Решение № 7192 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6464/2015 г.

Решение № 7192 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6464/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А. В. 1" ООД против решение № 138 от 14.04.2015 г., постановено по адм. д. № 178/2014 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. Търново отхвърля жалбата на "А. В. 1" ООД против решение № ВТ 16 - П - ОВОС/13.11.2013 г. на директора на РИОСВ В. Т., с което е прекратена процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и оценка за съвместимост на инвестиционно предложение "Изграждане на МВЕЦ" в землището на с. С., община Д. с възложител "А. В. 1" ООД. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и същото е в съответствие с материалноправните норми на закона и прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалноправните норми, е незаконосъобразен и необоснован. Като фактическо основание за постановяване на решението за прекратяване на процедурата по преценяване необходимостта от извършване на ОВОС и оценка за съвместимост на инвестиционното предложение в административния акт е посочено, че инвестиционното предложение предвижда монтиране на хидротехническо оборудване за МВЕЦ в отвеждащ канал на съществуваща мелница, към която има съществуващи съоръжения, които ще се използват - бент, довеждащ и отвеждащ канал. Посочено е, че е направено съгласуване с Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център П. за съвместимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, утвърдени в П. за управление на водите и Закона за водите, като дирекцията дава становище за допустимост на инвестиционното предложение. Направени са и консултации с министерството на околната среда и водите и министерството на икономиката и енергетиката. Направена е констатация, че се предвижда изграждане на нов МВЕЦ чрез използване на съществуващи съоръжения на река Я., а именно съществуващ бент с частично нарушена конструкция и точка на водовземане; изоставен довеждащ канал, от водовземането да полуразрушена мелница, сграда за турбината, която ще бъде ново строителство и ще бъде разположена зад мелницата върху отвеждащия канал; изоставен отвеждащ канал, находящ се след сградата на мелницата. Посочено е, че инвестиционното предложение, попада частично в защитена зона от Натура 2000 BG 0000610 "Р. Я." за опазване на дивата флора и фауна, като в нейните граници попадат бента, точката на водовземане, част от довеждащия канал, част от отвеждащия канал и точката на заустване. Административният орган се позовава на Становище по екологична оценка № 1-2/2012 от 8.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите, с което се съгласува Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници 2011-2020 г. и с което е забранено провеждане на нови съгласувателни процедури по реда на ЗООС и ЗБР за руслови и деривационни ВЕЦ и МВЕЦ в границите на защитените зони, опазващи определени водозависими видове и местообитания, част от които попадат и в защитена зона BG 0000610 "Р. Я.". Така изложените фактически основания в оспорения административен акт са установени и от събраните по делото доказателства. При тези данни заключението на първоинстанционния съд, че са налице основания за прекратяване на административното производство, образувано по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗООС, за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на описаното по-горе инвестиционно предложение и за законосъобразност на акта на директора на РИОСВ - В. Т. в този смисъл, е в противоречие с нормативната уредба. Съгласно чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) и чл. 13, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 40, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) процедурата се прекратява при недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащите нормативни или административни актове и с режима на дейностите в защитените зони. В случая предвиденото според инвестиционното предложение строителство попада извън защитена зона "Р. Я.". В защитената зона се включва само част от инвестиционното предложение, а именно съществуващ бент и точка на водовземане, част от довеждащ и отвеждащ канал и точка на заустване, които са налични макар и в лошо състояние. Същите обаче не са несъвместими с предмета и целите на опазване на дивата флора и фауна в защитената зона, съобразно Становище по екологична оценка № 1-2/2012 от 8.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите, с което се забранява провеждане на нови съгласувателни процедури по реда на ЗООС и ЗБР за руслови и деривационни ВЕЦ и МВЕЦ, в границите на защитените зони. В случая не се касае за ново строителство, а за използване на съществуващи съоръжения, като спрямо същите следва да се извърши преценка за съвместимост с предмета и целите на защитената зона. Следва да се отбележи и че Становище по екологична оценка № 1-2/2012 от 8.08.2012 г. не касае конкретни инвестиционни намерения, а с него е съгласуван Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници, който по същество представлява стратегия, съдържаща мерки за постигане на националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергията в страната, която е определена в Закона за енергията от възобновяеми източници. Планът представлява документ, който ще осигури реализирането на националните цели в областта на възобновяемата енергия (стр. 8 от плана). Така очертаната рамка на националния план обосновава извода, че Становището за съгласуването му е общо и не касае конкретни инвестиционни намерения, още по-малко процесното, за което се предвижда ново строителство само извън защитената зона. Многократно дружеството уведомява административния орган, че инвестиционното предложение не предвижда надграждане на бента в р. Я., с. С., който е построен през 1910 г., няма да се изграждат деривационни съоръжения; няма да се променя и да се извършва строителство в мястото на водовземане на горната вада, тъй като същата е продължение на напоителен канал, няма да се променя заустването на долната вада в реката. Всички тези доводи на инвеститора не са обсъдени при преценяване на допустимостта на инвестиционното предложение. Освен това към момента на издаване на оспорения административен акт не е налице и заповед на министъра на околната среда и водите за обявяване на зоната за защитена, а съгласно т. 5 от Решение № 122/2.03.2007 г. на Министерския съвет окончателните площи на защитените зони се определят в заповедите им за обявяване. В цитираното решение под № 159 в списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна е включена и защитена зона "Р. Я.". (Проекта на заповедта за обявяване на защитена зона "Р. Я." е обявен на 23.02.2016 г. на електронната страница на министерството на околната среда и водите.) От изложеното следва, че не може да се направи категоричен извод, относно точните граници на защитената зона, а от тук и за приложимостта спрямо него на Становището по екологична оценка, още повече, че както е установено по делото само част от съществуващите съоръжения попадат в защитената зона, т. е. територията на инвестиционното предложение граничи със защитената зона, която все още не е с точно определени граници. Изложеното, както и положителното становище на Басейнова дирекция Дунавски район - П., при условие, че строителството не засяга съществуващите съоръжения, мотивират настоящата инстанция да приеме, че посочените по - горе предпоставки за прекратяване на производството по преценка необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение не са осъществени. Административният акт е постановен в нарушение на чл. 35 АПК при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение на случая и не са обсъдени възраженията и обясненията на възложителя на инвестиционното предложение. Становището по екологична оценка на Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници е приложено формално, без да се вземат предвид характеристиките на конкретното инвестиционно предложение. Ето защо като приема обратното и отхвърля жалбата против административния акт първоинстанционният съд постановява решение в противоречие с нормативната уредба. По тези съображения решението на административния съд следва да бъде отменено. Това налага отмяна и на решението на директора на РИОСВ - В. Т. и връщане на преписката на административния орган за продължаване на административната процедура и произнасяне по същество (чл. 200, ал. 1 от АПК). Принципно правилното становище на съда, че инвестиционното предложение следва да се разглежда в неговата цялост, не обосновава различен извод. Преценката за отсъствие на основания за прекратяване на процедурата по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС и чл. 13, ал. 3 от Наредбата за ОС на настоящата инстанция не се основава на фрагментарно обсъждане на инвестиционното предложение, а е направена след анализ на нормативната уредба и констатация, че инвестиционното предложение не е недопустимо спрямо предмета и целите на опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна в защитена зона "Р. Я.", тъй като не предвижда осъществяване на строителни дейности в границите на защитената зона, а частта от проекта, която попада на територията на защитената зона е изградена далеч преди становището по екологична оценка на Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници 2011-2020 г. Освен това характера на инвестиционното предложение и попадащите от него части на съществуващи съоръжения в рамките на защитената зона не обосновава недопустимост на същото по смисъла на чл. 2а, ал. 2 НУРИОВОС. Ц. становище по екологична оценка е изготвено за план, който по същността си е стратегия за развитието на енергията от възобновяеми енергийни източници и не е общ административен акт, а самият национален план не е нормативен акт, както неправилно приема първоинстанционния съд. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е основателен. Изводите на съдебния състав са направени в противоречие със събраните доказателства. Представените по делото писмени доказателства, очертават параметрите на инвестиционното предложение, като установяват, че в границите на защитената зона не се предвижда строителство, а цялата строителна дейност ще се осъществява извън границите на тази зона. Становището на Басейнова дирекция Дунавски район - П., според което инвестиционното предложение не е недопустимо също налагат извода, че не са налице основания за прекратяване на административното производство. Ето защо като приема обратното първоинстанционният съд постановяване решение в противоречие със събраните доказателства. Поради всичко изложено, настоящата касационна инстанция приема, че решението на Административен съд гр. В. Търново е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателствата и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспореният административен акт да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за продължаване на процедурата по преценка необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение и произнасяне по същество. С оглед на изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски пред двете инстанции РИОСВ -В. Т. следва да заплати на жалбоподателя сумата 675 лв., представляващи направени по делото разноски, от които 300 лв. изплатено адвокатско възнаграждение, 300 лв., внесено възнаграждение за вещо лице и 75 лв., платени държавни такси. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,