Решение № 923 от 25.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7199/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Ведър от гр.София, чрез процесуален представител адв. М. Делчева срещу решение 5234 от 04.08.2022 г., постановено по адм. д. 10094/2020 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), в частта, в която са отхвърлени исковете му за присъждане на мораторни лихви върху обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл. и претендираната за 2019 г. сума за представително облекло, за периода от 12.06.2020 г. до 09.07.2020г., за присъждане на сумата в размер на 41,67 лв. за представително облекло за 2016 г., ведно със законна лихва върху нея считано от 01.01.2017 г. до окончателното издължаване, както и за сумата от 208,40 лв. за представително облекло за 2019 г. (удържана от обезщетението за отправено предизвестие), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2020 г. до окончателното издължаване. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението в оспорената част, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за недължимост на претендираните акцесорни искове за мораторни лихви при положение, че работодателят е изпаднал в забава от датата на постановяване на решението на ВАС, с което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Ведър е обявена за нищожна и наличието на предпоставките по чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Поддържа и че са налице материалноправните основания да му бъдат присъдени претендираните суми за представително облекло за 2016 г. /неизплатено за месеците ноември и декември/ и за 2019 г. /неправилно удържано от обезщетението за отправено предизвестие, в нарушение на чл.272, ал.1 от КТ./ Иска да се отмени решение 5234 от 04.08.2022 г., постановено по административно дело 10094/2020 г. по описа на АССГ в оспорената част и се постанови ново, с което предявените искове се уважат изцяло. Претендира и направените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата. Ответникът по касационната жалба Агенция за социално подпомагане (АСП), представлявана от изпълнителния директор Р.Петкова, в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на изводите на решаващия съд. Иска решението в оспорената част да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение. В с.з. ответникът по касационната жалба се представлява от юрк.Станимиров, който поддържа съображенията изложени в писмения отговор. Подадена е и частна жалба - наименована касационна, срещу решение 256 от 13.01.2023 г. по същото адм. дело 10094, с което е отхвърлено искането на адв. Делчева за допълване и изменение на решение 5234 от 04.08.2022 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда да не измени решението в частта за разноските, след като в съответствие с разпоредбата на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, определеното адвокатско възнаграждение следва да се присъди на процесуалния представител, Иска да се отмени решение 256 от 13.01.2023 г. постановено по адм.д. 10094/2020 г. по описа на АССГ и бъде постановено ново, с което да бъде изменено решение 5234 от 04.08.2022 г. в частта за разноските и на адв. М.Делчева се присъди дължимото, по реда на чл.38 от ЗА, адвокатско възнаграждение определено от съда. Ответникът по частната жалба Агенция за социално подпомагане (АСП), представлявана от изпълнителния директор Р.Петкова, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В с.з. ответникът по частната жалба се представлява от юрк.Станимиров, който поддържа съображенията изложени в писмения отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената проверка на оспореното решение по реда на чл.218, ал.2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, като подробно е описал приетото за установено от фактическа страна и същото не следва да се преповтаря от касационната инстанция. За прецизност следва да се акцентира само на следните основни факти: Със Заповед ЧР-2 41/26.02.2019 г. на Изпълнителния директор на АСП, служебното правоотношение на А. Ведър на длъжност юрисконсулт, в отдел Предварителен контрол за законосъобразност , при дирекция Човешки ресурси и правно обслужване , в Агенция за социално подпомагане, при Министерство на труда и социалната политика е било прекратено поради съкращаване на длъжността, считано от 01.03.2019 г. С решение 7268 от 11.06.2020 г. постановено по адм. дело 3996/2020 г. по описа на ВАС, заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на Ведър, е отменена като незаконосъобразна. След влизане в сила на съдебното решение, на 09.07.2020 г. А.