Решение № 11179 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12313/2014 г.

Решение № 11179 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12313/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район "Подуяне", Столична община (СО), чрез юрисконсулт Ружа Асенова, срещу Решение № 5215 от 28.07.2014 г., постановено по адм. д. № 3823/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), второ отделение, 31 състав. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Десислава Георгиева Димитрова, е отменена Заповед № РД 48-13 от 19.03.2014 г., издадена от кмета на район "Подуяне", СО, с която на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО (НРУУРОЖТСО, Наредба/та) е наредено прекратяването на договор за наем по чл. 22 от същата Наредба с рег. № 77-02-5/17.02.2010 г. на район "Подуяне", сключен въз основа на настанителна заповед със същия номер и от същата дата с настоящия ответник по касация и членовете на семейството й, за общинско жилище, находящо се в гр. София, ж. к. "Суха река", ул. "Константин Фотинов" № 21, ет. 2. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора то е необосновано, тъй като първоинстанционният съд не е кредитирал в пълнота всички събрани по делото доказателства, поради което е направил неправилни изводи. Заплащането на дължимите суми за наем след издаването на спорната заповед не обосновава извод за издаването й в нарушение на закона. Неправилна е и преценката на състава на АССГ за допуснато от административния орган нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Възразява се и срещу възприетото от съда, че административният орган следвало да поиска и получи становище на Агенция за социално подпомагане и Държавна агенция за защита на детето, тъй като в ЗОС и НРУУРОЖТСО не се съдържа такова изискване. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. В съдебното заседание касаторът се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество иска да бъде уважена. Ответникът Десислава Георгиева Димитрова не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя извода на съда за постановяване на спорната заповед при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на настоящия ответник по касация срещу Заповед № РД 48-13 от 19.03.2014 г., издадена от кмета на район "Подуяне", СО, с която на основание чл. 46, ал. 2 ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НРУУРОЖТСО, е наредено прекратяването на договор за наем по чл. 22 от същата Наредба с рег. № 77-02-5/17.02.2010 г. на район "Подуяне", сключен въз основа на настанителна заповед със същия номер и от същата дата на кмета на район "Подуяне", СО с Димитрова и членовете на семейството й, за общинско жилище, находящо се в гр. София, ж. к. "Суха река", ул. "Константин Фотинов" № 21, ет. 2 поради неплащане на наемната цена и консумативните разноски за студена вода за жилището за повече от шест месеца. С обжалваното решение жалбата е уважена и спорната заповед е отменена. Установено е от първоинстанционния съд, че по силата на посочената настанителна заповед Димитрова е настанена в общинското жилище заедно с четирите си деца (по-късно станали пет с роденото на 3.11.2013 г. такова). Въз основа на тази заповед, на 17.02.2010 г. е сключен договор за наем между район "Подуяне", СО и Димитрова, в който е уговорено плащането на наемната цена, сроковете за това и основанията за прекратяване. С нарочно писмо от 20.02.2014 г., получено от последната на 6.03.2014 г., Димитрова е уведомена, че поради неплащане на наемната цена и консумативните разноски за повече от шест месеца, се предприемат действия по прекратяване на наемното правоотношение - неплатеният наем е за 11 месеца и възлиза на 782,43 лв., без законната лихва, а задължението за студена вода е в размер на 191,88 лв. В деня на получаване на писмото, Димитрова е заплатила дължимия наем за пет (м. 05.2013 г. - м. 09.2013 г.) от единадесетте месеца. Към 18.03.2014 г. неплатен е наем за периода м. октомври 2013 г. - м. април 2014 г. съгласно справка за задълженията по аналитична партида, а съгласно такава от "Софийска вода" АД, задължението за вода към 3.01.2014 г. е 191,88 лв., без конкретизиране на периода, за който се отнася задължението. На 31.03.2014 г., след издаването на спорната заповед на 19.03.2014 г. и съобщаването й на адресата на 20.03.2014 г., Димитрова е заплатила остатъка от дължимия наем и такса битови отпадъци за периода м. октомври 2013 г. - м. март 2014 г., а на 4.04.2014 г. и дължимата към този момент сума към "Софийска вода" АД. От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. За да приеме това, съдът е отчел, че в мотивите на акта не се съдържа конкретика относно периода, за който е дължима посочената сума в размер на 191,88 лв. за консумирана вода и относно периода, за който не е плащан наем, в това число този за м. април 2014 г. В писмото, с което Димитрова е уведомена за започване на административното производство за прекратяване на наемното й правоотношение тези периоди също не са уточнени. Предвид това, съставът на АССГ е приел, че е препятствано правото на защита на лицето срещу фактите, посочени в административния акт. В този смисъл е определил като ирелевантно това, дали периодите са установими от доказателствата по делото. Според съда, доколкото след получаване на писмото за започване на производство