Решение № 1361 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10056/2018 г.

Решение № 1361 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10056/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Началник сектор "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – Враца, срещу решение № 253 от 28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 56/2018 г. по описа на Административен съд (АС) – гр. Враца, с което е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) рег. № З-ПП-39/29.06.2011 г. издадена от Началник сектор "ПП" към ОДМВР – Враца. С отменената заповед на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС (СУМПС), поради това, че са му били отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, допуснато съществено процесуално нарушение. Възразява се срещу изводите на съда относно липсата на изложени мотиви при издаване на административния акт. Според касатора, след като са изпълнени условията на правната норма и са посочени фактите, то правилно е наложена и ПАМ. От справки, приложени по административната преписка, е видно, че на водача са му отнети всички контролни точки, той не е изпълнил задължението си да предаде СУМПС и, спазвайки закона, административният орган е издал заповед за прилагане на ПАМ. Неправилно съдът е приел, че върху самото НП следва да бъде отбелязано кога е влязло в законна сила. В МВР се поддържа система, която съдържа информация относно датата, на която влиза в сила НП и справки от нея са представени пред АС-Враца, но той не ги е ценил като доказателства. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Г. Георгиев. Ответникът изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Върховната административна прокуратура, чрез своя представител по делото, дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Върховен административен съд, като съобрази твърденията на страните и събраните в хода на първоинстанционнато производство доказателства, въз основа на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение е било установено от фактическа страна, че предоставените на касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП, са отнети в резултат на влезли в сила наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. За да установи фактът, че НП са влезли в сила касаторът е представил по делото извадки от системата поддържанан от МВР относно наложените с НП санкции на водачите на МПС. С тях установява и влизането в сила на НП. Съдът е приел, че съобразно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, с оглед изчерпване лимита на контролните точки, Г. С. е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР. Няма спор, че той не е изпълнил това свое задължение, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, компетентният административен орган му е наложил ПАМ с оспорената в производството заповед за прилагане на ПАМ "изземване на СУМПС". Съдът е посочил, че, за да е налице основание за прилагане на ПАМ от категорията на процесната, то следва да бъде установено, че НП, въз основа на които се отнемат контролните точки, са влезли в сила. По делото не са събрани доказателства, че НП № 1362 от 10.09.2010 г. е влязло в сила, а върху НП № 215/15.02.2010 г. и НП № 1595824.04.2009 г. има отбелязване, че са връчени при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, но не и кога са влезли в сила. Въз основа на тези констатации е направен извод, че не са налице материално правните предпоставки на чл. 171, т. 4 от ЗДВП, тъй като на водача не са отнети всички контролни точки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правно основание за издаване на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е чл. 171, т. 4 ЗДвП. Законовият текст предвижда, че на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление (задължение по чл. 157, ал. 4 от закона), същото се изземва. Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения, като на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм.); , но действаща към момента на издаване на административния акт, първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Следователно, материалноправните предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка изискват на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган, при което крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението, вида и размера на наказанието. Този факт подлежи на установяване в хода на администартивното производство и следва да е подкрепен с доказателства Административният орган е издал оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка "отнемане на свидетелство за управление на МПС" на Г. Георгиев, като е посочил правната норма, но не е изложил никакви фактически основания, въз основа на които е достигнал до правното заключение за прилагане на ПАМ/отнети 39 контролни точки и неизпъленние на задължението за връщане на СУМПС/. Към заповедта е приложена електронна справка за нарушенията по ЗДвП на лицето и справка за контролните точки на водача от 29.06.2011 г., но липсват имена на издател на тези справки и подпис на длъжностното лице, което ги е изготвило. В самата заповед липсва изложение на конкретните фактически обстоятелства, които органът е събрал и съобразил при прилагането на ПАМ, като дори не са описани справките разпечатани към датата на която е издадена ЗПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. В случая, в оспорената заповед не са посочени конкретните фактически основания, които органът е съобразил, за да изведе правния си извод, че са налице основанията по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Не е ясно и какви точно фактически констатации е направил органът. Оспорената заповед не съдържа каквито и да са мотиви във връзка с посоченото в акта основание за прилагане на ПАМ. Липсва дори цитиране на електронните справки. Следва да се отбележи, че така изготвените справки нямат белезите на официални документи. В този смисъл неоснователно касаторът твърди, че съдът ги е пренебрегнал при произнасянето си. Справките не могат да се ползват с доказателствена сила, тъй като не съдържат отбелязване от кого и в какво качество са изготвени. Те установяват единствено факта на вписването на определени данни в информационната система на МВР. Налице е само едно твърдение на ответника, че посочените НП са издадени и влезли в сила, както и че като последица от тях са отнети определени контролни точки. Последващото представяне на надлежно изготвени справки, не може да санира порока на ЗПАМ, в който не са посочени каквито и да било фактически констатации. Съдът проверява индивидуалния административен акт за наличието на реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, включително и за фактическите основания за издаването му. Изписването на хипотезата на правната норма, без свързването на предвидените в нея условия и обстоятелства с конкретния казус не е изпълнение на задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на мотиви е съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на акта, водещо до неговата незаконосъобразност и основание за отмяната му. В обжалваното решение съдът е обсъдил изпратените от административния орган доказателства и въз основа на тях е извел правните си заключения, като е изложил подробни мотиви защо приема за недоказани материално правните предпоставки на закона, които да обосновават прилагането на ПАМ. Подробно описаните от издателя на акта конкретни факти и обстоятелства, подведени под приложимата правна норма, са предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Липсата им засяга съществено и упражняването в пълен обем на правото на защита от адресата на акта, като винаги е самостоятелно основание за отмяна. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка, АС-Враца е постановил съдебно решение, което не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, в полза на ответника следва да се присъдят разноските сторени пред касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение