Решение № 256 от 19.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2018 г.

Решение № 256 от 19.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 6745/02.03.2018 г., конкретизирана с изложение на основанията за допускане на молбата за отмяна на влязло в сила решение и молба вх. № 4350/27.04.2018 г. от ищците Н. В. А. и М. В. А., чрез адв. Н. В. А. за отмяна на влязло в сила решение № 185/04.01.2018 г. по гр. дело № 937/2017 г. на ВКС, III г. о., постановено по чл. 290 ГПК, с което е отменено решение № 200/16.11.2016 г. по в. гр. дело № 391/2016 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 511/11.04.2016 г. по гр. дело № 2704/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която Община Пловдив е осъдена да заплати на Н. В. А. и М. В. А. на основание чл. 59 ЗЗД на всеки един от тях сума над 1 782. 50 лв. до сумата 15 675 лв., съставляваща обезщетение за лишаване от ползване върху съсобствения им поземлен имот с идентификатор № ******** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в [населено място], С. г. ч., [улица], с площ от 295 кв. м. за периода: 01.10.2012 г. до 01.09.2014 г., ведно със законната лихва от 01.09.2014 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на всеки един от тях сума над 348. 55 лв. до 1466. 65 лв. обезщетение за забава върху посочените главници, за периода от падежа на всяко месечно задължение до 01.09.2014 г. и вместо отменената част са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. В. А. и М. В. А. срещу община Пловдив искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумите над 1782. 50 лв. до сумите по 15 675 лв. и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД над сумата 348. 55 лв. до 1466. 65 лв. за всеки от ищците. В молбата за отмяна са посочени основания по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ГПК. Молбата за отмяна е конкретизирана с изложение на основанията за допускане на молба за отмяна на влязло в сила решение на ВКС и молба вх. № 4350/27.04.2018 г. Мотивираните основания за отмяна са по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които молителите не са могли да се снабдят своевременно. Твърденията в молбата за отмяна, изложението на основанията за допускане на молбата за отмяна и в допълнителната молба са, че през целия собствен на молителите имот – празно дворно място, находящо се в [населено място], [улица] по диагонал подземно е прокарана без тяхно знание и съгласие канализацията от сервизните помещения и други на процесните сгради, собственост на Община Пловдив, ползвани от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и Педагогическа библиотека, находящи се на запад от собствения им имот, вместо директно да се отведат към канализацията на [улица], че минават изцяло през собствения им имот. Сочат, че Община Пловдив ползва целия им имот, а не само част от него. Изложени са твърдения за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени преди него други влезли в сила решения, които му противоречат. Поддържат, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно представен от пълномощника на Кмета на Община Пловдив в съдебно заседание на 29.01.2015 г. документ, от който е видно, че общината си е образувала УПИ с ид. ******* за жилищна територия, на изток от имота на молителите, на самата [улица], което е без тяхно знание и без да им е обявено по установения ред, че без знание на молителите Община Пловдив е поставила указателна табела на собствения им имот, че е извършила незаконно строителство на съвсем нова сграда. Към молбата за отмяна е приложено и изложение на основанията за допускане на молбата за отмяна за разглеждане в съдебно заседание. Искането е за отмяна на решението на ВКС. В съдебно заседание молбата за отмяна е поддържана от адв. Н. А. лично и като пълномощник на молителя М. А.. Ответникът по молбата на отмяна Община Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Е. К. в писмени отговори е изразил становище за недопустимост на молбата за отмяна, тъй като не са мотивирани основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и за неоснователност по същество. С определение № 223/21.06.2018 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното: С решение № 185/04.01.2018 г. по гр. дело № 937/2017 г. на ВКС, III г. о. по чл. 290 ГПК е отменено решение № 200/16.11.2016 г. по в. гр. дело № 391/2016 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 511/11.04.2016 г. по гр. дело № 2704/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в уважената част на предявените искове от Н. В. А. и М. В. А. срещу Община Пловдив с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата над 1782. 50 лв. до 15 675 лв. за всеки от ищците и в уважената част на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД над сумата 348. 55 лв. до 1466. 