Ведър депозирал заявление вх. 94А-00-0082, с което поискал от АСП в 15 дневен срок да му бъде изплатено обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл. за периода от 01.03.2019 г. до 01.09.2019 г., дължимото обезщетение по чл. 61, ал. 2 ЗДСл за неизплатен годишен отпуск за целия период на уволнението му 2019 г. - 2020 г. и изплащане на стойността на представителното облекло, съгласно Наредбата за служебното положение на държавните служители за 2019 г. и 2020 г. Поради неизплащане на претендираните от него обезщетения и суми, на 13.10.2020 г. касаторът подал срещу АСП искова молба - предмет на разглеждане в първоинстанционното производство, с която поискал да му бъде присъдена сумата от 6 300 лв. - обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. за периода от 01.03.2019 г. до 01.09.2019 г., мораторна лихва върху тази сума за периода от 12.06.2020 г. /датата на качване в информационната система на ВАС на Решение 7268 от 11.06.2020 г./ до 09.07.2020 г. /датата на подаване на поканата за доброволно изпълнение/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2020 г. /датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение, даден с поканата/ до окончателното издължаване, сума в размер на 41,67 лв. за представително облекло за 2016 г. /за месеците ноември и декември/, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 01.01.2017 г. до окончателното издължаване и сума в размер на 208,40 лв. за представително облекло за 2019 г. /неправилно удържана от обезщетението за отправено предизвестие/, мораторна лихва върху нея за периода от 12.06.2020 г. /датата на качване в информационната система на ВАС на Решение 7268 от 11.06.2020 г./ до 09.07.2020 г. /датата на подаване на поканата за доброволно изпълнение/, ведно и със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2020 г. до окончателното издължаване. В първоинстанционното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че размера на мораторната лихва върху сумата от 6 300 лв. /дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл./ за претендирания период 12.06.2020г.- 09.07.2020 г. е 49 лв. и че за месеците ноември и декември 2016 г. касаторът е заемал длъжност главен експерт в отдел Човешки ресурси , полагал е труд, предвид представените му два фиша за заплати, но не му е била изплатена сума за представително облекло в размер на 41,67 лв.. Посочил е, че през месец януари 2019 г. на Ведър е била начислена и изплатена сумата от 250 лв. за представително облекло за 2019 г., като от обезщетението за прекратяване на служебното правоотношение е удържана сумата от 208,40 лв. за представително облекло. Платената сума от 41,60 лв. /250-208,40/ се явява дължима за представително облекло за месеците януари и февруари на 2019 г., тъй като лицето е било на работа през този период. Въз основа на установената фактическа обстановка АССГ приел иска с правно основание чл.104, ал.1 от ЗДСл. за основателен и доказан и присъдил на Ведър сумата от 6 300 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 25.07.2020 г. до окончателното й заплащане, като в тази част решението е влязло в сила. Счел е за неоснователни: иска за претендираната мораторна лихва върху обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл., за периода от 12.06.2020 г. до 09.07.2020 г., по съображенията че такава не е претендирана с поканата за доброволно изпълнение; иска за сумата от 41,60 лв. за представително облекло за 2016 г. без да изложи съображения, независимо че е отразил обстоятелството, че тази сума не му е изплатена и иска за претендираната сума за представително облекло за 2019 г., тъй като сумата от 41,60 лв. за месеците януари и февруари 2019 г., когато Ведър е бил на работа, му е изплатена. По изложените съображения първоинстанционният съд постановил решение, което в отхвърлителната си част е предмет на касационнен контрол в настоящото производство. Решението в оспорената му част е валидно и допустимо, но разгледано по същество частично неправилно. Неправилен и необоснован е изводът на първоинстанционния съд за недължимост на претендираната мораторна лихва върху присъденото обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. за периода от 12.06.2020 г. до 09.07.2020 г. Съгласно т.4 на ТР 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т.д. 3/2004 г. при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В случая заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение 7268 от 11.06.2020 г. постановено по адм. дело 3996/2020 г. по описа на ВАС, при което положение началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл. е датата на влизане в сила на решението, а именно: 11.06.2020 г. Подадената на 09.07.2020 г.покана за доброволно изпълнение не отменя горното разрешение. Ето защо претенцията на касатора за присъждане на законната лихва върху обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл., за периода от 12.06.2020 г. до 09.07.2020 г., се явява основателна и следва да се уважи в посочения от вещото лице размер - 49 лв. Неправилно административният съд е отхвърлил и иска на А. Ведър за заплащане на сума в размер на 41,67 лв. за представително облекло за 2016 г. /месец ноември и месец декември/. Въпросите касаещи представителното и униформено облекло са уредени в Раздел VI на Наредбата за служебното положение на държавните служители /чл. 27 - чл. 31/. Представително и униформено облекло се дължи на държавния служител за всяка календарна година /чл. 27, ал. 1 от Наредбата/, пропорционално на отработените месеци и се обвързва с реалното изпълнение на функциите за длъжността. По делото безспорно се установява, че през 2016 г. Ведър е бил държавен служител към АСП гр.София, като реално е отработил месеците ноември и декември, но не му е била заплатена дължимата му се сума за представително облекло за посочените месеци възлизаща на 41,67 лв., видно от заключението на вещото лице. Предвид изложеното иска за присъждане на претендираната сума за представително облекло за 2016 г. се явява основателен и доказан, като основателно се явява и искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 41,67 лв., считано от 13.10.2020 г. /предявяване на иска/ до окончателното издължаване. По делото липсват доказателства касаторът да е отправял покана за плащане на неизплатената му за 2016 г. сума за представително облекло, преди депозиране на исковата му молба в съда, поради което следва да се приеме, че работодателят е изпаднал в забава с подаване на исковата молба в съда, т.е. дължи обезщетение в размер на законната лихва от този момент. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска за заплащане на сумата от 208,40 лв. за представително облекло за 2019 г., удържана от обезщетението за отправено предизвестие и претендираните върху нея лихви. Въпросът за възстановяване на получени суми за представително облекло е нормативно уреден в чл.27, ал.3 от Наредбата за служебното положение на държавните служители, която разпоредба се явява специална по отношение на визираната от касатора разпоредба на чл.272, ал.1 от КТ. Съгласно същата когато държавният служител напусне, той възстановява получената сума за представително работно облекло, установена пропорционално на неотработените месеци за годината. Безспорно по делото се установява, че касаторът през месец януари 2019 г. е получил сумата от 250 лева за представително облекло за 2019 година, че служебното му правоотношение е било прекратено считано от 01.03.2019 г.. След като за 2019 г. същият е изпълнявал служебните си задължения само през месеците януари и февруари, само за този период му се следват суми за представително облекло, а за останалата част от годината такова не му се полага и правилно работодателят е удържал авансово получените средства, пропорционално на неотработеното време. Като е отхвърлил иска в тази част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав намира за основателна подадената частна жалба, наименована касационна, срещу решение 256 от 13.01.2023 г. по адм. дело 10094, с което е отхвърлено искането на адв. Делчева за допълване и изменение на решение 5234 от 04.08.2022 г. в частта за разноските. Основателни са възраженията на процесуалния представител, че в нарушение на чл.38 от ЗАдв., определеното от съда адвокатско възнаграждение е присъдено на касатора, а не на пълномощника му. В приложения по делото договор за правна защита и съдействие е вписана уговорка за осъществяване на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на роднини, близки или на друг юрист е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., адвокатът оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на цитираното основание. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което ответната страна - АСП е следвало да бъде осъдена да заплати на адв. М. Делчева от САК определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 657,50 лева. Предвид изложеното, присъдените на А. Ведър разноски в размер на 988,27 лв. за първоинстанционното производство следва да се коригират, като в полза на А. Ведър се присъдят разноски /съобразно уважената част на исковата му претенция/, изразяващи се в заплатен депозит за вещо лице в размер на 330,77 лв., а в полза на процесуалния му представител адв. М. Делчева от САК се присъди определеното от съда адвокатско възнаграждение в размер на 657,50 лв. С оглед изхода на спора и съобразно уважената/отхвърлената част на иска, за настоящото производство на страните се следват следните разноски: На касатора Ведър следва да се присъдят направените по делото разноски /заплатени Д.Т./ в размер на 34,55 лв. На процесуалния му представител адв. М. Делчева от САК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение, за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на 400 лв., на основание чл.8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата. На ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 лв., при минимално определено от съда такова от 100 лв. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо и второ от АПК Върховният административен съд, Пето отделение