Решение № 5163 от 31.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт М. Михайлова, срещу решение 5744 от 22.10.2020 г. по адм. дело 240/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на Българска телекомуникационна компания /БТК/ ЕАД е отменен Ревизионен акт Р-29002918006624-091-001/14.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", в частта, в която е потвърден с Решение 1838/31.10.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП за установени задължения за внасяне общо в размер на 1 654 927, 52 лв., в т. ч: 1) вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/ - за осигурители по реда на Кодекса за социално осигуряване за периодите м. 01. 2013 г., м. 02. 2013 г. и от м. 08. 2013 г. до м. 12. 2014 г. общо в размер на 557 145, 47 лв. и лихви за забава в размер на 286 811, 91 лв.; 2) вноски за универсален пенсионен фонд /УПФ/ за осигурители за периодите м. 01. 2013 г., м. 02. 2013 г. и от м. 08. 2013 г. до м. 12. 2014 г. общо в размер на 196 435, 24 лв. и лихви за забава в размер на 101 378, 50 лв.; 3) вноски за здравно осигуряване /ЗО/ - за осигурители по реда на Закона за здравното осигуряване за периодите м. 01. 2013 г., м. 02. 2013 г. и от м. 08. 2013 г. до м. 12. 2014 г. общо в размер на 338 687, 95 лв. и лихви за забава в размер на 174 468, 45 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдебния акт е постановен в нарушение на чл. 179, ал. 1, чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, чл. 129, ал. 5 ДОПК, чл. 209, ал. 1, т. 2 ЗКПО, чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че по делото са налице данни от КЗП, КРС и ДНСК, в които са посочени издадените на БТК ЕАД наказателни постановления /НП/, размера на наложената санкция, датата на влизане в сила на НП, за част от постановленията изх. номер и дата на изпратените покани за доброволно изпълнение. В тази връзка сочи, че данните са предоставени от длъжностни лица в кръга на службата им по установената форма и ред и се ползват с формална и материална доказателствена сила. Счита, че от ревизираното лице не са представени доказателства досежно описаните в РА и РД оборващи констатациите на ревизиращите за влизането в сила на НП доказателства, че същите са оспорени пред съд или са отменени със съдебно решение. Намира за необосновано приетото от съда, че задълженията в РА са неправилно начислени и завишени, поради наличието на дублиране на едни и същи задължения по НП. Намира за неправилно позоваването на съда на издаден на дружеството РА за периодите 01.01.2010 г. 31.12.2013 г. В тази връзка твърди, че се касае за провеждане на ревизионно производство с различен обхват от процесния, а именно установяване на задължения за данъци, доколкото настоящото производство е за установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски. Според касаторът, първостепенният съд не е съобразил обстоятелството, че липсата на срок за доброволно плащане на задълженията по влезли в сила НП, произтича от характера на имуществената санкция като вид административна принуда за нарушителя. Задължението за заплащане на санкцията не възниква по силата на закон, а в резултат на административни-наказателно производство с цел санкциониране на неправомерното действие. Счита, че задължението за плащане възниква от момента на влизане в сила на НП. Възразява срещу изводите на съда за наличието на недължимо платени от БТК ЕАД и подлежащи на възстановяване суми към периодите, за които е констатирано наличието на публични задължения. Намира, че тези изводи са в противоречие с понятието за прихващане, като способ за погасяване на задължения, регламентиран в националното законодателство. Относно претендираните от ревизираното лице за възстановяване по отменени РА и обявен за нищожен РА, твърди, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК. В тази връзка сочи, че сумата по обявения за нищожен РА е станала изискуема на 31.12.2014 г. и не би могъл да настъпи компенсаторният ефект на прихващането за периодите, обект на ревизията, като това е относимо и спрямо ваучерите за м. 12.2014 г., които са предоставени на 19.01.2015 г. /в РА неправилно е посочена датата 15.01.2015 г./. Според касатора това е така, защото срокът по чл. 129, ал. 5 ДОПК е 30 дневен от предявяването пред НАП на влезлият в сила съдебен акт, когато със същият е признато на задълженото лице получаване на недължимо платени суми. Намира, че административният съд не е взел предвид и законовото изискване за идентичност на субектите по двете правоотношения, за да бъде извършено прихващане, доколкото вземането на БТК ЕАД за неправилно начислени лихви по НП не е към НАП, а към трети лица КЗП, КРС, ДНСК. Според касатора условията за прихващане могат да настъпят едва след изпращане на публичното вземане за събиране от публичен изпълнител, като към периодите на предоставяне на ваучерите за храна тези условия не са били изпълнени. Иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата на БТК ЕАД срещу РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В проведено съдебно заседание пред касационната инстанция на 11.05.2021 г., касаторът се представлява от гл. юрисконсулт Михайлова, която поддържа жалбата. Представя две папки с допълнителни доказателства по опис. В проведено съдебно заседание на 12.10.2021 г., касаторът чрез процесуалният си представител гл. юрисконсулт Михайлова, моли да се приемат представените доказателства в предходното съдено заседание, както и допълнително представените с молба от 29.07.2021 г. на електронен носител. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Ответникът Българска телекомуникационна компания ЕАД, чрез адв. Йорданова и адв. Емануилов в представения писмен отговор от 08.12.2020 г. и в писмено становище от 08.10.2021 г., оспорва касационната жалба и изразява подробно становище за правилност на решението. В проведено открито съдено заседание пред касационната инстанция на 11.05.2021 г. процесуалните представители на БТК ЕАД оспорват жалбата и поддържат писменото становище от 08.10.2021 г., в което са изложени аргументи за недопустимост на представените от касатора доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност и обоснованост пред първостепенният съд е бил Ревизионен акт Р-29002918006624-091-001/14.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", в частта, в която е потвърден с Решение 1838/31.10.