Решение № 647 от 5.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2641/2024 г.

Решение № 647 от 5.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2641/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на М. П. за отмяна на влязло в сила решение № 3231/12.07.2023 г., постановено по гр. д. № 599/2023 г. от състав на РС – Пловдив. Ответникът по молбата не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща процесуален представител. С влязло в сила решение № 3231/12.07.2023 г., постановено по гр. д. № 599/2023 г. от състав на РС – Пловдив, е изменен размера на издръжката, постановена с Решение № 3151/21.08.2018 г. по гражданско дело № 11389/2018 г. по описа на Районен съд – [населено място], която М. П. се е задължил да заплаща на детето К. П. чрез неговата майка и законен представител М. Х. П., като е увеличена издръжката от 200,00 /двеста/ лева месечно на 400,00 /четиристотин/ лева месечно, считано от 16.01.2023 г. до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното изплащане. Осъден е М. П. да заплати по сметка на ПдРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху увеличението в размер 108,00 /сто и осем/ лева, както и да заплати по сметка на ПдРС в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 350,00/триста и петдесет/ лева за особен представител по делото. Осъден е да заплати на ищцата по делото сумата от 400,00 /четиристотин / лева – разноски по делото съразмерно с уважената част от иска. В исковата молба, ищцата е посочила адреси за призоваване на ответника както следва: постоянен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. "В", ет. 4, ап. 31, настоящ адрес за призоваване [населено място], [улица] и тел. 0888 80 54 76. Препис от исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е изпратен на ответника М. П. само на адрес [населено място], [улица], като след получаване на данни, че същия е напуснал адрес преди повече от една година и на този адрес е бил наемател, е осъществена процедурата по чл. 47 ГПК и е определен особен представител. Липсват данни по делото М. П. да е призоваван на посочения от ищцата телефонен номер. С молбата за отмяна е представено удостоверение, издадено от МВР, Областна дирекция [населено място], група "Миграция", от което се установява, че М. П., гражданин на Република Италия, постоянно пребиваващ в Република България гражданин на Европейски съюз е заявил адреси за пребиваване в МВР, като на посочените от ищцата адреси е пребивавал както следва: на адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. "В", ет. 4, ап. 31 до 07.12.2016 г., а от тази дата до 09.08.2018 г. на адрес [населено място], [улица]. От 04.08.2020 г. до настоящия момент е посочен адрес на пребиваване [населено място], [улица], ет. 4, ап. 15, който адрес е посочен от молителя и в молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Исковата молба е подадена в РС – Пловдив на 16.01.2023 г., като към тази дата, видно от посоченото по-горе, молителят е пребивавал на адреса в [населено място], [улица], ет. 4, ап. 15. Молителят по делото е чуждестранен гражданин, постоянно пребиваващ в страната, като това обстоятелство е видно от исковата молба и от обстоятелствата, изложени от ищцата по делото. Съдът е призовал ответника по единия от посочените от ищцата адреси, като не е изпълнил задълженията си по чл. 47, ал. 3 ГПК да провери служебно неговата адресна регистрация, като при извършването на тази проверка би се установил настоящия адрес на пребиваване на ответника /молител в настоящото производство/, което е видно от представената пред ВКС справка за адресите, на които е пребивавал М. П.. Като не е изпълнил това свое задължение, в нарушение на чл. 47, ал. 3 ГПК, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила за призоваване на ответника в производството, като по този начин същия е бил лишен от възможността да участва в делото – основание за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Искането за обезсилване на издадените изпълнителни листове против молителя е недопустимо да се разглеждат в настоящото производство и същото следва да се остави без уважение. Процесуалния ред за това е различен от настоящия, имащ за цел отмяна на влязлото в сила решение. Водим от горното, състав на ВКС