия й син - Господин Г. Г. В съдебно заседание страните не се явяват. Молителят се представ-лява от процесуален представител, който иска да бъде уважена подадената молба за отмяна и претендира направените по делото разноски. Постъпила е молба от Господин Г. Г., с която оспорва молбата за отмяна. Желае тя да не бъде уважавана. Заявява, че се е отказал от образуваното изпълнително дело въз основа на влязлото в сила решение и иска спора да бъде преустановен. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Настоящият молител Д. Г. Г., ответник в производството по гр. д. № 3453 по описа за 2007 г. на Районен съд Пловдив, е бил призован по реда на чл. 50 от ГПК (отм.) - чрез Държавен вестник, тъй като не е бил намерен на посочения адрес. Първоначално призовката му е изпратена на посочения в исковата молба адрес-гр. С. [улица], от където на 9.11.2007 г. се е върнала с отбелязване: "На адреса не е открит никой. По сведение на С. М. -съсед, няма такова лице на адреса. "На същия адрес е изпратена втора призовката-за връчване чрез К. С. К. - тъща, но отново - на 4.12.2007 г. се е върнала с отбелязване: "На адреса не живеят К.. Лицето непознато и друг адрес-неизвестен". Последвало е на 14.12.2007 г. уточнение на адреса от страна на ищеца и искане ответника да бъде уведомен-чрез тъщата си - вместо на № 110 - на № 111 на същата [улица]. Призовката/през 01.2008 г./ се е върнала с отбелязване: " Лицето живее в чужбина. Адрес-неизвестен". С нарочна молба от 24.01.2008 г. ищецът е уведомил съда, че тъщата на брат му е в постоянен контакт с него, но явно не желае да го уведоми. Изразил е готовност да посочи телефонните номера на брат си в Америка, с които разполага и е посочил неговия адрес, на който е живеел докато е бил в България - ул. "Средна гора" № 70. На същия е изпратена призовка, която е върната отново с отбелязване: "На адреса живеят наематели. Нямат сведение за лицето". Съдът е оставил без движение исковата молба и е дал срок за посочване на доказателства за постоянен адрес на лицето. В изпълнение на указанията е представено Удостоверение от ОД"Полиция"гр. П., установяващо, че заявеният постоянен и настоящ адрес на лицето Д. Г. Г. е един и същ - [населено място] ул. "Средна гора " № 70. Отново е изпратено съобщение на адреса, което се е върнало с отбелязване: "Адресът посетен на 1.04., на 7.04. и на 11.04.2008 г. Лицето не е намерено. " При тези данни-съдът е преценил, че следва да бъде призован ответника по реда на чл. 50 от ГПК-чрез ДВ. Обявата е публикувана в ДВ бр. 59 от 1.07.2008 г. Назначен е представител на страната- адвокат С., която видно от подадената заявка-на 24.09.2008 г. се е запознала с материалите по делото, впоследствие е правила доказателствени искания и надлежно е представлявала страната на проведеното на 8.10.2008 г. съдебно заседание. За постановения съдебен акт ответникът е бил уведомен чрез назначени му представител. При тези факти- настоящият съдебен състав не споделя тезата на молителя, че неправилно е бил призоваван по реда на чл. 50 от ГПК (отм.). Безспорно е, че още при завеждане на делото адресът на ответника е бил неизвестен. При гореописаните седем посещения от страна на призовкар на два различни адреса/включително четири пъти на обявения постоянен и настоящ адрес на лицето/, в продължение на осем месеца - ответникът не е бил намерен. В практиката няма спор, че ненамирането на страната на адреса, на който сама адресно се е регистрирала, е основание за призоваването й чрез Държавен вестник. Спазена е била и изискуемата се процедура по удостоверяване на отсъствието на лицето от постоянния му адрес /върху всички призовки се съдържа подпис на свидетел с посочване на трите имена и адрес/, а освен това е спазено и изискването- в продължение поне на един месец да не е било възможно ответникът да се призове на адреса. При наличието на всички изискуеми предпоставки по чл. 50 от ГПК (отм.)- извършеното от съда призоваване е редовно и съобразено с нормата на закона. Без значение за този извод е - дали ответника е знаел или не адресът, на който ответникът в действителност е пребивавал. Това е така, тъй като предпоставка за отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е нарушава-нето на правилата по призоваването от съда, а не от страната. /Следва да се посочи, че в случая твърдението на молителя дори не е, че страната е нарушила правилата за призоваване, а че те са нарушени от трето лице- от пълномощника на страната. /В този смисъл представените платежни нареждания, вноски бележки и препис от писмо от 8.09.08 г. от електронната поща - са ирелевантни/. Независимо от това - следва да се посочи, че ищецът в производството по гр. д. № 3453 по описа за 2007 г. на Районен съд Пловдив е направил всички възможно, за да посочи надлежен адрес за призоваване, включително и чрез способите, на които акцентира понастоящем молителя- чрез пълнолетно лице от домашните му - тъщата /чл. 46, ал. 2 от ГПК - отм./ и по телефон/ чл. 41, ал. 4 от ГПК - отм./ С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че съдът, постановил решението, чиято отмяна се иска, не е нарушил правилата за призоваване и не е лишил ответната страна от възможност за участие в делото. Последната е била надлежно представлявана от назначения от съда представител, който е участвал във всички фази на процеса, изразявал е становище, участвал е при събирането на доказателствата и е устоявал съответната защитна позиция. Подадената молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото- разноски в полза на молителя не се дължат. Пред вид изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение