Решение № 13724 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12638/2014 г.

Решение № 13724 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12638/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Застрахователна компания Лев Инс" АД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Черни връх" № 51Д, срещу Решение № 722-ОЗ от 05.08.2014 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор".

С оспореното решение заместник-председателят на Комисията за финансов надзор приложил на дружеството, на основание чл. 303, ал. 1 във вр. с чл. 302, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховането, принудителна административна мярка да приеме и представи тарифа по застраховка "Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства", която отговаря на изискванията на чл. 63, т. 1 и 2 и чл. 65, ал. 1 от Кодекса за застраховането и е с актюерска обосновка, която съдържа посочена информация, тарифата да бъде прилагана най-късно от 01.01.2014 г. и всяко тримесечие, за период от дванадесет месеца, да представя актюерска обосновка.

I. Становище на страните:

1. Жалбоподателят - "Застрахователна компания Лев Инс" АД (Лев Инс), счита оспореното решение за незаконосъобразно. При постановяването му органът превишил законовите си правомощия, тъй като няма правомощие да разпореди на застрахователното дружество да повиши тарифата по сключване на застраховки с доброволен характер. Счита, че актът не съответства на целите на Кодекса за застраховането - да гарантира интересите на потребителите на застрахователни услуги и да създаде условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар, както е и в противоречие с чл. 6 АПК. Неправилно органът свързал общото задължение на застрахователя за прилагане на премии, съответстващи на поетия риск - чл. 63, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), със задължението премията да бъде достатъчна - чл. 65, ал. 1 КЗ.

Счита, че наложената мярка създава по принудителен административен ред неконкурентна пазарна цена и е вмешателство на контролния орган в самостоятелната ценова политика на дружеството. Сочи, че прилагайки Кодекса за застраховането, дружеството е инвестирало своите резерви, като е реализирало доходност в размер на 13, 28%. Тази доходност трябва да се има предвид при определяне на резултата по застраховката, тъй като представлява реални парични средства, чието предназначение е за покриване на предстоящите плащания.

Неправилно органът смесил понятията "премии, съответстващи на размера на поетия риск" и "достатъчни премии", поради което и извода за нарушение на чл. 63, ал. 1 КЗ е необоснован. Неотносими счита цитираните в акта Наредба № 27 от 29.03.2006 г. за реда и методиката за образуване на технически резерви от застрахователите и от презастрахователите (Наредба № 27) и Заповед № 9 от 17.01.2011 г. Счита, че органът не съобразил чл. 29 от Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18.06.1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховането, Директива 92/49/ЕИО).

Счита, че актът е издаден в нарушение на чл. 35 АПК. Не са отчетени възраженията на дружеството, в т. ч. "трайната тенденция за намаляване на отрицателния технически резултат на нетния и брутния технически резултат", както и че не е налице трайна тенденция за повишаване на разходите над приходите. Сочи, че към датата на издаване на акта е налице съществена промяна в данните относно реалния резултат по застраховката.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Биляна Вълчева.

1. Ответникът по жалбата - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", счита същата за неоснователна. Приложената мярка е в съответствие с компетентността на органа по чл. 302, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 КЗ, както и чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН). Сочи, че извършеният от органа анализ на данните по застраховката доказват, че за процесния период премиите не са достатъчни за покриване на плащанията във връзка с риска и извършените разходи.

Неоснователен счита довода за смесване на понятията "премии, съответстващи на поетия риск" и "достатъчни премии" по чл. 63, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 КЗ. Счита разпоредбата на чл. 29 от Директива 92/49/ЕИО за неприложима, тъй като застрахователните премии са необходимите суми за покриване на риска по застраховка "Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства" при образуване на техническите резерви, предмет на регламентация от Наредба № 27, както и че органът не е определял вместо застрахователя застрахователната премия. Излага мотиви за неприложимост на правото на Европейския съюз. Сочи, че тъй като дружеството не е представило нова тарифа със застрахователно технически план и актюерска обосновка на прилаганите премии, минималната рискова премия, базирана на агрегирани за целия пазар данни за изплатените претенции във връзка с имуществени и неимуществени вреди се явява критерий за преценка на достатъчността на определените и прилагани по-ниски размери на застрахователни премии.

Неверни счита доводите на жалбоподателя за реализиран положителен технически резултат по сключваните застраховки за последните две години. Сочи, че този довод на жалбоподателя е резултат на механичното копиране на аргументите на "ЗАД Армеец" АД в жалба срещу Решение № 727-ОЗ от 06.12.2011 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" отхвърлена с Решение № 7359 от 23.05.2012 г. на Върховния административен съд по административно дело № 16593/2011 г. Несъответни на посоченото в Отчета за доходите на застрахователя за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. счита доводите за необходимостта от отчитане и на доходите от инвестиции на техническите резерви, тъй като в техническата част на отчетите не е отчетен приход от инвестиции, който да е пренесен от нетехническия отчет. Сочи, че органът отчел "Резерв за неизтекли рискове".

Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Кирил Слабов.

II. Допустимост на жалбата:

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт.

III. Фактите по спора:

За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното:

1. "Застрахователна компания Лев Инс" АД е застрахователно дружество, което е вписано в регистъра на застрахователите по смисъла на чл. 30, ал. 1, т. 9 ЗКФН.

1. За 2011 г., 2012 г. и 2013 г. дружеството представило в Комисията за финансов надзор годишни справки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 30 от 19.07.2006 г. за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите и презастрахователите (Наредба № 30). Посочените данни сочат на брутен и нетен технически резултат по застраховка "Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства" загуба в размер на 4 420 160, 00 лв. за 2011 г., 4 381 787, 00 лв. за 2012 г. и 1 465 847, 00 лв. за 2013 г.

1. На 22.07.2014 г., с писмо изх. № РГ-10-14-98, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", открил административно производство за прилагане на принудителна административна мярка на Лев Инс по чл. 302, ал. 2, т. 1 КЗ - приемане и представяне на тарифа по застраховка "Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства", която отговаря на изискванията на чл. 63, т. 1 и 2 и чл. 65, ал. 1 КЗ и е с актюерска обосновка, която съдържа определена информация, тарифата да бъде прилагана най-късно от 1.01.2014 г. и всяко тримесечие, за период от дванадесет месеца, да представя актюерска обосновка.

1. На 28.07.2014 г., с писмо вх. № РГ-10-14/98, Лев Инс подал възражение.

1. На 05.08.2014 г., с Решение № 722-ОЗ, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", приложил на Лев Инс, на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН, чл. 303, ал. 1 във вр. с чл. 302, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 КЗ, принудителна административна мярка:

а) в десетдневен срок да приеме и да представи в Комисията за финансов надзор тарифа по застраховка "Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства", отговаряща на изискванията на чл. 63, т. 1 и 2 и чл. 65, ал. 1 КЗ;

б) тарифата да бъде представена с актюерска обосновка, която да включва информация по шест конкретно посочени пункта;

в) тарифата да бъде прилагана най-късно от 01.01.2014 г.;

д) всяко тримесечие, за период от дванадесет месеца, дружеството да представя в Комисията за финансов надзор актюерска обосновка относно достатъчността на премиите по действащата към съответния момент тарифа;

1. Мотивите на органа са:

а) брутният и нетният технически резерв по застраховка "Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства" е загуба за 2011 г. - 4 420 160, 00 лв.; за 2012 г. - 4 381 787, 00 лв.; за 2013 г. - 1 465 847, 00 лв.;

б) отрицателният технически резултат означава, че премията е недостатъчна за покритие на плащанията във връзка с риска и извършените разходи по застраховката;

в) анализа на комбинирания коефициент по застраховката потвърждава недостига по премията - стойност на комбинирания коефициент над единица, каквато е за последните три години (1, 27 - 2011 г.; 1, 20 - 2012 г.; 1, 05 - 2013 г.), показва, че възникналите претенции и извършените разходи превишават размера на спечелените премии;

г) налице е несъответствие на размера на застрахователната премия по застраховката с изискванията на чл. 63, т. 1 КЗ;

д) по възраженията на Лев Инс:

относно довода, че при определяне на техническия резултат следва да се има предвид и реализираната доходност от инвестиране на техническите резерви по застраховката - съгласно Отчета за доходите на застрахователя за 2011 г., 2012 г., 2013 г., в техническата част не е отчетен приход от инвестиции, пренесен от нетехническия отчет;

относно твърдяната трайна тенденция за намаляване на отрицателния брутен и нетен технически резултат (заделен резерв за неизтекли рискове към 31.12.2012 г. и към 31.12.2013 г.) - с оглед на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 27 образуването на резерв за неизтекли рискове към края на 2012 г. се отразява на техническия резултат, постигнат към края на 2013 г. в положителна посока, т. е. без този резерв резултатът би бил по-лош; въпреки това към края на 2013 г. отново се отчита отрицателен технически резултат;

относно тенденцията на намаляване на разходите - органът не оспорва този факт, а се обосновава с факта, че е налице тенденция на превишаване на разходите над приходите по застраховката;

относно съществената промяна на релевантните данни към датата на произнасяне на органа - към 31.03.2014 г. и към 30.06.2014 г. е налице повишаване на техническия резултат в сравнение с резултата, отчетен към края на 2013 г., но той все още е отрицателен.