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, с който на БТК ЕАД са установени задължения за внасяне общо в размер на 1 654 927, 52 лв., в т. ч: 1) вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/ - за осигурители по реда на Кодекса за социално осигуряване за периодите м. 01. 2013 г., м. 02. 2013 г. и от м. 08. 2013 г. до м. 12. 2014 г. общо в размер на 557 145, 47 лв. и лихви за забава в размер на 286 811, 91 лв.; 2) вноски за универсален пенсионен фонд /УПФ/ за осигурители за периодите м. 01. 2013 г., м. 02. 2013 г. и от м. 08. 2013 г. до м. 12. 2014 г. общо в размер на 196 435, 24 лв. и лихви за забава в размер на 101 378, 50 лв.; 3) вноски за здравно осигуряване /ЗО/ - за осигурители по реда на Закона за здравното осигуряване за периодите м. 01. 2013 г., м. 02. 2013 г. и от м. 08. 2013 г. до м. 12. 2014 г. общо в размер на 338 687, 95 лв. и лихви за забава в размер на 174 468, 45 лв. Първостепенният съд е приел за установено от фактическа страна следното: През ревизираните периоди дейността на БТК ЕАД включва изграждане, експлоатация и поддръжка на национална фиксирана и мобилна телекомуникационна мрежа за пренос на данни за Република България. Средносписъчният брой на заетите лица в БТК ЕАД през 2013 г. варира между 3416 и 3524 души, а през 2014 г. диапазонът е 5677- 5859 души. Установено е, че служителите на ревизираното лице получават като социални придобивки ваучери за храна, които се предоставят по решение на мениджмънта на дружеството. Стойността на ваучерите за храна е 60 лева месечно за всеки един служител. Разходите за ваучери за храна се извършват при условията на чл. 293 от КТ, въз основа на решения на общото събрание на пълномощниците на работниците и служителите и по решение на ръководството на БТК ЕАД. Установено е също, че ваучерите за храна се предоставят на всички работници и служители на БТК ЕАД и че те са достъпни за всички служители при еднакви условия. Разходите за ваучери са отчетени като разходи за социални придобивки на служителите в счетоводството на ревизираното лице. В РД е направена констатацията, че са изпълнени условията извършените разходи за ваучери за храна да бъдат третирани като социални разходи в натура. От писмо вх. 04-16-2923/28.02.2018 г. от ДНСК е установено, че на БТК ЕАД са издадени 14 НП, всички със санкция от 5 000, 00 лв., които не са обжалвани и са връчени още през 2009 г. Установено е, че през 2009 г. са изпращани покани за доброволно изпълнение, но погасяване на задължението не е постъпило, през 2013 г. ДНСК се обръща с писма до НАП за предприемане на действия по принудително изпълнение. В резултат на тези действия задълженията са погасени. С писмо вх. 37-00-3515/15.03.2018 г. е получена справка от КЗП, в която са посочени данните за издадени 19 НП, влезли в сила през 2011 г. и 2012 г. В хода на извършена проверка на БТК ЕАД са поискани данни за издадените от КЗП НП за период 01.01.2013 г. - 31.12.2016 г. Получена е справка, в която са посочени данните за издадени от тях 74 НП, влезли в сила в периода 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. След като са изпращани многократно покани за доброволно изпълнение, но погасяване на задължението не е постъпило, КЗП се обръща с писма до НАП за предприемане на действия по принудително изпълнение. В резултат на тези действия задълженията са погасени. С писмо вх. 37-00-5694 от 04.05.2018 г. е получена справка от КРС, в която са посочени данните за издадени 66 НП, влезли в сила през периода 2011 г. - 2017 г. В писмото е посочено, че поканите за доброволно изпълнение са инкорпорирани в самите НП, като текстът гласи: "Срок на доброволно изпълнение един месец от влизане на наказателното постановление в сила. Настоящото следва да се счита за покана по смисъла на чл. 182, ал. 1 ДОПК, след което преписката се изпраща на данъчните власти и сумите се събират принудително по реда на ДОПК. Тъй като погасяване на задължението не е постъпило, КРС се обръща към НАП. В резултат на това, задълженията са погасени. Приходните органи са приели, че определените от ДНСК, КЗП и КРС имуществени санкции представляват изпълнителни основания по смисъла на чл. 209, ал. 2 ДОПК, при наличието на които може да бъде предприето принудително изпълнение. Констатирано е, че общият размер на подлежащите на принудително изпълнение задължения, с които е нарушена разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 2 ЗКПО, за ревизирания период е над 360 000, 00 лв. Според ревизиращите, дружеството многократно е уведомявано от страна на взискателите за наличието на публични задължения чрез покани за доброволно изпълнение, преди да бъде потърсено съдействието на публични изпълнители на НАП за събирането им, т. е. въпреки знанието за наличие на задължения същите не са погасявани своевременно. В РД и РА е обобщено, че БТК е имала подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, произтичащи от НП към всяка дата, на предоставяне на ваучери за храна, за месечните периоди януари 2013 г., февруари 2013 г. и тези от август 2013 г. до декември 2014 г. При ревизията е констатирано, че на ревизираното лице са издавани удостоверения по чл. 87, ал. 6 ДОПК за липса на задължения, но в тях е отразявана информация относно състоянието на данъчно-осигурителната система към конкретна дата. В резултат на констатираното неизпълнението на изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 2 ЗКПО, ревизиращият екип е счел, че дружеството не е имало право на облекчен режим, предвиден с чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнагражденията и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, а именно да не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху средствата, предоставяни под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително за лицата, работещи по договор за управление и контрол. При тази фактическа установеност съдът е приел за безспорно между страните, че твърдяните публични задължения произтичат от НП и не представляват декларирани от БТК ЕАД данъчни задължения или задължения по РА. За безспорно е прието, че дружеството е заплащало в срок всички свои данъчни и осигурителни задължения, произтичащи от декларации, подадени от БТК, или от РА, което се установява също от представените 21 броя удостоверения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, потвърждаващи, че БТК не е имала подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към съответните дати в месеците, включени в ревизирания период. Като безспорно е прието и, че посочени в таблиците на стр. 11 - стр. 31 от РД, не са били отразени в данъчната сметка на БТК през ревизирания период, а много по-късно, което се доказва констатациите на РД (ст. 31 - стр. 32 от РД), в които се посочва, че тъй като НП са били изпратени за събиране от публичния изпълнител по-късно, те не са били известни на НАП в периодите, в които са издадени удостоверенията за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК. В хода на съдебното производство е допуснато провеждането на съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/, заключението по която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда, като обективно и безпристрастно изготвено. Въз основа на констатациите на вещото лице съдът е приел за установено, че БТК ЕАД е заплатила всички твърдяни публични задължения, произтичащи от действително издадени НП, включени в таблиците на стр. 11 31 от РД. Плащанията са извършени въз основа на документи, издадени от публичния изпълнител, представляващи покани за доброволно изпълнение или разпореждания за присъединяване, описани в колона 6 от ССчЕ. Плащанията са осъществени в рамките на няколко дни след получаване на документ, издаден от публичния изпълнител. БТК е била уведомена за наличието на задължения чрез връчване на съответния документ от публичния изпълнител (съобщение за доброволно изпълнение или разпореждане за присъединяване), като във всички случаи това е било в значителен период, след датата на предоставяне на ваучерите за храна, като в редица случаи уведомяването е в следващи години. Въз основа на заключението съдът е обосновал извод, че към момента на предоставяне на ваучерите, БТК не е била уведомена за наличието на задължения по НП. От констатациите на вещото лице съдът е обобщил извод, че БТК е извършвала плащанията в кратък период от време след узнаване за задължението, като липсват данни и доказателства дружеството да е било уведомено за въпросните задължения преди или към съответните дати на предоставяне на ваучерите. Съдът е посочил, че такива доказателства не са ангажирани от ответника по делото, нито в административното производство, нито в хода на съдебното производство. Относно твърденията в РД и РА, че БТК ЕАД е уведомена преди изпращане на покана за доброволно изпълнение от публичния изпълнител, за задълженията по НП, чрез покани от КРС, КЗП и ДНСК, съдът е приел, че по делото не са представени доказателства в тази връзка. Посочено е, че не са приложени и спорните НП (с изключение на едно НП, издадено от ДНСК), нито доказателства за надлежното им връчване на БТК ЕАД. Не са представени и покани по чл. 182 ДОПК за плащане на задълженията, нито други покани, като не са ангажирани и доказателства за надлежното връчване на подобни покани по реда и на адреса, предвиден в ДОПК или по реда на ЗАНН. Въз основа на доказателствата е възприет извода, че БТК ЕАД е била уведомена за първи път за наличието на задължения по НП от актовете на публичния изпълнител, описани в колона 6 от заключението на вещото лице, които са били връчени на датите, отразени в колона 7 от същото заключение, а също и че това уведомяване е било извършено след датите на предоставяне на ваучерите. Незабавно след това уведомяване БТК ЕАД е заплатила съответните суми. По отношение на размера на установените с РА публични задължения административния съд е приел за установено от разпита на вещото лице в с.з. на 18.06.2020 г. и от таблиците на стр. 11 - стр. 31 от РД, че едни и същи НП (НП К-0028218 от 03.04.2014 г. и В-0026729 от 14.04.2014 г.) са посочвани по два пъти в редица месечни таблици на задълженията, като сумите по тях са били дублирани. Така първото НП е дублирано посочено във всички месечни таблици за периода април 2014 г. - декември 2014 г., а второто - в таблиците за задълженията за периодите август 2014 г. - декември 2014 г. Прието е, че поради дублираното посочване на едни и същи задължения по два пъти, сумите на твърдяните задължения в таблиците на стр. 11 - стр. 31 от РД са очевидно неправилно изчислени и завишени. Въз основа на приетото писмо изх. Ц-00-1919 от 03.07.2020 г. от КЗП, и от таблиците на стр. 11 - стр. 31 от РД съдът е установил още, че в таблиците са посочени задължения по НП с К-032162 от 17.12.2013 г., издадено от КЗП, каквото никога не е било издавано от въпросния орган и не съществува. Задължението по това НП е посочено във всички месечни таблици за месеците август 2014 г. - декември 2014 г., което е отразено и в заключението по ССчЕ. В заключение е прието, че твърдяните от приходните органи публични задължения, отразени в РД и РА не съответстват по размер на събраните по делото доказателства. Първостепенният съд въз основа на доказателствата е обосновал извод, че през всички месеци от ревизирания период БТК ЕАД е имала много големи по размер насрещни вземания, превишаващи твърдяните публични задължения, които са обобщени по размер в колона 8 от таблицата на стр. 39 от заключението на вещото лице. Част от тези вземания са били от същите публични взискатели (колона 5 от таблицата на стр. 39 от заключението) и/или са били събрани или платени без да е било налице годно изпълнително основание (сумите в колона 5 и колона 6 от таблицата на стр. 39 от заключението на вещото лице). Обоснован е извод, че органите по приходите или съответните публични взискатели са могли да извършат прихващане на установените с оспорения РА публични задължения с изискуеми и насрещни вземания на БТК ЕАД, като така погасят изцяло установените в настоящия РА публични задължения на ревизираното лице. След анализ на приложимите за случая материалноправни разпоредби административният съд е обосновал извод, че приходните органи не са доказали по безспорен начин, че ревизираното дружество е имало подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датите на предоставяне на ваучерите за храна. В тази връзка в съдения акт е акцентирано, че не е доказан размерът на твърдяните от приходните органи задължения, към всяка дата на предоставяне на ваучерите са допуснати значителни неточности, като е дублирано въвеждане на едни и същи задължения по едни и същи НП и включване на суми по НП, което изобщо