Решение № 2986 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 678/2014 г.

Решение № 2986 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 678/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, гр. Пловдив, представлявано от адв. Лора Георгиева, срещу решение № 13570/17.10.2013 г. по адм. дело № 5449/2011 г. на тричленен състав на ВАС, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу протоколно решение № 94 от 25.06.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по т. 8, с което е изменена т. 58 от Указанията на ДКЕВР за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период. Касаторът поддържа, че решението е неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в нарушение на материалния закон, поради което претендира отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство и да му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), чрез процесуалния си представител адв. Славов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът "Енерго-Про мрежи" АД, гр. Варна, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, приема същата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Установява се от данните по делото, че Указанията на ДКЕВР за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период, (наричани оттук нататък "Указанията"), са разработени на основание чл. 36, ал. 1 ЗЕ и чл. 5, ал. 8 НРЦЕЕ. Те са приети с протоколно решение № 37 от 18.02.2008 г. на ДКЕВР, а с обжалваната част от протоколно решение № 94 от 25.06.2010 г. са изменени. Изменението е в две посоки: направена е промяна в т. 38 от тях, която е била предмет на съдебен контрол по адм. д. № 10298/2010 г. В това решение, което е оставено в сила с решение № 10409 от 16.07.2012 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, тричленният състав на V отделение е приел, че изменената част на т. 38 от Указанията по правната си същност е индивидуален административен акт, поради което жалбите, съединени за съвместно разглеждане и на трите дружества са преценени като процесуално допустими. Прието е, че изменението на т. 38 се състои в допълването й, с индивидуално посочване на всеки един от жалбоподателите, на който за третата година от втория регулаторен период одобрените технологични разходи за разпределение са до посочения определен процент, отнасящ се за всяко едно от изброените електроразпределителни дружества. Формиран е извод, че в рамките на един регулаторен период е недопустима промяна с характеристиките на тази по т. 38 от Указанията, поради което Решение № 94/25.06.2010 г. на ДКЕВР е незаконосъобразно и е отменено в гореописаната част. Със съдебното решение, предмет на обжалване в настоящото производство, е установено, че точка 58 от Указанията се отнася за годишните корекции за разлики между прогнозни и фактически количества електрическа енергия и цени през предходната година (Zt), с определяне на формулата, по която те се изчисляват. Констатирано е, че изменението е единствено във втората част на формулата, във втората голяма скоба и се отнася до посочения ценови елемент в дроб относно ТР отч. в числител и в знаменател 1 минус ТР отч. Съдът се е мотивирал, че при сравняването на същия елемент в преходната формула, част от Указанията, приети с протоколно решение № 37 от 18.02.2008 г., се установява, че в същия елемент вместо отчетени е било записано - "одобрени". За всеки един елемент от формулата е обяснено съдържанието на използваните съкращения, като ТР одоб. - са одобрени технологични разходи за разпределение за регулаторния период, %, а ТР отч. - са отчетени технологични разходи за разпределение за регулаторния период, %. Горепосочените обстоятелства са преценени от съда като такива, обуславящи извод за констатирана и, респективно, поправена, техническа грешка, породила несъответствие между втората част от формулата с текста на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ. Решението е правилно. Неоснователно касаторът поддържа оплакване за неправилност на преценката на първостепенния съд за наличието на мотиви в протоколното решение - в частта му по т. 8 за изменение на т. 58. Обосновано съдът е приел, че изложените мотиви в посочения протокол относно изменението на т. 58 - втората част от формулата сочат на това, че е извършена вътрешна проверка, която е установила посоченото несъответствие между втората част от формулата с т. 4 на същите Указания, както и несъответствието с чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (в действащата към процесните периоди редакция - НРЦЕЕ), поради което е взето и решение да се коригира допуснатата грешка. Горното несъмнено обуславя извод за достатъчна мотивираност на акта в оспорената му част. Съдът обстойно е разгледал предписанията на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ, както и на т. 4 от Указанията, регламентиращи възможността цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи да се регулират чрез метода "горна граница на приходи", при който ДКЕВР утвърждава необходимите годишни приходи на електроразпределителните дружества за дейността разпределение на електрическа енергия за първата година от втория регулаторен период и ги изменя в края на всяка година от този период в съответствие с посочената формула. Във формулата е посочен елемента Z, който според даденото му определение представлява абсолютна стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предишен ценови период, при което когато прогнозните разходи са по-високи от отчетените, необходимите приходи се намаляват за следващия ценови период, и обратно - когато отчетените разходи са по-високи от прогнозните, необходимите приходи се увеличават с тази сума за следващия ценови период; корекцията със Z се прави за разлики в разходите за покупка и продажба на електрическа енергия, както и за разлика в разходи, предизвикана от промяна в броя на потребителите. Посочил е, че сравнението на даденото съдържание на елемента Z в т. 4 от Указанията е идентично със съдържанието на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б", относно частта за фактора Z от НРЦЕЕ. Въз основа на горната нормативна уредба, съдът е установил, че в първоначалния вариант на формулата в т. 58 от Указанията, приети с протоколно решение № 37 от 18.02.2008 г., в двете големи скоби на формулата дробите в числител и знаменател са били ТР одоб. Правилен е изводът на съда, че отчетените технологични разходи за разпределение % изобщо не са фигурирали във формулата при изчисляването на елемента Zt, въпреки, че са част от този елемент, според съдържанието на т. 4 от Указанията, сходни с частта им от чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ и въпреки че Указанията, приети с протоколно решение № 37 от 18.02.2008 г. на ДКЕВР, са били мотивирани в съответствие с необходимостта отчетените технологични разходи да фигурират в горепосочената формула при изчисляване на елемента Z. Както бе посочено и по-горе, именно тази техническа грешка е била констатирана от комисията, съответно мотивирана и поправена като допусната фактическа грешка. Грешката е мотивирана като фактическа, поради което не е било необходимо тя да се обсъжда по начина, по който е направено общественото обсъждане за приемане на изменението на т. 38 от същите Указания. До този извод е достигнал и първостепенният съд и същият се възприема изцяло от настоящата инстанция. Правилно в разглеждания контекст съдът е счел за неоснователни всички наведени доводи на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 146, т. 2 - 5 ПК при изменението на Указанията в тази им част с протоколното решение. Доколкото се касае за очевидна фактическа грешка, същата може да бъде поправена от органа, издал акта, и след изтичане на срока за обжалването му. По изложените съображения решението на ВАС, четвърто отделение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касатора не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,