Решение № 3036 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10379/2012 г.

Решение № 3036 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10379/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Любомир Михайлов Колев от гр. София, против решение № 3579/27.06.12 г. по адм. д. № 3314/12 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Костадинка Иванова Колева излага становище за основателност на касационната жалба. Ответниците Марио Йорданов Георгиев и Силвия Йорданова Георгиева в писмена защита поддържат доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Ответниците Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София, Юлия Йорданова Грозева и Нестор Колев Грозев не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване по жалбата на касатора Колев в първоинстанционното производство е Заповед № РД-18-13/17.01.12 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър София за одобряване на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Банкя, район "Банкя", Столична община в частта относно границата между имот с идентификатор 02659.2194.1191, записан по кадастралния регистър като собственост на оспорващия и лицата Юлия Йорданова Грозева, Костадинка Иванова Колева и Нестор Колев Грозев и имот с идентификатор 02659.2194.1192, записан на лицата Марио Йорданов Георгиев и Силвия Йорданова Георгиева. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. След обсъждане доказателствата по делото, вкл. писменото заключение на назначената съдебно техническа експертиза, съдът е приел, че при одобряване на кадастралната карта в обжалваната й част правилно административният орган е установил границата между процесните имоти по съществуващи на място метириализирани граници. Касационната жалба, подадена с оплаквания за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. При изяснена по делото фактическа обстановка изводът относно законосъобразност на административния акт в обжалваната му част е обоснован и възприет в съответствие с материалния закон. Установено по делото е, че за процесните имоти е налице приложен регулационен и кадастрален план от 1961 г., както и действащ такъв от 1987 г., регулацията по който не е приложена. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28 април 2005, т. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри границите на поземлените имоти се установяват приоритетно: т. 1 - от означеното на място местоположение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, т. 2- от кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от ПЗРЗИДЗКИР и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, т. 3 - от регулационните планове, одобрени по отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани, т. 5 - от съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1. Безспорно е, че касационният жалбоподател не е означил границите на поземления имот по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР. За имота не е налице кадастрален план, одобрен по посочения в т. 2 ред, а действащият регулационен план не е приложен. Ето защо, обосновано и в при правилно приложение на материалния закон, административният орган е определил спорната граница съобразно материализираната на място граница, представляваща източник на данни съгласно чл. 14, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/2005 г. Въз основа на тези установявания първоинстанционният съд, като е отхвърлил оспорването като неоснователно, е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение