Решение № 7333 от 4.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от кмета на община Перник, чрез процесуалния му представител юрк. К. Левтерова, срещу решение 207/09.11.2022 г., постановено по адм. дело 402/2022 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отменена негова заповед 1726/30.09.2022 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилността на атакуваното съдебно решение като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с приложимия материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанция. В хода на касационното производство З. Андонова жалбоподател пред първата инстанция, е починала, при което с определение на състава от 18.04.2023 г. като ответници по делото, на основание чл. 227 от Граждански процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК, са конституирани нейните наследници по закон В. Владимиров, Р. Георгиев и С. Москов. Ответниците В. Владимиров и Р. Георгиев, чрез процесуалния им представител адв. Д. Методиева, в представена по делото писмена молба оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът С. Москов, действащ чрез законния му представител И. Москов, редовно уведомен, не ангажира становище по касационната жалба. Третата неучастваща страна дирекция Социално подпомагане Перник към Регионална дирекция Перник, редовно уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. На 26.04.2023 г. депозира социален доклад по делото относно непълнолетния ответник С. Москов. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Перник е образувано по жалбата на З. Андонова срещу заповед 1726/30.09.2022 г., издадена от кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 65, ал. 1 и ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 34, ал. 1 и ал. 5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник /НРУУРОЖТОП/ е наредено да се изземе имот- общинска собственост /съгласно акт за общинска собственост - АОС 5771/17.12.2008 г./, представляващ апартамент 40, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в гр. Перник, [жк], [адрес], от жалбоподателката и членовете на нейното семейство/домакинство. Пред административния съд е събрана административната преписка по издаване на оспорения акт, при което в резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, в резюме, е приета за установена следната, възприета и от състава, фактическа обстановка: Със заповед VIII-598/П-30/20.05.1986 г., издадена от директора на Стопански металургичен комбинат Ленин гр. Перник е наредено З. Андонова, заедно с членовете на нейното семейство, да бъдат настанени в предоставена квартира от Общински народен съвет Перник, представляваща жилище, находящо се в гр. Перник, [адрес], състоящо се от три стаи и кухня, с прилежащо мазе, считано от 31.05.1986 г., като с договор от 28.05.1986 г. между това лице и Жилфонд ЕООД е сключен и договор за отдаване под наем на посочения общински имот, в който не е вписан срок на договора. Във връзка с цитирано в акта решение 1 по протокол 4/17.03.2022 г. /непредставено по делото въпреки изричното разпореждане на съда в този смисъл/, от кмета на община Перник е издадена атакуваната пред първоинстанционния съд заповед 1726/30.09.2022 г. за изземване на имота. При тази фактическа установеност административният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 1 и чл. 35 АПК, както и в противоречие с материалния закон, доколкото според съда данните по делото не сочат наличието на кумулативните предпоставки по чл. 65, ал. 1 ЗОбС, налагащи изземването на имота. По тези мотиви първостепенният съд постановява атакуваното пред касационната инстанция решение, с което отменя акта на кмета на община Перник и осъжда общината да заплати на З. Андонова разноски по делото в размер на 510 лв. Обжалваното решение е правилно досежно постановения с него резултат, при корекция на мотивите. В доказателствената съвкупност по делото липсват данни З. Андонова да е била уведомявана от кмета на община Перник, че владее имота без основание, че е започнало производство по издаване на заповедта за изземване на обитаваното от нея и членовете на семейството й жилище, както и да й е предоставен срок за доброволното му освобождаване. Следователно, данните по делото налагат именно формирания от първостепенния съд извод за допуснати от кмета на община Перник съществени нарушения на административно- производствените правила по чл. 26, ал. 1 и чл. 35 от АПК, както и на чл. 34, ал. 1 от АПК, тъй като преди издаването на процесната заповед административният орган не е предоставил възможност на Андонова да упражни ефективно гарантираното й от цитираните правни норми право на защита, включително като участва в административното производство, запознава се със събраните доказателства и изразява становище по тях, и без от органа да бъдат обсъдени направените от нея обяснения и възражения /поради отсъствието на такива предвид липсата на предоставената й затова възможност/. Правилно от административния съд е преценено, че предвид липсата на данни за изготвен констативен протокол, заповедта е издадена в нарушение на 34, ал. 2 от приетата от Общински съвет Перник НРУУРОЖТОП /че заповедта се издава въз основа на констативен протокол/. Наред с това, атакуваната пред първата инстанция заповед съставът счита за издадена в нарушение и на друго предвидено в чл. 34, ал. 2 във връзка с чл. 33 от НРУУРОЖТОП правило, което имплицитно вменява на кмета на общината задължението, преди да издаде заповед за изземване, да предостави на съответното обитаващо жилището лице, срок за доброволното му освобождаване /независимо дали в заповедта за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 33, ал. 2 от НРУУРОЖТОП или с отделно писмо съгласно чл. 34, ал. 2 от същата наредба/, какъвто с оглед фактическата установеност по делото не е разглежданият случай. Предвид това, съдът намира, че допуснатите от кмета на община Перник при издаването на акта съществени нарушения на административнопроизводствените правила представляват самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на издадената заповед. Що се отнася до изложените съображения от първостепенния съд досежно материалната незаконосъобразност на акта, то същите не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. По делото няма спор, че жилището, предмет на изземване, е частна общинска собственост. От събраните доказателства по несъмнен начин се установява, че настанителната заповед от 20.05.1986 г. е издадена за настаняване в тристаен апартамент на жалбоподателката в първоинстанционното производство, като не е вписан срок на договора. Противно на възприетото в мотивите на атакуваното съдебно решение, договорът за наем, който е от 28.05.1986 г. е изтекъл на 28.05.1996 г. по аргумент от чл. 229 от ЗЗД несъмнено приложим в случая, предвид което незаконосъобразно съдът приема, че към датата на издаване на оспорената заповед Андонова е била носител на права по валидно наемно правоотношение, което не е прекратено нито по реда на Закона за наемните отношения /отм., ДВ, бр.44 от 21.05.1996г./ във вр. с Наредбата за настаняване в общински жилища /отм. ДВ, бр. 82/ 27.09.1996г./, нито на някое от предвидените в чл. 46 от ЗОбС основания. Към датата на издаване на процесната заповед между починалата вече З. Андонова и община Перник няма сключен валиден договор за наем, т.е. жилището се е владяло от лицето без правно основание. По изложените съображения, изводите на съда, че не са налице материално- правните предпоставки на чл. 65, ал.1 от ЗОбС, са неправилни. Независимо от гореизложеното, предвид наличието на установените в хода на административното производство съществени нарушения на предвидената законова процедура се налага краен извод за правилност на обжалваното решение, с което заповед 1726/30.09.2022 г. на кмета на община Перник е отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода от спора, искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а претенцията в същия смисъл на процесуалния представител на взелите участие в настоящото производство ответници основателна. Затова и липсата на заявено възражение за прекомерността им, община Перник следва да бъде осъдена да заплати на В. Владимиров и Р. Георгиев сумата от 1000 лв., представляваща разноски за платено в брой възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство по делото пред касационната инстанция, в установен от състава размер съобразно представения договор за правна помощ и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,