не е издавано и не съществува. Според съда недоказани са и твърденията на органите по приходите, че БТК ЕАД е била уведомена за въпросните задължения от органите, издали НП, чрез покани за доброволно изпълнение, връчени преди датите на предоставяне на ваучерите, и изтичането на съответния законоустановен срок за плащане на задълженията не са подкрепени с доказателства. В допълнение е отбелязано, че липсват покани за доброволно изпълнение, както и доказателства за надлежното им връчване на БТК, като не са налице и фактически твърдения, на коя дата, на кое място и евентуално на кое лице подобни покани са били връчени. Направен е извод, че са недоказани и обстоятелствата, че ревизираното дружество е знаело за възникването и изискуемостта на твърдяните публични задължения на дати, предшестващи датите на предоставяне на ваучерите, чрез записите по данъчната сметка или по друг, предвиден от закона начин. Задълженията не са били отразявани в данъчно-осигурителната сметка на БТК ЕАД при издаването на НП или при тяхното влизане в сила, а едва при образуване на изпълнително производство по събирането им от публичния изпълнител. Съдът е посочил, че органите по приходите са издали 21 броя удостоверения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, касаещи ревизирания период, с което са потвърдили, че БТК ЕАД не е имала подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на предоставянето на ваучерите за храна. В продължение въз основа на приложимите законови разпоредби и относимата практика на ВАС съдът е направил извод, че за да стане изискуемо едно публично задължение е необходимо да е изтекъл срока за доброволното му плащане. Като неправилни и противоречащи на разпоредбата на чл. 220 ДОПК са възприети твърденията на приходните органи, че за да е налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение е достатъчно само да е налице изпълнително основание, без да необходимо да е изтекъл срокът за плащането му. Неправилно според съда е прието при ревизията приложението по аналогия на ЗЗД въз основа на § 2 от ДР на ДОПК, тъй като текстът на разпоредбата по никакъв начин не препраща към материалноправните правила на ЗЗД, нито предвижда че относно сроковете за изпълнение на публични задължения се прилагат правилата на ЗЗД. Първостепенният съд е приел за противоречащи на закона доводите на решаващия орган, че липсата на срок за плащане на имуществените санкции по НП произтича от характера на санкцията, като вид административна принуда. В тази връзка съдът е посочил, че именно заради наказателно-адмнистративния характер на санкциите, за тях с особена строгост се прилагат правилата за законоустановеност на задълженията по чл. 46 ЗНА и принципите за предвидимост и пропорционалност. Въз основа на доказателствата съдът е обосновал извод, че БТК ЕАД е платила сумите по НП незабавно след като е узнала за тях чрез съобщение, разпореждане или друг акт на публичния изпълнител. Прието е, че моментът на узнаването е установен, и този момент е след съответните месечни дати на предоставяне на ваучерите. Съдът е установил също, че спазването на условията по чл. 209, ал. 1 ЗКПО от страна на БТК ЕАД, е било предмет на ревизия, завършила с Ревизионен акт Р-29002914002270-091-001/22.12.2015 г., при която е установено, че всички условия по чл. 209, ал. 1 ЗКПО са били налице към всяка дата, на която са предоставяни ваучери за храна на персонала през 2013 г. Според съда установеното преюдициално обстоятелство е следвало да бъде взето предвид за периодите от 2013 г., за които в оспорения РА са установени задължения. Несъобразяването с тези установявания според съда е в противоречие с принципа за предвидимост и правна сигурност в двете ревизионни производства на едни и същи факти да се придават различни правни последици за целите на една и съща правна норма. Като незаконосъобразни са възприети изводите на решаващия орган, че не са налице предпоставките за извършване на прихващане на установените с оспорения РА задължения с вземания на БТК ЕАД. Посочено е, че в констатациите на РА на ревизираното лице не са установени допълнителни задължения за периодите март 2013 г. - юли 2013 г., тъй като през тези периоди дружеството е имало надвнесен корпоративен подоходен данък от 423 395. 94 лв. по годишната си данъчна декларация по ЗКПО за 2012 г. Според констатациите на РД тази сума е била възстановена на БТК ЕАД на 15.08.2013 г. с АПВ 1303567/15.08.2013 г. Съдът е обосновал извод, че за всички месечни периоди, през които вземането за надвнесения данък е съществувало е могло да бъде извършено прихващане преди или към съответните дати на предоставяне на ваучерите за храна. Съдът е установил още, че към всяка дата на предоставяне на ваучери БТК ЕАД е имала вземания, произтичащи от недължимо събрани лихви по НП, издадени от същите взискатели (КЗП, КРС и ДНСК), в размерите, посочени в колона 5 от таблицата на стр. 39 от заключението. Прието е, че сумите са били събрани без да е било налице изпълнително основание (при начална липса на изпълнително основание), което се установява от представеното влязло в сила съдебно решение 6148 от 16.10.2015 г. по адм. дело 6242/2015 г. по описа на АССГ. Според съда, като събрани без никакво изпълнително основание, въпросните суми са подлежали на възстановяване незабавно, още от датата на събирането им, при което са представлявали изискуемо вземане на БТК ЕАД. Съдът е акцентирал, че през всички месечни периоди, с изключение на януари и февруари 2013 г., тези насрещни вземания на БТК ЕАД, са превишавали значително твърдяните публични задължения по НП посочени в таблиците на стр. 11 - стр. 31 от ДР, дори и в техния очевидно погрешен и завишен размер. Първостепенният съд е обосновал извод, че ревизираното лице е имало насрещно вземане от органите по приходите за възстановяване на суми в общ размер от 368 501. 15 лв., платени въз основа на констатации на РА, който е обявен за нищожен. Тези суми са били платени от БТК ЕАД при начална липса на основание за плащането им. Обстоятелствата по нищожността на констатациите на РА послужил като основание за плащането, са установени чрез влезли в сила съдебни решения (решение 7270 от 22.11.2013 г., постановено по адм. д. 10663 по описа за 2012 г. на АССГ, 11-ти състав и решение 15282 от 16.12.2014 г., постановено по адм. дело 3736/2014 на ВАС, Осмо отделение). Това вземане на БТК ЕАД според съда, също е било съществуващо и изискуемо още от момента на плащането на въпросната сума, която многократно надхвърля определените с РА публични задължения и то във всички месечни периоди. Прието е, че прихващането би проявило действието си от датата, на която най-рано същото е могло да бъде извършено (т. е. с обратна сила), и би погасило твърдяните публични задължения. Въз основа на заключението по ССчЕ, съдът е приел, че във всички случаи предпоставките за прихващане са били налице преди датите на предоставяне на ваучерите за храна - на тези дати вземанията на БТК са съществували и са били изискуеми, поради липсата на годно изпълнително основание още в момента на събирането или плащането им. Въз основа на заключението на вещото лице първостепенният съд е обосновал извод, че извън цитираните вземания, БТК ЕАД е имала и вземания, произтичащи от недължимо платени суми по два други РА, отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения. Сумите, които също значително превишават твърдяните задължения, впоследствие са били възстановени на БТК ЕАД с три АПВ П-29002916025772-004-001 от 12.03.2016 г., АПВ П-29002916097741-004-001 от 28.06.2016 г. и АПВ П-29002918048497-004-001 от 05.04.2018 г. Обоснован е извод, че поради отпадането с обратна сила на основанието за плащане на сумите, същите е следва да се считат за недължимо платени още от датата на тяхното внасяне през 2012 г. Посочено е, че фактите на отмяната на въпросните РА са били налице в момента на провеждане на настоящото ревизионно производство и е следвало да бъдат взети предвид в него. Дефиницията на социални разходи" се съдържа в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, според която социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени в чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители, и за лицата наети по договор за управление и контрол. Съгласно §1, т. 36 от ДР на ЗКПО, ваучерите за храна са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително тези по договор за управление и контрол, които се използват като разплащателно средство в заведения за хранене или обекти за търговия с храни, съгласно сключен договор за обслужване с оператор. Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, и основанията за възникването му са нормативно установени в чл. 6, ал. 11 от КСО. Правната уредба е детайлизирана в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. На основание чл. 2, ал. 3 от Наредбата, осигурителни вноски не се начисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО. Разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО дава възможност на данъчно задължените лица /ДЗЛ/ да не облагат с данък върху разходите, извършените от тях социални разходи по чл. 204, т. 2, б. б" от ЗКПО в размер до 60,00 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато едновременно са изпълнени условията от т. 1 до т. 3 на същата алинея. Текстът на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО поставя като изискване данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите. Обхватът на публичните задължения/вземания е регламентиран в чл. 162, ал. 2 от ДОПК и сред тях са вземанията по влезли в сила наказателни постановления. В чл. 209, ал. 2 от ДОПК е посочено, че принудително изпълнение се предприема въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Освобождаването от дължимост на осигурителни и здравноосигурителни вноски върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна е изключение от общото правило за дължимост на осигурителни вноски върху стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социални разходи пряко, постоянно или периодично на работниците и служителите. Недължимостта на осигуровките е обвързана със задължителното изпълнение на предвидените за това предпоставки. Основно изискване от категорията на абсолютните предпоставки е осигурителят, като данъчно задължено лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите /чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО/. Задължение на осигурителя е да спазва стриктно законовите разпоредби, свързани със задълженията за осигуровки, за да може да прилага разпоредбите за недължимост на осигурителни и здравноосигурителни вноски. Това е така, дори впоследствие публичното вземане да бъде погасено. Погасяване на задълженията към фиска е задължително условие за ползване на всяко облекчение /в този смисъл е становище на изпълнителния директор на НАП с изх. 20-00-80/21.04.2015 г./. В процесния случай, в хода на ревизията, органите по приходите са констатирали, че през ревизираните периоди БТК ЕАД е имало подлежащи на принудително изпълнение задължения, произтичащи от влезли в сила НП. Общият размер на задълженията, с които е нарушена разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, е над 360 000 лв. Изготвените в РД и РА таблици съдържат подробна информация относно дата на влизане в сила на всяко конкретно НП, изходящия му номер и дата на покана за доброволно изпълнение, точен размер на задължението и дата на погасяване му. Взискателите в лицето на ДНСК, КЗП и КРС, са издали наказателни постановления по реда на ЗАНН, в съответствие с правомощията, дадени им от законодателя. Наказателното постановление влиза в сила, ако не бъде обжалвано в 7-дневен срок пред районния съд или ако е обжалвано и е потвърдено от съда с влязло в сила решение. В съдебното заседание пред настоящата инстанция са представени от процесуалния представител на данъчната администрация, неоспорени от дружеството, официални документи, от които е видно наличието на задължения, произтичащи от наказателни постановления; справки; заверени копия от образувани изпълнителни дела за наложени имуществени санкции, заплатени от дружеството след предприемане на принудително изпълнение. Именно поради доказано наличие на задължения към фиска, произтичащи от влезли в сила наказателни постановления, което обстоятелство не се оспорва от ревизираното лице, с РА са определени задължения за осигурителни и здравноосигурителни вноски. Основанията за ползване на облекчение по чл. 209 от ЗКПО и отрицателните предпоставки по закон, които препятстват ползването на същото, са императивни законови разпоредби и са в съответствие с целта на закона. Дружеството поддържа тезата, че не е изтекъл срокът за доброволното