Решение № 13288 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13078/2009 г.

Решение № 13288 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13078/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Принс Ота, гражданин на Нигерия, против Решение № 358/5.08.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение не е мотивирал отказа си относно приложението на чл. 8 и 9 от ЗУБ, както и че е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не се е произнесъл по реда на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Ответната страна - председателят на ДАБ не изразява становище. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Разгледана по същество е неоснователна. Административното производство е започнало по молба за закрила от Принс Ота с вх. № 117/5.02.2007 г. при РПЦБ - София. След депозиране на молбата пред компетентния орган - председателя на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя чрез писмени указания на разбирам за него език (английски) за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Чужденецът не е представил документи за самоличност, поради което и на основание чл. 30, т. 3 от ЗУБ, личните му данни са декларирани с нарочна декларация, видно от която и регистрационният лист по преписката, същият е нигерийски гражданин от щата Делта, от народността на уафи, католик, неженен, има дъщеря - Омо Ота, за която не знае "какво е станало". На 6.02.2009 г. и на 25.02.2009 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история, като видно от направените изявленията, конкретна причина за напускането на Нигерия е съществуващия конфликт за спорни нефтени залежи между общностите на Инджо и Юруба и преследването му от страна на членове на общността Юруба, действаща с подкрепата на нигерийското правителство против общността Инджо, към която принадлежи кандидата, започнало през 2008 г. и продиктувано от качеството му на знаменосец в организацията на село Акягоду. В хода на производството са представени справки с вх. № 1106/08.04.2009 г. и № 1836/17.06.2008 г., установяващи, че в Нигерия противопоставянето на отделни групи от населението на религиозна и етническа основа се урегулира от намесата на правителствените сили. Констатират се периодични отделни сблъсъци в делтата на р. Нигер (щат Делта), където действията на бунтовниците има партизански характер. В този район се изпълнява правителствена програма, насочена към неговото развитие. След изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил становище от 23.03.2009 г. до Председателя на ДАБ, в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата. От своя страна, административния орган е постановил своя отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), като се е мотивирал, че от изложената бежанска история, по отношение на жалбоподателят не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в страната му Нигерия. Прието е, че решението на чужденеца да напусне Нигерия е продиктувано от желанието му да избегне наказание, вследствие участието му в размирици в страната. Установено е също така, че конституцията на страната има светски характер и гарантира независимостта на правосъдната система и всеки обвинен в престъпление гражданин има право на защита и достъп до правосъдие. По отношение на преследването му от страна на общността юруба е посочено, че същата е субект контролиран от официалните власти. Издирването на кандидата от страна на властите на територията на цялата страна е прието за оперативно-следствена мярка по повод на извършено престъпление. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от обстоятелствата част на подадената жалба, както и от изявленията направени в хода на производството - кандидата е взел активно участие при въоръжен сблъсък, повод за което и действията му по време на същия са основание за издирването му от страна на официалните власти (полицията) на територията на цялата страна. При така установените факти, се обосновава извод, че спрямо молителя не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Преследване от страна на власите спрямо кандидата с оглед участието му във въоръжени сблъсъци, описани от кандидата по начина "ние просто се бием и избиваме", както и факта, че същото е свързано с активни действия по издирването му на територията на цялата страна и не на последно място припознаването му като "знаменосец" - носител и пазител на символа на дадена организацията (особено за военнизираните структури), водят до заключението, поддържано и от председателя на ДАБ, че се касае за наказателно преследване спрямо лице уличено в извършено престъпление. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В случая твърденията на молителя сами по себе си обосновават извод, че е бил принуден да напусне държавата си по произход, тъй като е изложен на реална опасност за здравето и живота си от страна на представители на общността Юруба, но същите както правилно са определени в оспорваното решение са неоснователни. От представената специализирана справка се установява, че молителят с оглед на конституционно гарантираните му права, е имал достъп и е могъл да се полза от закрилата на държавата си по произход, в лицето на нейните правозащитни и правораздавателни институции. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на Принс Ота, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,