65 лв. и вместо отменената част посочените искове са отхвърлени за указаните суми. Решението е влязло в сила на 04.01.2018 г. В случая молителите претендират основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно посочената разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. С молбата за отмяна молителите не са представили нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед на това съдът преценява, че не е установено това основание за отмяна. Съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната срещу която решението е постановено. Под обстоятелства следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Освен това фактите следва да са нови – т. е. да не са били включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо и не трябва да са новосъздадени – да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение. Нововъзникналите факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо и въз основа на тях заинтересуваната страна може да предяви нов иск. Съдът намира, че не представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК твърдените факти от молителите, че през целия им собствен имот по диагонал подземно е прокарана без тяхно знание и съгласие канализацията от сервизните помещения и други на процесните сгради, собственост на Община Пловдив, ползвани от Академия за музикално танцово и изобразително изкуство и Педагогическа библиотека, находящи се на запад от собствения им имот с адрес [населено място] на [улица], вместо директно да се отведат към канализацията на [улица], че без знание и съгласие на молителите Община Пловдив е поставила указателна табела на собствения им имот, че Община Пловдив без знание и съгласие на молителите е извършила незаконно строителство на съвсем нова сграда. Молителите не твърдят, че тези обстоятелства са съществували до постановяване на решението, чиято отмяна е поискана. С оглед на това съдът преценява, че твърдените обстоятелства не са новооткрити, а са възникнали след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция и не са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, но не и новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, само когато се касае до такива обстоятелства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни на страните. Освен това, необходимо е неузнаването на тези обстоятелства да се е дължало на обективни причини. Когато причината е в неполагането на дължима грижа, такива обстоятелства не са новооткрити, защото страната е можела да ги узнае по време на делото. Новооткритото обстоятелство, което дава основание за отмяна на влязло в сила решение, може да бъде установено с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но и в двата случая този документ трябва да удостоверява факти, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на решението. В случая нито се твърди, че новооткритите обстоятелства са съществували по време на гледане на делото, нито са представени документи, установяващи тези обстоятелства. Следователно не е установено основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – открити нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на молителите-ищци при решаването му. Молителите поддържат наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Считат, че в кориците на делото се намира документ с неистинско съдържание, представен в съдебно заседание на 29.01.2015 г. пред първоинстанционния съд, от който е видно, че община Пловдив си е образувала УПИ с ид. № ******* за жилищна територия на изток от имота, собственост на молителите на самата [улица], че това е без тяхно знание и съгласие и без да им е обявено по установения от закона ред. Поддържат, че скицата, няма автор, но е представена като официален документ от пълномощника на Община Пловдив, че е различна от издадената скица на СГКК, която са представили с исковата молба, че документа е с неистинско съдържание. Твърдят, че по същия начин и скицата на процесния имот във връзка със Заповед на Кмета на Община Пловдив по отпадналия план от 2000 г., която е отменена с влязло в сила решение, приложено по делото на същата са изчертани в различни посоки през целия им имот пътеки, които не съществуват, нито са законосъобразни, предвид отменената заповед, че този план е отпаднал, че и тази скица от отпадналия план е документ с неистинско съдържание, от което следват и неистински заключения на вещите лица, върху които се основава решението на ВКС, чиято отмяна е поискана. С разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК са предвидени няколко фактически състава, при които съдът е формирал решаващата си воля по съществото на спора, въз основа на доказателства, които са опорочени, поради престъпно действие на участниците в гражданския процес - неистинност на документ, неистинност на свидетелските показания, неистинност на заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, неин представител, на член на състава на съда или на връчител. При всяка една от тези хипотези, законът безусловно предвижда, че престъпното деяние следва да е установено по надлежен съдебен ред - с влязла сила присъда или решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК. В случая такива обстоятелства по делото не са установени. Поради това съдът намира, че не е установено основание за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Молителите сочат и наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. С влязлото в сила решение № 185/04.01.2018 г. по гр. дело № 937/2017 г. на ВКС, III г. о. е отменено решение от 16.11.2016 г. по в. гр. дело № 391/2016 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 11.04.2016 г. по гр. дело № 2704/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в уважената част на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД от Н. В. А. и М. В. А. срещу Община Пловдив за сумата над 1782. 