плащане на имуществените санкции по наказателните постановления. За целта цитира разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от ДОПК, според която задължението подлежи на принудително събиране и изпълнително производство се образува след изтичане на срока за доброволното му плащане. Аргументирайки се с обстоятелството, че нито в ЗАНН, нито в ДОПК е определен такъв законоустановен срок, БТК ЕАД счита, че не би могло да се приеме, че задълженията по наказателните постановления не са платени в законния срок, респективно, че са подлежащи на принудително събиране. Нормата на чл. 182 от ДОПК предвижда, че ако задължението не бъде платено в срок, преди да бъдат предприети действия по принудителното му събиране, органът, установил вземането, изпраща покана до длъжника да плати задължението в 7-дневен срок. Това не означава обаче, че преди изпращане на поканата задължението няма характеристика на подлежащо на принудително изпълнение". Напротив, покана по чл. 182 от ДОПК се изпраща само за неплатените в сроковете за доброволно плащане задължения. От тук и изводът, че изпращането на покана за доброволно плащане е предпоставка, за да се пристъпи към принудително събиране на дадено публично вземане, но наличието или липсата на такава не прави дадено задължение неподлежащо на принудително събиране. Аргумент в тази насока може да се черпи и от текста на чл. 209 от ДОПК. Според разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ДОПК, принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. В т. 5 от същата влязлото в сила наказателно постановление е регламентирано като изпълнително основание, при наличието на което може да бъде предприето принудително изпълнение. Видно от текста на самата норма, единственото изискване е да е налице влязло в сила наказателно постановление. Същевременно безспорно е, че за да е подлежащо на принудително събиране дадено публично вземане, независимо от изпълнителния титул, който го обективира, то следва да е изтекъл срокът му за доброволно изпълнение. БТК ЕАД счита, че единствените приложими към процесния случай срокове за доброволно изпълнение са тези по чл.182, ал.1 и по чл.221, ал.1 от ДОПК. Приема, че дотолкова, доколкото може да се говори за срок за плащане на задължения за имуществени санкции, то този срок би следвало да бъде срокът, предвиден в Глава Двадесет и първа - Изпълнение. Заявява, че не би следвало да бъдат прилагани по аналогия срокове от разпоредби на гражданското право. Действително, в някои материални закони, включително в ЗАНН и в ДОПК не е предвиден срок за доброволно плащане на влезли в сила наказателни постановления. В случая, по силата на § 2 от ДР на ДОПК, са приложими разпоредбите на гражданското право относно погасяването на задълженията. Нормата на чл. 68, б. а" от ЗЗД определя, че паричните задължения са носими, като всички разноски по изпълнението са за сметка на длъжника, съгласно чл. 78 от същия закон. Длъжникът е този, върху когото лежи тежестта да търси своя кредитор, в случая публичния взискател, и да плати точно и в срок това, което дължи, като понесе разноските по плащането. Кредиторът не е длъжен да кани своя длъжник в случаите на парични задължения с нормативно установен падеж, каквито по аргумент от чл. 84 от ЗЗД са публичните задължения. Съгласно нормата на чл. 85 от ЗЗД, след изпадане в забава, рискът от неизпълнение преминава изцяло у длъжника. Липсата на срок за доброволно плащане на задълженията по влезлите в сила наказателни постановления произтича и от характера на имуществената санкция като вид административна принуда за нарушителите. Задължението за плащане на имуществена санкция по влезли в сила наказателни постановления не възниква по силата на закона, а в резултат на проведено административно-наказателно производство в следствие на неправомерни действия на нарушителя. Липсата на срок за доброволно плащане не лишава нарушителя от възможността да погаси своевременно публичните си задълженията, за чието съществуване той е надлежно уведомен. След като в материалните закони, въз основа на които компетентните органи - КРС, ДНСК и КЗП са наложили имуществени санкции, не е предвиден срок за доброволно плащане, то с оглед изложеното, задължението за плащане на имуществените санкции за нарушителя възниква с влизането в сила на наказателните постановления. Следва да се има предвид, че чрез доброволното плащане на наложената имуществена санкция нарушителят погасява свое задължение и приема, че задължението съществува, признава го за валидно, ликвидно и изискуемо, и го изпълнява. Наказателното постановление, с което е наложена имуществена санкция, се изпълнява по реда за събиране на държавните вземания - арг. от чл. 79, ал. 1 от ЗАНН, като препращането към ДОПК е само относно процесуалния ред за събиране на държавните вземания - чл. 163, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, но не и по отношение на срока за доброволно плащане на имуществените санкции. Доколкото в отделни закони, поради особеността на регулираните от тях обществени отношения, е предвиден срок за доброволно плащане /пр. чл. 190, ал. 3 от ЗДвП/ на наложените имуществени санкции, то и в чл. 220, ал. 1 от ДОПК, като уреждащ процедурата за принудително събиране за всички непогасени в срок наказателни постановления, е предвидено предприемането на действия за принудително събиране след изтичането на срока за доброволното им плащане. В случаите, в които в материалните закони не е предвиден срок за доброволно плащане, стартирането на процедурите за принудително събиране не е обвързано с изтичането на срока за доброволно плащане по материалните закони, след като такъв срок не е предвиден. БТК ЕАД излага съображения, че е налице противоречие на констатациите на процесния РА, касаещи 2013 г., с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Според разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от цитираната Наредба, спазването на условията по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО се явява абсолютна предпоставка за освобождаване от осигурителни вноски на ваучерите за храна. Не е спорно и обстоятелството, че извършената на дружеството предходна ревизия е имала за цел определянето на задълженията му за данък върху социалните разходи предоставени в натура за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2013 