Решение № 332 от 27.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1066/2012 г.

Решение № 332 от 27.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1066/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. А. В. срещу решение на Варненски апелативен съд № 40 от 23.04.12 г., по ВНОХД № 57/12, с което е потвърдена присъда на Варненски окръжен съд № 9 от 30.01.12 г, по НОХД № 1820/11, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 27.06.2011 г в [населено място], при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 281, 10 лв. от владението на И. И. В. с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 и чл. 58а НК, е осъден на пет години "лишаване от свобода", при "строг" режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 28.10.11 г., както и да заплати на пострадалата обезщетение за имуществени вреди, в размер на 270 лв, заедно със законните последици. С жалбата се релевира основанието чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че наказанието не е съобразено със семейното положение на подсъдимия, който няма родители, а има сестра, за чието семейство желае да се грижи. С жалбата се прави искане да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Не е налице релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 НПК. На подсъдимия е наложено наказание пет години "лишаване от свобода", което е получено след редукцията с една трета, съгласно чл. 58а, ал. 1 НК, на наказанието седем години и шест месеца "лишаване от свобода" /така определеното наказание се равнява на законовия минимум по чл. 199, ал. 1 НК /. При индивидуализацията на наказанието е отчетена високата степен на обществена опасност на деянието - грабеж, извършен при условията на опасен рецидив. Съобразена е и завишената степен на обществена опасност на дееца, която произтича от обремененото му съдебно минало. Подсъдимият е осъждан многократно и вече е изтърпявал наказание "лишаване от свобода, което обаче не е изиграло своя превантивен и превъзпитателен ефект /инкриминираното деяние е извършено само пет месеца след освобождаването му от затвора на 11.01.2011 г/. Отчетено е като смекчаващо обстоятелство оказаното от жалбоподателя съдействие за разкриване на обективната истина. Съобразени са и целите на наказанието по чл. 36 НК. Изтъкнатият в жалбата довод, касаещ семейното му положение, не би могъл да обуслови намаляване на наложеното наказание, тъй като подсъдимият е пълнолетен / в този случай е без правно значение, че родителите му са починали /, не е създал собствено семейство, за което следва да се грижи, а декларираното от него желание да помага на семейството на сестра си не е от категорията обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказателната отговорност. Ето защо, наложеното наказание се явява справедливо, съгласно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК, а искането за неговото намаляване не може да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,