1. В хода на съдебното производство по делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза. Според експерта:

а) съгласно представения Отчет за доходите - Справка ГФ. 2, компанията е реализирала доходност за 2013 г. в размер на 15 070 хил. лв., представляваща положителен финансов резултат от присъщи дейности, без извънредни приходи и разходи и преди данъци;

б) финансовият резултат от осъществяваната застрахователна дейност по Отчета за доходите за отчетен период 2013 г. е в размер на 15 070 хил. лв. и съвпада с доходността на компанията, тъй като дружеството няма приходи и разходи от други дейности и извънредни такива;

в) изчислява положителен технически резултат по застраховка "Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства" за 2013 г. като разлика между сумата на спечелените премии и съответен дял от дохода от инвестиции - сумата на възникналите претенции и разходи на застрахователя = (20 596 254 + 1 517 404 ) - (13 868 222 + 8 193 879) = 51 557 лв.

IV. По съществото на спора:

Съдът, при така установената фактическа обстановка, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, счита жалбата на Лев Инс за неоснователна.

1. По компетентността на органа:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - заместник председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е компетентен, с оглед на чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН, да прилага принудителните административни мерки по Кодекса за застраховането, които не са от компетентността на Комисията. Прилагането на принудителни мерки при условията на чл. 302, ал. 1 КЗ са в изричната компетентност на заместник-председателя. В случая органът се позовал именно на наличие на предпоставките по чл. 302, ал. 1, т. 1 КЗ, което прави оспореното решение издадено от компетентен орган.

С решението е приложена принудителна мярка на лице, което има качеството на застраховател по смисъла на чл. 10, ал. 1 КЗ.

1. По формата на акта:

Обжалваното решение е издадено в исканата от закона писмена форма и при наличие, от формална страна, на изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити.

1. По спазването на административнопроизводствените правила:

В хода на административното производство органът не допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Органът уведомил жалбоподателя за образуваното производство, съгласно чл. 26, ал. 1 АПК, дал му възможност да изрази становище и да ангажира доказателства, съгласно чл. 34, ал. 3 АПК.

Жалбоподателят счита, че органът нарушил чл. 35 АПК като постановил акта си, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да обсъди възраженията му. Видно от мотивите на оспореното решение органът подробно обсъдил възраженията на жалбоподателя по проекта на акт за прилагане на принудителната мярка. По всяко от възраженията на дружеството е взето становище и са изложени съображения, защо са приети за неоснователни. Факта, че органът не възприел възраженията на жалбоподателя не значи, че не ги е обсъдил.

Жалбоподателят счита, че неизясняването на фактите и обстоятелствата се обективира в неназначена от органа, на основание чл. 49, ал. 1 АПК, експертиза.

Първо, не е налице законова норма, която да задължава органа винаги да назначи експертиза, както счита жалбоподателят. Съгласно чл. 49, ал. 1 АПК органът възлага експертиза, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания, каквито органът няма. Следователно експертизата не е задължителна при всяко образувано административно производство, а само тогава, когато органът не разполага със специални знания по въпрос от значение за случая. Жалбоподателят не сочи по кой въпрос от значение за случая органът не разполага със специални знания.

И второ. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗКФН Комисията за финансов надзор е специализиран държавен орган за регулиране и надзор върху дейността на лицата по чл. 1, ал. 2 от ЗКФН, което с оглед на т. 2 от ал. 2 значи и на застрахователите, какъвто е жалбоподателят. С оглед на тази законова регламентация Комисията за финансов надзор е именно специализираният в държавата орган, който притежава необходимата компетентност и инструментариум, за да осъществява надзор върху дейността на застрахователите. Заместник-председателят на комисията, ръководещ управление "Застрахователен надзор", е специализиран орган именно в областта на застрахователния надзор. В своята дейност той се подпомага от специализирана администрация - управление "Застрахователен надзор", чл. 10, ал. 1 ЗКФН. Следователно именно издалият оспорения акт орган притежава специализираната компетентност, необходима за осъществяване на надзор на дейността на жалбоподателя, което в контекста на липсата на конкретно посочен въпрос, за който са необходими специални знания, прави довода на жалбоподателя, че органът следвало да назначи експертиза, неоснователен.