г. Крайният акт, с който тя приключва, не установява задължения за данък върху социалните разходи в натура поради неспазване на условията по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО. РА Р-29002914002270-091-001 от 22.12.2015 г. е връчен на дружеството на 23.12.2015 г. и е влязъл в законна сила в тази си част на 07.01.2016 г. Правилно е прието от данъчните органи, че наличието на този РА, който обективира направените констатации на ревизиращия екип в хода на предходната ревизия и с който не са установени задължения за данък върху социалните разходи, поради неизпълнение на разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, не представлява самостоятелно основание за отмяна на процесния РА, в частта на направеното предложение за определяне на задължения за 2013 г. Това е така, тъй като всяко ревизионно производство е самостоятелно и завършва с отделен индивидуален административен акт. Всички установени в хода на отделно ревизионно производство факти и обстоятелства от значение за задълженията на ревизираното дружество по разглежданото ревизионно производство подлежат на самостоятелен и независим анализ и съпоставка от страна на ревизиращите органи. Влязъл в сила РА не обвързва органите по приходите с направените констатации и изводи. Ето защо едни и същи правоотношения в различните производства могат да имат различно третиране в различни индивидуални административни актове, издавани на едно лице, но обхващащи различни данъчни периоди или имащи за предмет определянето на различни по своя характер задължения. На следващо място дружеството твърди, че за всички ревизирани периоди от август 2013 г. до декември 2014 г. БТК ЕАД е имало суми по насрещни вземания, произтичащи от недължимо събрани лихви, които са били значително по-големи от подлежащите на принудително събиране публични задължения към всяка съответна дата на предоставяне на ваучери, с които е можело да се прихванат задълженията за имуществени санкции по влезлите в сила НП. От фактическа страна е установено и не се спори между страните, че през 2015 г., с Решение 6148 от 16.10.2015 г. по адм. дело 6242 по описа на АССГ, I-во отд., 43 състав е отменен АПВ П-29002915035040-004-001/20.03.2015 г., с който е отказано възстановяването на сумата от 85 697,99 лв., представляваща платени лихви върху наложени имуществени санкции по наказателни постановления, издадени от ДНСК, КРС и КЗП. Съдът приема, че въпросните лихви са недължимо платени въз основа на изложеното в Тълкувателно решение 3/03.07.2014 г. по т.д. 5/2013 г. на ОСГК на ВАС, в което се посочва, че специалното правило на чл. 175, ал. 3 от ДОПК, изключващо начисляването на лихви, е само за глобите, поради което при липса на специална уредба за недължимост на лихви върху имуществените санкции, приложима е общата разпоредба на чл. 175, ал. 1 от ДОПК. По смисъла на последната, лихви върху имуществени санкции се дължат само ако в съответния закон, по който е наложена имуществена санкция, е предвидена лихва, какъвто не е бил случаят на НП, издадени от ДНСК, КРС и КЗП. Във връзка с изложеното БТК ЕАД оспорва констатациите на ревизиращия екип относно твърдението за липса на правна и фактическа възможност да се извърши прихващане между недължимо внесените лихви по наложени имуществени санкции и подлежащите на принудително събиране публични задължения, посочени в РА. Настоящата инстанция намира, че следва да бъде съобразен института на прихващането, който има регламентираното с чл. 104, ал. 2 от ЗЗД действие: двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Погасяването настъпва по силата на административния акт на органа по приходите - ревизионен акт или акт за прихващане и възстановяване, но има обратно действие - от датата, на която двете вземания се противопоставят, годни за компенсиране. По принцип това е датата, на която двете насрещни вземания са изискуеми. Изискуемо е вземането, на което падежът е настъпил - настъпил е крайният ден, до който е следвало да се изпълни. Предвид обстоятелството, че обичайно падежите на двете насрещни задължения не съвпадат, това е датата на изискуемост на задължението с по-късен падеж. Когато тази дата предхожда издаването на АПВ или PA, с който се извършва прихващане, се проявява обратното действие на прихващането. В този случай двете задължения се считат погасени на датата на падежа на задължението с по-късен падеж. Предвид обратното действие на прихващането, без значение е обстоятелството, че административният акт е издаден впоследствие след датата на противопоставяне на вземанията. В този смисъл е и становище с изх. 24-35- 12/10.06.2016 г. на зам. изпълнителния директор на НАП. Обект на прихващане могат да бъдат както изискуеми насрещни задължения, така и, при определено условие - само изпълняеми, но все още неизискуеми задължения. Задължението на НАП за възстановяване на суми на лицето става изпълняемо от момента на постъпване в НАП на искане на лицето за възстановяване на сумата или изявление от лицето, с което същото заявява претенцията си за прихващане, а изискуемо от датата на 30-дневния срок по чл. 129, ал. 5 от ДОПК. При това положение обаче, когато вземането на лицето от НАП е само изпълняемо, погасителният ефект на прихващането настъпва към датата на издаване на АПВ или PA, с който се извършва прихващането. Когато издаването на АПВ или РА предхожда датата на взаимната изискуемост, прихващането няма обратно действие, тъй като се прилага общият принцип, че волеизявлението действа занапред. От тук и изводът, че правилно и законосъобразно органите по приходите са приели, че БТК ЕАД има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, въпреки наличието на недължимо внесени лихви върху имуществени санкции по влезли в сила НП. Предвид това, неоснователен се явява доводът в жалбата, че размерът на недължимо внесената сума надхвърля стойността на подлежащите на принудително събиране публични задължения за периодите м. 08.2013 г. -м. 12.2014 г. Дружеството излага съображения, предвид на които констатациите на РА не са съобразени с обстоятелството, че част от вземанията произтичат от плащания на суми по друг РА, който е обявен за нищожен. Безспорно, с Решение 7270 от 22.11.2013 г., постановено по адм. д. 10663 по описа за 2012 г. на АССГ, 11-ти състав, е обявен за нищожен РА 2900-1200127/20.06.2012 г. в частта, в която за