50 лв. до сумата 15 675 лв., за всеки от ищците, представляваща обезщетение за лишаване от ползване върху съсобствения на ищците имот с идентификатор № ******** по КК на [населено място], находящ се в [населено място], [улица] площ от 295 км. за периода 01.10.2012 г. – 01.09.2014 г., ведно със законната лихва от 01.09.2014 г. до окончателното плащане, както и по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД над сумата 348. 55 лв. до сумата 1466. 65 лв. обезщетение за забава върху посочените главници за периода от падежа на всяко месечно задължение до 01.09.2014 г. и вместо отменената част предявените искове на всеки от ищците с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД над сумата 1782. 50 лв. до 15 675 лв. е отхвърлен за посочения имот и период от време, както и е отхвърлен всеки от предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗД над сумата 348. 55 лв. до 1466. 65 лв. обезщетение за забава върху всяка от посочените главници за периода от 01.10.2012 г. до 01.09.2014 г. Съдебният състав е приел, че искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен от всеки от ищците срещу Община Пловдив за присъждане на обезщетение за ползване без основание на поземлен имот с идентификатор № ******** по КК на [населено място], с площ от 295 кв. м., находящ се в [населено място], [улица] за периода от време 01.10.2012 г. до 01.09.2014 г. е основателен за посочените суми, като е прието, че ответникът ползва само част от имота, собственост на ищците от 27 кв. м. В подкрепа на доводите за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК молителите са представили влезли в сила съдебни решения както следва: С решение № 1184/28.06.2013 г. по гр. дело № 2997/2012 г. на Пловдивския окръжен съд е уважен предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от Н. В. А. срещу Община Пловдив за присъждане на обезщетение за ползване без основание на 1/2 ид. част от процесния имот за периода от 01.10.2007 г. до 01.10.2012 г., както и лихви за забава върху всяка месечна сума от 02.11.2007 г. до 29.09.2012 г. Решението е потвърдено с решение № 603/02.12.2013 г. по гр. дело № 1012/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. С решение № 179/19.11.2004 г. по гр. дело № 8419/2003 г. на Пловдивския районен съд е уважен предявен частичен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от Н. В. А. и М. В. А. срещу Община Пловдив за присъждане на обезщетение за ползване без основание на процесния имот за периода 01.04.2003 г. – 31.07.2003 г. и обезщетение за забава върху главницата. Решението е оставено в сила с решение № 1523/05.10.2005 г. по гр. дело № 2936/2004 г. на Пловдивския окръжен съд. С решение № 36/03.05.2007 г., постановено по гр. дело № 1545/2006 г. на Пловдивския районен съд са уважени предявени частични искове от Н. В. А. и М. В. А. срещу Община Пловдив с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползване без основание на процесния имот за периода от време от м. 08. 2003 г. до м. 12. 2004 г. и обезщетение за забава върху главницата. Решението е оставено в сила с решение № 1641/10.10.2007 г. по гр. дело № 1555/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. С решение № 85/27.06.2006 г. по гр. д. № 3750/2005 г. на Пловдивския районен съд е уважен предявен иск от Н. А. и М. А. срещу Община Пловдив с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползване без основание на процесния имот за периода от време от 01.04.2003 г. до 31.07.2003 г. Със същото решение е посочено, че между същите страни на същото правно основание за същия имот е водено гр. дело № 8419/2003 г. на ПРС, по което е постановено влязло в сила на 05.10.2005 г. решение по предявен частичен иск от ищците против Община Пловдив, като искът е уважен. С решение № 279/09.02.2010 г. по в. гр. дело № 1443/2009 г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 85/27.06.2006 г. по гр. дело № 3750/2005 г. на ПРС. С решение № 1154/25.05.2009 г. по гр. дело № 1028/2008 г. на Пловдивския окръжен съд е уважен предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от Н. А. и М. А. срещу Община Пловдив за присъждане на обезщетение за ползване без основание на процесния имот за периода от време от 01.08.2003 г. до 31.12.2004 г., както и обезщетение за забавено плащане на главницата. Това решение е оставено в сила с решение № 279/23.10.2009 г. по в. гр. дело № 806/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. С решение № 583/08.12.2011 г. по в. гр. дело № 792/2011 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено решение № 773/27.05.2011 г. по гр. д. № 3356/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен частично искът, предявен от ищцата Н. А. против Община Пловдив, като ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 34 584 лв., представляваща средния пазарен наем за 1/2 ид. част от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 295 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], обезщетение за ползване без основание от ответника на имота, която сума представлява разлика между цялото дължимо обезщетение за периода от време от 01.01.2005 г. до 01.10.2007 г. и сумите присъдени по уважен частичен иск с решение № 125/27.10.2008 г. по гр. дело № 3345/2007 г. на ПРС, влязло в сила на 10.04.2009 г. С решение № 125/27.10.2008 г. по гр. дело № 3345/2007 г. на Пловдивския районен съд са уважени предявени частични искове от Н. А. и М. А. срещу община Пловдив с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за ползване без основание на процесния имот за периода от време от януари 2005 г. до септември 2007 г. и обезщетение за забавено плащане на главницата. Решението е оставено в сила с решение от 04.03.2009 г. по в. гр. дело № 3542/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За наличие на това основание за отмяна е необходимо да има пълно тъждество по предмет и страни между делата и да са постановени влезли в сила решения, които по противоречив начин разрешават по същество правния спор. Противоречието следва да е между диспозитивите на решенията, които със сила на пресъдено нещо са разрешили по несъвместим начин идентичен от обективна и субективна страна правен спор. В настоящият случай няма тъждество на споровете по решението, чиято отмяна е поискана и посочените по-горе съдебни решения. Предмет на решението, чиято отмяна е поискана е обедняването на ищците от лишаването им да ползват процесния имот за периода от време от 01.10.2012 г. до 01.09.2014 г. и обогатяването на ответника за тяхна сметка за същия период. По всяко от посочените по-горе решения основанието е обедняване на ищците и обогатяване на ответника за период от време, различен от този, посочен в решение № 185/04.01.2018 г. по гр. дело № 937/2017 г. на ВКС, III г. о., постановено по чл. 290 ГПК. Следователно не е налице идентичност между решението, чиято отмяна е поискана и цитираните по-горе решения по основание и петитум. С оглед на това не се установява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на решение гр. дело № 937/2017 г. на ВКС, III г. о., постановено по чл. 290 ГПК. В молбата за отмяна са изложени доводи за неправилност на влязлото в сила решение на състава на ВКС, поради неправилност на решаващите правни изводи, които според молителите не са основани на събраните по делото доказателства. Доводите за неправилност на съдебното решение не представляват основания за отмяна по смисъла на чл. 303 ГПК, поради което съдът не ги обсъжда. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 и т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 185/04.01.2018 г. по г. д. № 937/2017 г. на ВКС, III г. о., постановено по чл. 290 ГПК. От молителите Н. В. А. и М. В. А. е подадена молба вх. № 8967/22.03.2018 г. за връщане на недължимо платена държавна такса по настоящото дело по чл. 4 б от Закона за държавните такси. Твърденията са, че при дължима държавна такса по подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение от всеки от молителите в размер на 300. 21 лв., всеки от тях внесъл по 600. 42 лв. държавна такса по сметка на ВКС. Молбата е основателна. Видно от приложените по делото две платежни нареждания от 16.03.2018 г. всеки от молителите е внесъл по сметка на ВКС сумата от 600. 42 лв. по подадената молба за отмяна на влязло в сила решение № 185/04.01.2018 г. по гр. дело № 937/2017 г. на ВКС, III г. о. От счетоводството на съда на 17.04.2019 г. е удостоверено, че двете суми реално са постъпили по сметката на ВКС. Дължимата държавна такса от всеки от молителите, определена на основание чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по подадената молба за отмяна е в размер на 300. 21 лв. Като взе предвид изложеното съдът намира, че разликата от 300. 21 лв. до внесения от всеки от молителите размер от 600. 42 лв. държавна такса подлежи на връщане. С оглед изхода на делото в полза на ответника по молбата за отмяна следва да се присъди сумата 200 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: Оставя без уважение молба вх. № 6745/02.03.2018 г., конкретизирана с изложение на основанията за допускане на молбата за отмяна на влязло в сила решение и молба вх. № 4350/27.04.2018 г., подадени от Н. В. А., ЕГН [ЕГН] и М. В. А. ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника адв. Н. В. А., двамата с адрес [населено място], [улица] за отмяна на влязло в сила решение № 185/04.01.2018 г. по гр. дело № 937/2017 г. на ВКС, III г. о., постановено по чл. 290 ГПК на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 и т. 4 ГПК. Да се върне на Н. В. А., ЕГН [ЕГН] и на М. В. А. ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица] – на всеки от тях недължимо платена държавна такса по молба вх. № 6745/02.03.2018 г. за отмяна на влязло в сила решение № 185/04.01.2018 г. по гр. дело № 937/2017 г. на ВКС, III г. о., посредством платежни нареждания от 16.03.2018 г., находящи се на стр. 3 и стр. 4 по описа на ВКС в размер на по 300. 21 лв. /горницата над 300. 21 лв. до 600. 42 лв. / след посочване на банкова сметка. Осъжда Н. В. А., ЕГН [ЕГН] и М. В. А. ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица] да заплатят на Община Пловдив сумата 200 лв. разноски по делото за настоящото производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.