по прекратяване на наемното й правоотношение, Димитрова е платила пет от вноските, административният орган е следвало да й предостави възможност на основание чл. 35 и чл. 36 АПК да даде обяснения или да направи възражения относно неплащането на вноската за м. април 2014 г., за която отделно от това не са изложени мотиви досежно дължимостта й. Като е съобразил, че дванадесет дни след издаване на спорната заповед от Димитрова са предприети действия за изпълнение на задълженията й, съдът е приел, че ако на лицето е била предоставена възможност да даде обяснения и да ангажира доказателства относно наема за м. април 2014 г., правният резултат е възможно да е бил различен. Наред с това, в хода на административното производство не е взето становището на Агенция социално подпомагане и Държавна агенция за защита на детето предвид това, че в жилището са настанени и петте деца на Димитрова, едно от които към момента на издаването на заповедта е четиримесечно бебе. По тези причини спорната заповед е отменена. Решението е правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. Доколкото последните са подробно обсъдени поотделно и в съвкупност, неоснователни са касационните оплаквания в тази насока. Впрочем, конкретика досежно твърдяното от касатора некредитиране на доказателствата в тяхната пълнота и съвкупност в жалбата не се съдържа. Съдът е обсъдил цитираните в мотивите на оспорения акт документи и като е преценил съдържанието им в съвкупност с останалите приобщени по делото доказателства и самата заповед, е направил правните си изводи за допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както и на чл. 35 и 36 АПК. В резултат, при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на спорната заповед, по съображения, които се споделят от настоящия съд. Акцентира се от касатора върху това, че към датата на издаването на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е било налице релевантното задължение за наем и консумирана вода. Първоинстанционният съд е установил изплащането на задълженията от Димитрова за периода до м. март 2014 г., ведно с лихвите за забава, както и задълженията за вода - дванадесет дни след издаването на заповедта (досежно наема) и на 4.04.2014 г. относно задълженията към "Софийска вода" АД. Тези факти за безспорни. Те не се оспорват в касационната жалба. Наред с това, още в придружителното жалбата до АССГ писмо от ответника е посочено, че видно и безспорно е плащането с фактура № 1900001349 от 6.03.2014 г. на наемната цена за периода м. 05-м. 09.2013 г., а с фактура № 1900001841 от 31.03.2014 г. за периода м. 10-м. 03.2014 г. Вярно е, че тези факти не са били налице към момента на издаване на обжалваната заповед, но в контекста на мотивите на първоинстанционния съд досежно допуснатите нарушения на чл. 35 и 36 АПК и неуваженото от ответника искане на Димитрова за отсрочване на задълженията й с десет дни (л. 46 и 49 от адм. д. № 3767/2014 г., приложено към адм. д. № 3823/2014 г.), следва да се вземат предвид при разрешаването на спора, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК. Защитимите интереси със заповедта, предмет на съдебен контрол, са икономически, а предприетата от настоящия касатор мярка за прекратяване на наемното правоотношение е предвидена в ЗОС и преследва предвидена от закона цел. Предвид конкретиката на случая обаче, тази намеса се преценява от настоящия съдебен състав като непропорционална. Както се написа, няма спор относно заплатените от Димитрова задължения до м. март 2014 г. за наем и тези за консумирана вода. Установено е също така, че адресата на заповедта е настанена в общинското жилище с непълнолетните си деца. Преследваната от общината цел - да охрани икономическия си интерес и да събере дължимите суми за наем и консумирана вода във връзка с ползването на жилището, би могла да се постигне и по друг, не толкова драстичен за Димитрова и децата й ред, а не като я лиши от жилището, в което пребивава с децата си. В тази насока правилно е преценено от състава на АССГ, че преди да предприеме действия в насока отстраняване на домакинството от жилището, органът е следвало да провери, дали тези действия няма да поставят петте към онзи момент непълнолетни деца в риск. Предприетите от настоящия касатор действия по издаването на спорната заповед е следвало да бъдат предхождани от действия в насока разрешаване въпроса относно местоживеенето на непълнолетните деца след евентуалното нейно изпълнение, каквито в настоящия случай не са осъществени. С оглед най - добрия интерес на децата, административният орган е бил длъжен да извърши преценка на последиците, които ще настъпят за тях при промяна на обстоятелствата вследствие на издадената от него заповед (пар. 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето, ЗЗД). Тези от децата, навършили десетгодишна възраст е следвало да бъдат изслушани в хода на административното производство при спазване предпоставките по чл. 15, ал. 1 ЗЗД, доколкото без съмнение техните интереси се явяват засегнати. Затова с издаването на спорната заповед в нарушение на посоченото, не е постигнат баланса между конкуриращите се интереси, с което е нарушен принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК. По изложените съображения решението, предмет на контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,