данъчни периоди м. август 2007 г. - м. ноември 2007 г. са установени задължения за ДДС в общ размер на 238 248,36 лв., ведно със законните лихви. Решението на АССГ оставено в сила с Решение 15282 от 16.12.2014 г. на ВАС. Сумата от 238 248, 36 лв. е била внесена от БТК ЕАД на 27.06.2012 г., лихвата от 128 756,15 лв. - на 29.06.2012 г., а допълнителната лихва от 1 496, 64 лв. - на 24.07.2012 г. Общата стойност на недължимо внесените суми е 368 501,15 лв. Не се спори, че нищожният административен акт не поражда желаните правни последици още от момента на издаването му. Тъй като нищожният административен акт не поражда правни последици, няма нужда да се отменя; може само да се обяви, прогласи, констатира нищожността и това има декларативно, а не конститутивно действие, в смисъл на отменително действие. Нищожният акт не подлежи на изпълнение, а решението по отмяната му има единствено декларативно действие. От гореизложеното се налага изводът, че сумата от 368 501,15 лв. е направена изначално без годно изпълнително основание и се явява недължимо платена още от момента на плащането й. Предвид това и с оглед на разпоредбите на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, спорен е въпросът налице ли е надвнесен данък, който представлява годно за компенсиране вземане на дружеството, поради което задълженията му с характер подлежащи на принудително събиране имуществени санкции по НП е можело да бъдат погасени чрез прихващане. Прихващането като способ за погасяване на две насрещни задълженията е уреден в чл. 103 и сл. от ЗЗД. Чрез него задължението се погасява чрез приспадане на насрещното вземане, което длъжникът има към своя кредитор. Тъй като ДОПК не съдържа разпоредба, дерогираща нормата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, прихващането има регламентираното в същата норма действие - двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. На основание чл. 105 от ЗЗД не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания за данъци, като в ЗЗД за компенсаторното изявление не е регламентирана специална форма. За разлика от гражданския закон предвидената в ДОПК форма е специален административен акт на орган по приходите, чрез който се изявява изискуемото от чл. 105 на ЗЗД съгласие" на кредитора. Погасяването настъпва по силата на административния акт на органа по приходите, но има обратно действие - от датата, на която двете вземания се противопоставят, годни за компенсиране. В тази връзка погасяването ще настъпи по силата на издаден в резултат на производството по чл. 129, ал. 2, т. 1 или т. 2 от ДОПК акт, като същото ще има обратно действие - от датата, на която двете вземания се противопоставят, годни за компенсиране. От изложеното следва, че условията за освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна по чл. 209 от ЗКПО ще са изпълнени, при положение, че с издаден РА или АПВ се констатира, че са налице условията за прихващане на процесните публични задължения по влезли в сила наказателни постановления, което обаче не е било извършено преди плащането им и/или се извърши такова прихващане на изискуеми публични задължения с подлежащи на възстановяване вземания на лицето. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Следва да е налице идентичност на субектите по двете правоотношения като изрична предпоставка за да бъде извършено прихващането. По отношение на прихващането, извършвано по реда на ДОПК, няма изискване за ликвидност на публичните вземания събирани от НАП. Достатъчно е те да са изискуеми. Аргумент за изразеното становище се съдържа в разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, която предписва, че недължимо платени или събрани суми за данъци, за задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Тоест запазва се изискването за идентичност на субектите по двете правоотношения. В настоящия случай, взискателите по задълженията на БТК ЕАД са извън Националната агенция за приходите - това са КЗП, КРС и ДНСК. Доброволното изпълнение следва да бъде насочено към посочените институции в качеството им на кредитори по съответното правоотношение, по което дружеството е длъжник. НАП не е страна по тези правоотношения. Именно поради тази причина условията за прихващане ще настъпят едва след изпращане на публичното вземане за събиране от публичния изпълнител. При наличие на надвнесени суми в данъчно-осигурителната сметка на длъжника прихващането става възможно по силата на чл. 223, ал. 1 от ДОПК. Следователно, независимо от факта, че нищожният РА не е породил правни последици и внесената по него сума е изначално недължима, доколкото същата съгласно правилата на чл. 128, ал. 5 от ДОПК е станала изискуема след 31.12.2014 г., то не би могъл да настъпи компенсаторният ефект на прихващането за периодите, обект на ревизията. Последното е релевантно и спрямо ваучерите за м. 12.2014 г., които са предоставени на 19.01.2015 г. /в РА неправилно е посочена дата 15.01.2015 г./. Това е така, тъй като срокът по чл. 129, ал. 5 от ДОПК е 30- дневен от предявяването пред НАП на влезлия в сила съдебен акт, когато с последния в полза на задълженото лице е признато право на получаване на недължимо платени суми. В конкретния случай във връзка с Решение 15282/16.12.2014 г. на ВАС, дружеството е подало искане по чл. 129 от ДОПК с вх. 26-Б-2522/25.02.2015 г. Следователно, към 19.01.2015 г. /датата, на която са предоставени ваучерите за храна/ вземането не е било изискуемо и не е породило компенсаторния ефект на прихващането. Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен, Административен съд София - град е приложил неправилно материалния закон и е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Българска телекомуникационна компания /БТК/ ЕАД следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответният по касация Българска телекомуникационна компания /БТК/ ЕАД, следва да бъде осъден да заплати на НАП София в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ДОДОП София разноски по делото в размер на 30690 лв. за двете съдебни инстанции, от които 1700 лв. държавна за касационната инстанция, а останалите 28990 лв. са юрисконсулско възнаграждение, дължимо на основание чл. 161,ал.1 ДОПК,, определено при условията на чл.8,ал.1,т.5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл.222,ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение ,