Решение № 3934 от 19.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14414/2010 г.

Решение № 3934 от 19.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14414/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Иван Александров Маринков от гр. Ямбол, против решение № 219/05.10.2010 г., постановено по адм. дело № 250/2010 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮИР-10/27.07.2010 г. на Началник сектор Ямбол, при РДНСК Югоизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, обективирала нареждане за премахване на незаконен строеж: "пристройка за баня и тоалетна с преддверие" - допълващо застрояване от пета категория, изпълнен без необходимите по ЗУТ строителни книжа, в УПИ VI-6088, кв. 4 по плана на гр. Ямбол. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. Представя се допълнително скица на поземлен имот № 4717/07.10.2010 г., с идентификатор 87374.556.251, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Ямбол. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - Гергана Николова Николова, не се явява и не се представлява. За Началника на сектор Ямбол - РДНСК Югоизточен район, ст. юрк. Василева, е депозирала писмено възражение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. В хода на задълбочената си преценка по чл. 168, вр. с чл. 145 и сл. от АПК, съдът е обсъдил заедно и отделно всички приобщени по делото доказателства, доводи на страните, като въз основа на това е извел обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Без да е необходимо преповтарянето им, следва да се подчертае несъстоятелност на направените с касационната жалба оплаквания, отново свързани с направените и пред съда по съществото на спора и подробно обсъдени твърдения за търпимост на строежа. С основание съдът е кредитирал неоспореното заключение на назначеното по делото вещо лице, като, позовавайки се на данните за липсата на отразяване на процесния строеж по всички обезсилени кадастрални планове и действащия РП и КК, проследени последователно, несъответствието му с изискванията по строителните правила и норми, липсата на дадено съгласие от съсобственика, сезирал органите на РДНСК, е направил правилния извод за недоказана търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ на обекта, подлежащ на премахване по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Затова и касационни основания за отмяна на решението не са налице, с оглед което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,