Видно от изложеното органът постановил акта си след като изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая в съответствие с чл. 35 АПК.

1. По спазването на материалноправните разпоредби:

Оспореното решение е издадено и в съответствие с материалноправните разпоредби.

За да бъде съобразено с материалноправните разпоредби оспореното решение трябва първо, да бъде взето при наличие на предвидените в закона предпоставки и второ, наложената с него принудителна административна мярка трябва да бъде предвидена в закона и съответна на целта на закона.

а) по предпоставките за налагане на принудителните мерки:

Органът приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 302, ал. 1, т. 1 КЗ.

Съгласно тази норма органът може да наложи принудителна мярка, когато посоченият в нормата правен субект извърши действия, които водят до или чрез бездействие допуска да бъдат нарушени разпоредби на Кодекса за застраховането. Следователно елементите на фактическия състав, при наличието на които е допустимо прилагането на принудителна мярка по чл. 302, ал. 2 КЗ са: специален правен субект, действие или бездействие, извършено от този субект, което е довело до нарушаване на Кодекса за застраховане.

Жалбоподателят е застраховател по смисъла на чл. 10, ал. 1 КЗ. Застрахователят е визиран в чл. 302, ал. 1 КЗ правен субект, поради което първата законова предпоставка е налице.

Органът приел, че жалбоподателят с действията си допуснал нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 65, ал. 1 КЗ. Съгласно чл. 63, т. 1 КЗ с цел гарантиране на възможността за точно изпълнение на задълженията по сключените застрахователни договори застрахователят е длъжен по всяко време да определя и прилага в дейността си премии, съответстващи на поетия риск и на разходите си. Точка 2 предвижда задължение на застрахователя да образува достатъчни по вид и размер технически резерви съгласно изискванията на закона. Съгласно чл. 65, ал. 1 КЗ застрахователните премии трябва да бъдат достатъчни, изчислени на базата на разумно актюерско допускане, така че да осигурят изпълнение на всички задължения на застрахователя, включително образуването на достатъчни технически резерви.

За да приеме, че е налице нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 65, ал. 1 КЗ органът направил анализ на предоставената от жалбоподателя по реда на Наредба № 30 информация. От посоченото в оспореното решение и приложените по делото в електронен вид справки, изготвени от дружеството за отчетния период, е видно, че брутния и нетния технически резултат е отрицателен - за 2011 г. - 4 420 160, 00 лв.; за 2012 г. - 4 381 787, 00 лв.; за 2013 г. - 1 465 847, 00 лв. Видно е, че брутния и нетния комбиниран коефициент е над единица - 1, 27 - 2011 г.; 1, 20 - 2012 г.; 1, 05 - 2013 г. От приложените по делото справки ГФ. 2. - Отчет за доходите, е видно, че в раздел I. Технически отчет - общо застраховане, в т. 2 "Разпределени приходи от инвестиции, пренесени от нетехническия отчет (позиция IIIБ)" не са посочени приходи за нито една от годините. Видно е също, че в раздел III. "Нетехнически отчет", т. 3 "Приходи от инвестиции" са посочени приходи съответно за 2011 г. - 2 729 хил. лв.; за 2012 г. - 3 600 хил. лв., за 2013 г. - 16 945 хил. лв., но в т. 6 "Разпределен приход от инвестиции, пренесен в техническия отчет по общо застраховане (позиция I. 2)" не са посочени данни.

Тези данни не се оспорват от жалбоподателя.

Така установените данни безспорно доказват, че първо, в рамките на процесния период - 2011 г., 2012 г. и 2013 г., брутния и нетния технически резултат по застраховката "Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства" е отрицателен. Второ. Числото на брутния и нетния комбиниран коефициент доказва, че възникналите претенции и извършените разходи по застраховката превишават размера на спечелените премии. И трето. Не е налице разпределен приход от инвестиционната дейност за дейността общо застраховане, в която попада процесната застраховка.

При така установените по делото факти правилен е извода на органа, че за процесния период жалбоподателят реализирал отрицателен технически резултат, което значи че премията не е достатъчна за покритие на плащанията във връзка с риска и разходите по застраховката.

Неоснователен е довода на жалбоподателя за неправилно тълкуване от органа на разпоредбите на чл. 63, т. 1 и чл. 65, ал. 1 КЗ. И двете разпоредби се намират в глава шеста "Финансово състояние", раздел I "Изисквания за платежоспособност на застрахователя и презастрахователя". Следователно те са установени от законодателя като гаранция за защита на интересите на потребителите на застрахователните услуги - чл. 2, т. 1 КЗ. Член 63 КЗ съдържа общите изисквания към застрахователя, в т. ч. и общото изискване премиите да съответстват на поетия риск и на разходите. Следователно това е изискване към онази част от застрахователната премия, която следва да обезпечава риска и разноските. Изискването по чл. 65, ал. 1 КЗ е изискване към застрахователната премия, която е цената на застраховката - паричната полза на застрахователя от застрахователния договор. Това е премията по тарифата. Застрахователната премия трябва да бъде достатъчна, за да покрива всички задължения на застрахователя като включва и неговата печалба. Законодателят е определил начина на определяне на застрахователната премия - на базата на разумно актюерско допускане, и целта на премията - да осигури изпълнение на всички задължения на застрахователя, в т. ч. и образуването на достатъчно технически резерви като гаранция за всички плащания по сключени застрахователни договори при настъпване на застрахователното събитие, както и на необходимите за това разходи.

Следователно изискванията по чл. 63, ал. 1, т. 1 и по чл. 65, ал. 1 КЗ са самостоятелни по своя характер, относими към различни елементи на застрахователното правоотношение и посочването им от органа не е неправилно приложение на материалния закон.

Що се отнася до довода на жалбоподателя, че резултатите от финансовите отчети на дружеството от последните години доказват генерирана съвкупна печалба следва да се посочи, че изискванията на чл. 63, ал. 1, т. 1 и 2 и на чл. 65, ал. 1 КЗ намират стойностен израз не в "съвкупната печалба", а в техническия резултат. Брутният и нетният технически резултат на жалбоподателя за последните три години е отрицателен и с оглед на това обоснован е изводът на органа, че премията е недостатъчна за покриване на плащанията във връзка с риска и разходите по застраховката. Вярно е, че от приложените по делото годишни отчети за доходите е видно, че през всяка от годините, в рамките на процесния период, жалбоподателят е имал и приходи от инвестиции, но в тези отчети дружеството не е декларирало, че приходи от инвестиции, свързани с дейността на общото застраховане, са били прехвърлени в техническия отчет по общо застраховане. Следователно самият жалбоподател не е декларирал в изискуемите от чл. 99, ал. 1 КЗ счетоводни документи прехвърляне на приходи от инвестиции, свързани с общото застраховане, за да се приеме, че тези приходи са участвали във формирането на техническия резултат.

С оглед на горното съдът не кредитира заключението на вещото лице, което макар и формално да изчислява положителен технически резултат, фактически дава отговор на хипотетичен въпрос, защото не установява техническия резултат по посоченото в отчета за доходите за 2013 г., а установява възможен резултат, ако жалбоподателят бе включил приходи от инвестиции в техническия си отчет. Но той не е. Вещото лице не може да замести преценката на застрахователя за начина на разпределение на приходите му от инвестиции. Впрочем вещото лице, в съдебно заседание изрично заяви, че в отчета за доходите няма посочен приход от инвестиции, който да е пренесен от нетехническия отчет, което е видно безспорно и от приложените по делото отчети за доходите.

Видно от горното извода на органа за наличие на предвидените в чл. 302, ал. 2 КЗ предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка са налице - жалбоподателят има качеството на визиран в разпоредбата правен субект - застраховател, в резултат на негови действия/бездействия са нарушение разпоредби на кодекса - чл. 63, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 65, ал. 1.

б) по съответствие на принудителната мярка с материалноправните разпоредби:

За да е съобразено с материалния закон Решение № 722-ОЗ от 15.08.2014 г. трябва не само да е постановено при наличие на изискуемите от закона предпоставки, но и самата приложена с него принудителна административна мярка трябва да бъде в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Видно от оспореното решение органът се позовал на разпоредбата на чл. 302, ал. 2, т. 1 КЗ. Разпоредбата оправомощава надзорния орган да прилага принудителна мярка, която представлява писмено разпореждане за предприемане на конкретни мерки с цел преустановяване на допуснати нарушения и отстраняване на вредните последици от тях.

От Решение № 722-ОЗ е видно, че наложените с него мерки по своето съдържание представляват задължение за конкретно действие - представяне на тарифа, съобразена с изискванията на чл. 63, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 65, ал. 1 КЗ, придружена с актюерска обосновка, която включва определена в шест пункта информация, начален срок на прилагане на тарифата и периодично представяне на надзорния орган на актюерска обосновка за достатъчността на премиите по действащата тарифа. За да бъде обаче законосъобразна мярката е необходимо чрез нея да се постига преустановяване на допуснатите нарушения и отстраняване на вредните последици от тях.

От изложеното по-горе е видно, че надзорният орган установил извършени от застрахователя нарушения на чл. 63, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 65, ал. 1 КЗ. С оглед на това въпросът е създават ли наложените мерки условия за преустановяване на допуснатите нарушения и премахване на вредните последици от тях?

С първата приложена мярка надзорният орган изисква застрахователят да приеме и да представи в Комисията за финансов надзор тарифа по застраховка "Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства", която да отговаря на изискванията на чл. 63, ал. 1, т. 1 и 2 и на чл. 65, ал. 1 КЗ. Така приетата мярка пряко създава задължение за застрахователя да отстрани допуснатото нарушение на Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 185, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят е длъжен да предостави на всеки потребител на застрахователни услуги преди сключване на застрахователен договор информация в подходяща писмена форма за съответния вид застраховка, която съдържа, inter alia, размера на премията. Размера на премията застрахователят определя в тарифа - официално установена система от норми, в които е определен размера на плащанията. Чрез приемането и представянето в Комисията за финансов надзор на тарифа, която съответства на законовите изисквания органът пряко създава предпоставки за преустановяване на допуснатите нарушения и отстраняване на вредните последици от тях.

Жалбоподателят твърди, че с оспореното решение се прилагат мерки, които превишават законовите правомощия органа, тъй като пряко налагат увеличаване на размера на застрахователните премии, представляват вмешателство в ценообразуването и противоречат на принципите на пазарната икономика и "европейските директиви за свобода на предлагане на услугите". Позовава се на нарушение на чл. 29 Директива 92/49/ЕИО и на практика на Съда на Европейския съюз.

Безспорно е, че Директива 92/49/ЕИО е приложима за процесната застраховка - чл. 1 от Директива 92/49/ЕИО във вр. с чл. 1 от Първа директива на Съвета от 24.07.1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховането (Директива 73/239/ЕИО). Двете директиви, съгласно § 4а, т. 4 и 17 КЗ, са въведени във вътрешното право чрез Кодекса за застраховането.

Безспорно е също, че чл. 29 Директива 92/49/ЕИО изрично забранява на държавите членки да приемат разпоредби, които изискват предварително одобрение или системно уведомяване за посочените елементи на застрахователния договор, inter аlia, ставките на премиите, като разрешава единствено възможност надзорните органи да изискват несистемно уведомяване за тези условия на полицата за целите на проверката на съблюдаване на националните разпоредби, и това изискване не може да представлява предварително условие за осъществяване на дейността. Нормата изрично сочи, че държавите членки не могат да поддържат или да въвеждат предварително уведомяване или одобрение за предложените увеличения на ставките на премиите, освен като част от общите системи за контрол на цените.

Органът счита, че позоваването от жалбоподателя на директивата е неоснователно, тъй като първо, тя е транспонирана във вътрешното право, и второ, не са налице предпоставките за пряк ефект на нейните разпоредби.

Директният ефект на правото на Европейския съюз се обуславя от способността му да създава директно, пряко права и задължения за частните субекти. На тези права частните субекти могат да се позоват пред националния съдия и той е длъжен да ги гарантира (решение Van Gend an Loos, 26/62, EU: C: 1963:1, решение Simmenthal, С-106/77, ECLI: EU: C: 1978:49). Условията, при които един акт може да породи директен ефект са разпоредбата да бъде безусловна, достатъчно прецизна и ясна (решение Ratti, 148/78, EU: C: 1979:110).

В случая разпоредбата на чл. 29 Директива 92/49/ЕИО безспорно създава права на частните правни субекти, тъй като забранява на държавите членки да изискват предварително одобрение или системно уведомяване на ставките на застрахователните премии като допуска единствено несистемно уведомяване, което не е условие за осъществяване на дейността, както и разрешава уведомяване или одобрение само като част от общите системи за контрол на цените. Безспорно е, че разпоредбата е безусловна, тъй като съдържа пряка забрана за държавите членки да извършват посочените дейности и пряко определя разрешените дейности с точно определена цел. Нормата е прецизна и ясна. Поради това жалбоподателят би могъл да се позове на нея. Но нормата е транспонирана в националното законодателство правилно, тъй като на националния надзорен орган не са възложени правомощия по осъществяване на забранените с чл. 29 Директива 92/49/ЕИО дейности - чл. 7 КЗ във вр. с чл. 13, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗКФН.

В случая въпросът е не налице ли е правна норма от вътрешното право, която да противоречи на чл. 29 от Директива 92/49/ЕИО, за да е необходимо позоваване от жалбоподателя на правото на Европейския съюз за защита на правата му, а дали фактически с наложените мерки органът не е нарушил гарантираните от правото на Съюза права на застрахователя. Ако това е факт, с оглед на липсата във вътрешното право на правомощие на надзорния орган да извършва визираните в чл. 29 Директива 92/49/ЕИО дейности, оспореният акт би бил издаден извън рамките на компетентността на органа и следователно би бил нищожен. Обявяването на нищожността на оспорения акт би осигурило на жалбоподателя защитата на гарантираните от правото на Съюза права.

Как горното се отнася към съдържанието на оспорения акт?

Видно от приложените с акта принудителни мерки с него действително застрахователят се задължава да приеме и да представи тарифа по процесната застраховка. Тарифата, както бе посочено по-горе, обективира определената от застрахователя ставка на застрахователните премии. Следователно от формална страна надзорният орган действително изискал представяне на ставка по застрахователните премии. Но това изискване първо, не представлява предварително условие за осъществяване на дейността. Второ. То е несистемно - мярката е приложена по повод на констатирано при проверка нарушение на законови изисквания. И трето. Мярката е единствено с оглед на целите на проверката - спазване на националните разпоредби. Единственото, което органът изисква, е спазване на разпоредбите на чл. 63, ал. 1, т. 1 и 2 и на чл. 65, ал. 2 КЗ, което с оглед на съдържанието на разпоредбите се обективира в ставката на застрахователната полица и следователно в тарифата.

Следва да се посочи, че националните изисквания към застрахователните премии, обективирани в чл. 63, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 65, ал. 1 КЗ, не са в нарушение на принципа на свободно определяне на ставките на премиите в сектора на застраховането, различно от животозастраховане. Този принцип безспорно е установен в правото на Съюза и потвърден в практиката на Съда на Европейския съюз (решение Commission v France, С-296/98, EU: C: 2000:227, т. 29; решение Commission v Italy, С-59/01, EU: C: 2003:102, т. 18, 29; решение Commission v Luxembоurg, С-346/02, EU: C: 2004:485, т. 21; решение Commission v France, С-347/02, EU: C: 2004:486, т. 22). Но принципът на свободно определяне на ставките не изключва възможността държавите членки да въвеждат национални мерки, които могат да въздействат върху определянето на ставките на премиите (решение Commission v Italy, С-518/06, EU: C: 2009:270, т. 106).

В случая въведените с чл. 63, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 65, ал. 1 КЗ от националния законодател изисквания установяват общи за всички застрахователи изисквания към премиите и техническите резерви, което е в съответствие с установеното в правото на Съюза правомощие на държавите членки да осъществяват надзор на застрахователите - чл. 13, 15, 16 Директива 73/239/ЕИО. Следователно приложената на жалбоподателя мярка - приемане и представяне на тарифа по процесната застраховка не е в нарушение на принципа на свободното определяне на ставките на премиите, а е проява на надзорните правомощия на органа, предоставени му за изпълнение на целите на нормативното регулиране на дейността - осигуряване на защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги и създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар.

Видно от изложеното мярката не излиза от рамките на правомощията на органа, а характерът й е съответен на изискването на закона.

С втората наложена мярка органът изрично определил шест изисквания досежно информацията, която актюерската обосновка на тарифата трябва да съдържа. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 1 и 2 КЗ отговорният актюер отговаря за разработването на достатъчни по размер премии, образуване на достатъчни по размер технически резерви и за правилното изчисляване на границата на платежоспособността, както и за коректното използване на актюерските методи в практиката на застрахователя. Във връзка с дейността по ал. 1 актюерът изготвя и заверява справките на застрахователя - чл. 97, ал. 2 КЗ. Приложената на жалбоподателя принудителна мярка по точка 2 изцяло е в съответствие със законово установените задължения на актюера и форма на тяхното осъществяване, тъй като касае информация за техническите основи на застрахователните премии; прогноза и обосновка на брутния премиен приход по застраховката, прогноза и обосновката на средния размер на премията според продуктовия портфейл на дружеството по вида на застраховката и за необходимия среден размер на премията по вида застраховка; прогноза и обосновка за очакваните претенции въз основа на исторически данни на дружеството и пазарни данни; прогноза и обосновка на очакваните административни и аквизиционни разходи по вида застраховка; техническа прогноза по вида застраховка; презастрахователната политика.

Следователно и втората принудителна мярка е в съответствие с изискванията на закона - преустановяване на допуснатите нарушения и отстраняване на вредните последици от тях.

Третата приложена мярка изисква от застрахователя представянето в Комисията за финансов надзор, на всяко тримесечие, в рамките на дванадесет месеца, на актюерска обосновка за достатъчността на премиите по действащата към съответния момент тарифа. Видно е, че мярката цели контрол в рамките на една година след изпълнение на мярката - приемане и представяне на тарифа, на изпълнението. Мярката е превантивна и безспорно е с исканата от чл. 302, ал. 2, т. 1 КЗ цел.

Видно от изложеното приложените на жалбоподателя с оспореното решение принудителни административни мерки са в съответствие с изискванията на материалния закон.

Посоченото в т. 3 на диспозитива на решението е срок за изпълнение на мярката по т. 1. Същият е съобразен с характера на мярката и предоставя достатъчно време на жалбоподателя да организира изпълнението й.

1. По съответствието на мерките с целта на закона:

За да бъдат приложените мерки законосъобразни трябва не само да съответстват на конкретните материалноправни разпоредби, но и на целта на закона, както и на основните принципи на административното производство.

От изложеното по-горе е видно, че и трите приложени принудителни мерки имат за цел да създадат предпоставки, при които интересите на потребителите на застрахователни услуги няма да бъдат застрашени и ще се гарантира развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар. Защитата на интересите на потребителите на застрахователни услуги и развитието на застрахователния пазар са цели на законовата регулация - чл. 2 КЗ. С оглед на това съдът счита, че мерките са приложени в съответствие с целта на Кодекса за застраховането.

1. По съответствието на мерките с чл. 6 АПК:

От нормативната уредба на принудителните мерки и приетото от органа правно основание за тяхното налагане - чл. 302, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 КЗ, е видно, че конкретното съдържание на принудителните мерки законодателят е предоставил на оперативната самостоятелност на органа. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 169 АПК, за да завърши проверката за законосъобразност съдът следва да провери спазил ли е органът изискването за законосъобразност на акта си, което в конкретния случай значи упражнил ли е правомощията си освен в съответствие с целта на закона и при спазване на изискванията на чл. 6 АПК, в частност на изискването за пропорционалност.

Съотнесено към приложените мерки изискването за пропорционалност налага съдът да провери съобразни ли са мерките на естеството и на степента на застрашените интереси. От съдържанието на първата мярка е видно, че тя се ограничава до приемането и представянето на тарифа, която съответства на чл. 63, ал. 1, т. 1 и 2 и на чл. 65, ал. 1 КЗ. Това изискване не е нито неизпълнимо, нито обременяващо застрахователя. То е нормативно установено, следователно предварително известно на жалбоподателя и той е следвало да съобрази дейността си, и до издаването на акта, с него. Мярката не създава непропорционално задължение. Същото е относимо и за втората мярка - представянето на актюерска обосновка към тарифата, която да включва определената информация. Изискуемата информация е в съответствие с изискванията на закона - не ги надхвърля и не създава задължения, които да са извън установените в закона, както бе посочено по-горе. Що се отнася до третата мярка - предоставянето на информация на всяко тримесечие в рамките на дванадесет месеца, същата е съобразена с възможността да се проследи изпълнението на нормативните изисквания и да се осъществи от органа надзор на дейността. Срокът се предопределя от срока за финансова отчетност на застрахователя.

Следователно и трите мерки са изпълними, без да създават непропорционални административни и финансови тежести за жалбоподателя. В същото време, така наложените мерки ще създадат предпоставки за постигане на целите на кодекса. Що се отнася до срока за изпълнение на приложената мярка - приемане и представяне на тарифа, същият е достатъчен и съобразен с необходимата за изпълнение на мярката дейност.

Видно от изложеното доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на Решение № 722-03 са неоснователни. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона и е пропорционално. Това прави акта законосъобразен и съдът следва да отхвърли жалбата на Лев Инс.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Общото събрание на Върховния административен съд съд следва да осъди Лев Инс да заплати на Комисията за финансов надзор, юридическото лице в чиято структура е органът-ответник, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 300, 00 лв. на основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд