Решение № 5101 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8291/2018 г.

Решение № 5101 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8291/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Д. Мицова процесуален предствител на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР срещу решение № 103 от 03.05.2018 г. по адм. дело № 70 по описа за 2018 г. на административен съд - Кюстендил. С него по жалба на К. Марков е отменена негова заповед № 3282 з-302 от 26.01.2018 г., постановена на основание чл. 159, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР относно преназначаване. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна в условията на евентуалност. Ответната страна по касационната жалба – К. Марков оспорва жалбата като неоснователна чрез процесуалните си представители адв. Д. Марков и адв. А. Сираков и депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № 3282 з-302 от 26.01.2018 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, постановена на основание чл. 159, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. С нея младши инспектор К. Марков е преназначен на младши изпълнителска длъжност старши полицай (водач на полицейско куче) в група "Охрана на държавната граница" от Гранично полицейско управление "Благоевград" към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Кюстендил при Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР. По делото се установява, че лицето е заемало длъжност старши полицай при ГКПП - Гюешево от Гранично полицейско управление - Гюешево към Регионална дирекция "Гранична полиция" – Кюстендил при Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР. В мотивите на съдебното решение е изложена фактическата обстановка по спора. От правна страна по делото е установено, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 159, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, при спазване на изискванията за писмена форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и конкретно тези по т. 4 - фактически и правни основания за издаването му. Прието е, че актът е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалния закон, както и при допускане нарушения на административнопроизводствените правила при изготвяне оценката на преназначеното лице, жалбоподател и конкретно на чл. 4, ал. 1 от наредба № 8121 з-408 от 14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР. Следва да бъдат споделени изложените съображения на съда при преценка на акта, че поради правното основание за издаването му, а именно чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР фактическите основания се съдържат и в други документи и конкретно на предложение № 4077 р-542 от 17.01.2018 г. на директора на РД "ГП" – Кюстендил (стр. 39 от съд. досие), справка № УРИ 3282 р-25641 от 12.10.2017 г., (стр. 53), предложение № УРИ 4077 р-8795 от 19.10.2017 г. (стр. 60) за назначаване на комисия. Съответен на материалноправния характер на посочената разпоредба на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР е и изводът, че следва да се установи спазването на процедурата по преназначаване, уредена в издадената на основание ал. 6 от нея Наредба № 8221 з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР. Доколкото преценката относно служебната дейност на служителя е от компетентността на административния орган, анализът е за прилагането на наредба № 8121 з-408 от 14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР и се основава на преценка на приложението на процедурата. Във връзка с така приетото е и изводът му, че преназначаването е в рамките на съответния вид длъжност, като това е друга длъжност по смисъла на ал. 1 от чл. 164 от ЗМВР. Следва да бъде споделена и направената съпоставка между заеманата длъжност и тази на която лицето е било преназначено. В касационната жалба е направен подробен анализ от фактическа страна на спазването на конкретни разпоредби от наредба № 8121 з-408 от 14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР с оглед на провеждането на процедурата по оценяване на жалбоподателя. Единственото касационно възражение е относно приетото от съда за нарушение на чл. 4, ал. 1 от нея, като от мотивите на съдебния акт други такива нарушения не се установяват. Съгласно тази разпоредба оценка за изпълнение на длъжността се изготвя при несъответствие на изпълнението на длъжността с длъжността с изискванията на длъжностната характеристика. Според съда, "анализът на нормата сочи, че е необходимо да има данни за такова несъответствие, а не да се прилага самоцелно. Анализът на събраните доказателства не установява наличието на такава информация, т. е. е необосновано и неподкрепено с данни е предложението на комисията за изготвяне оценка на дейността на държавния служител". Настоящият съдебен състав намира, че целта на тази оценка е установяване съответствието на изпълнението на длъжността с изискванията на длъжностната характеристика. В конкретния спор това несъответствие трябва да е обосновано инициирано преди извършване на самото оценяване. Смисълът е чрез провеждане на процедурата по оценяването да бъде проверена постъпилата информация за констатирани слабости в дейността на конкретния служител на МВР. По делото не се установява такова обосновано предположение за ниско ниво на изпълнение на изискванията на длъжността от полицейския служител. И в двете справки изготвени по повод извършени проверки в изпълнение на заповед № УРИ 3282 з-2529 от 31.08.2017 г. на директора на ГД "ГП" при МВР и на заповед № 783 от 19.10.2017 г. на директора на РД "ГП"-Кюстендил няма данни за такова иницииращо несъответствие на изпълнението на длъжността. Налице е противоречие между приетото от проверяващите и отразено в справка № УРИ 3282 з-25641 от 12.10.2017 г., което сочи на нарушаване на принципа за обективност и безпристрастност по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗМВР от страна на административния орган. За такова нарушение сочат и събраните по делото гласни доказателства, а именно разпит на свидетелите С. Райков и В. Кирилов, преки началници на служителя, изготвили докладни записки и оценки, представени по делото. Именно нарушаването на цитирания принцип не може да бъде противопоставяно на възражението за обхвата на съдебния контрол по повод актовете, издавани в производството по оценяване и върху неговия финализиращ акт. Съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР, поради неправилното прилагането на обсъдената норма за оценяване на изпълнението на длъжността заемана от жалбоподателя, ответна страна в настоящото производство. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение