Решение № 251 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6529/2014 г.

Решение № 251 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6529/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна против решение по адм. д. № 3162/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. Иска частична отмяна на решението с оплаквания за материална незаконосъобразност. Твърди, че автомобилът е собственост на нотариуса Светлана Димчева Димова, който е различен правен субект от физическото лице Светлана Димчева Димова. Твърди, че нотариусът е с "разширена правоспособност" по ЗННД. След като имотът е придобит от нотариус Светлана Д. Димова АУЗД е материално законосъобразен и неправилно съдът е прихванал сумата от 2908,53 лв. за 2011 г. Ответната страна Светлана Димчева Димова оспорва касационната жалба с доводи за материална законосъобразност на съдебното решение в частта, в която е прието, че Светлана Д. Димова като нотариус и физическо лице е един и същ правен субект, а не два различни субекта, не е налице никаква "двойна правосубектност", вписването й като нотариус не създава различна правосубектност, няма "прихващане", защото отмяната на АУЗД е заради вече внесени дължими суми в полза на общината въз основа на декларация, а претендираното повторно плащане е без правно основание. Нито размерът на данъка на автомобила, нито падежите за плащането му, нито лихвите се влияят от това дали МПС-то е било декларирано на името на физическото лице с ЕГН или на името на нотариуса с БУЛСТАТ. Паричната сума е внесена въз основа на съобщение за данъци, изпратена от общинската администрация, а извършеното "заличаване" на данъчната декларация и отнасяне на сумата като недължимо платена е своеволие, незаконно действие на администрацията. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С решение № 482/5.03.2014 г. по адм. д. № 3162/2013 г. по описа на Административен съд - Варна е отменен АУЗД № МД-АУ-039/29.03.2013 г. на органа по приходите при дирекция" Местни данъци" при община Варна в частта, в която на Светлана Димчева Димова от гр. Варна са установени задължения за данък превозно средство за времето от м. юли 2008 г. до 31.12.2009 г. за лек автомобил рег. № В 0534 РС в размерите над 2317, 73 лв. главница до пълния размер от 6187,88 лв. и са отменени лихви над 1022,30 лв. до пълния размер от 1725,27 лв. Решението е материално законосъобразно и следва да се остави в сила. Съдът е установил, че Светлана Димчева Димова е декларирала пред община Варна автомобил марка "Мерцедес", на 8.07.2011 г. е платена сума в размер на 1018.58 лв. -данък за превозното средство за 2008 г., а на 6.10.2011 г. е платена допълнително сума в размер на 1889.95 лв. От представеното свидетелството за регистрация на моторно превозно средство е установено, че собственик е Светлана Д. Димова - нотариус с Булстат. За да не признае направените по-рано плащания и да ги начисли като дължим, неплатен данък върху превозно средство, административният орган е приел, че Димова като физическо лице и Димова като нотариус са различни правни субекти, поради което платеното от физическото лице не погасява задълженията на нотариуса. Обосновано и материално законосъобразно съдът приема, че плащанията направени от трето лице по повод задълженията на Димова за данък върху процесния автомобил следва да се отчетат като валидни плащания по ЗМДТ. Отразяването на качеството нотариус в свидетелството за регистрация на МПС е за целите на ЗДДС, но лицето задължено за данък върху МПС е Светлана Д. Димова. За ЗМДТ е без значение упражняваната дейност от данъчно задълженото лице. С частичната отмяна на АУЗД не е извършено "прихващане", както неоснователно твърди касаторът. Данъкът е определен въз основа на действителната мощност на автомобила, а при проверката за начисления размер за процесния период 2008-2012 г. съдът е взел предвид вече извършени плащания през 2011 г. и законосъобразно частично отменил АУЗД. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение