Решение № 193 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 901/2008 г.

Решение № 193 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 901/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Ц. Л. Ш. и Е. Л. Ш., двамата от гр. С. срещу въззивното решение на Б. окръжен съд от 2.07.2007 год., постановено по в. гр. д. № 1090/2006 год. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в частта, с която са определени правата на страните по делото без да се вземе предвид направеното в полза на жалбоподателите завещателно разпореждане и без да се обсъдят доводите им. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С. И. В. и Б. И. М. от гр. П. са предявили иск за съдебна делба срещу Ц. Л. Ш., Е. С. Ш. и Е. С. Р., всички от гр. С. по отношение на оставени в наследство от В. В. Ч. земеделски земи в землището на гр. П. На основание чл. 123 от ГПК (отм.) към това образувано дело е присъединено и дело № 76/2006 г. на Петричкия районен съд за делба между същите страни на оставени в наследство от И. В. М., Ц. В. Ш. и С. В. М. земеделски земи в землището на с. Н. Ищците поддържат, че те двамата притежават 1/3 ид. част от наследствените имоти, ответниците Ц. също имат 1/3 ид. част и ответницата Е. С. Р. - 1/3 ид. част. С решението на Петричкия районен съд от 25.08.2006 г. по гр. д. № 75/2006 г. е допусната съдебна делба на имотите по двете искови молби в гр. П. и с. Н. при посочените от ищците дялове без да се вземе предвид представеното завещание на наследодателката В. в полза на С. Ш. от 1968 год., тъй като е прието, че то няма действие за внесените в ТКЗС земи съгласно разпоредбата на чл. 90а от ЗН. По въззивна жалба на Ц. и Е. Л. Ш. Б. окръжен съд с решението си от 2.07.2007 г. по гр. д. № 1090/2006 год. е споделил направените от районния съд правни изводи относно завещанието в полза на С. Ш. и неговото правно действие по отношение на земеделските земи, оставени от В. Ч. и е оставил в сила решението на Петричкия районен съд от 25.08.2006 г. по гр. д. № 75/2006 год. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства. От фактическа страна е безспорно установено по делото, че страните са наследници на В. Ч., починала през хххх г. като Е. С. Р. е племенница - дъщеря на починал брат С., ищците Б са деца на починал брат И., а ответниците Ц. са внуци на починала сестра Ц. (деца на син на последната Л. С. Ш.). Те са и единствените законни наследници на В. Ч., на които с решение на Поземлената комисия гр. П. от 28.01.2000 г. е възстановено правото на собственост съгласно план за земеразделяне на нива от 16.007 дка в местн. Л. - М. имот № 2* нива от 3.319 дка в местн. М. имот № 2* решение № 3* от 27.10.2000 г. на Поземлената комисия гр. П. е възстановено правото на собственост на наследниците на Ц., И. и С. М. (сестра и братя на В. Ч.) с план за земеразделяне на нива от 40 дка в местн. Е. имот 030019 в землището на с. Н. Със завещание от 20.09.1968 г. В. В. Ч. е завещала на племенницата си С. С. Ш. цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след нейната смърт, като по този начин я е обявила за своя единствена пряка и законна наследница. Това саморъчно завещание е обявено по нот. дело № 778/1971 г. на II нотариус при Софийския народен съд. Заветницата по това завещание С. Ш. обаче към момента за завеждане на делото е починала (през хххх г.) като неомъжена и настоящите жалбоподатели не са представили писмени доказателства за родствената си връзка с нея, за да се позовават на направеното в нейна полза завещание като основание за определяне на различни от законните квоти. В тежест на лицата, които твърдят, че имат права върху имуществото, предмет на делбата, в качеството им на универсални правоприемници съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗН, е да докажат основанието си да наследят заветницата С. Ш., и щом това не е сторено, безпредметно се явява обсъждането на поставените от жалбоподателите въпроси за правата на собствениците на земеделски земи върху тях след внасянето им в ТКЗС и за правния статут на тези земи. Поради това касационната жалба е неоснователна. При разглеждане на спора и постановяване на решението въззивният съд не е допуснал нарушенията по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.), поради което обжалваното решение следва да се остави в сила съгласно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,